Решение № 9 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5525/2007 г.

Решение № 9 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5525/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на П. Д. Т. и Т. Н. Т., двамата от гр. В., срещу решение от 10.07.2007 г. по гр. д. № 322/2007 г. на Варненски окръжен съд, с което след отмяна на решението от 27.12.2006 г. по гр. д. № 5591/2005 г. на Варненски районен съд, е уважен предявения от М. Г. А., П. Г. А. и Н. Г. Д., тримата от гр. В., срещу П. Д. Т. и Т. Н. Т. отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо поради недопустимост на иска, евентуално поддържат, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде обезсилено решението и делото бъде прекратено, евентуално да бъде отменено атакуваното решение и искът бъде отхвърлен. Ответниците по жалбата М. Г. А., П. Г. А. и Н. Г. Д. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. В исковата молба М. Г. А., П. Г. А. и Н. Г. Д. са поддържали, че с решение № 627/08.07.1999 г. им е признато правото на собствеността в стари реални граници върху земеделска земя в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и че в регистъра към плана за новообразуваните имоти процесният имот е записан на името на ответницата, като основание за записването са придобити от нея права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, каквито поддържат, че тя не е придобила, тъй като не й е отстъпено право на ползване върху имота въз основа на актове, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е построена сграда и не е платила цената на земята по ред и в сроковете, определени в ЗСПЗЗ. Установено е, че с решение № 627/08.07.1999 г. на П. комисия-гр. Варна на наследниците на Н. Г. Н., починал през 1991 г. и оставил за законни наследници ищците по делото, е признато правото на собственост в стари реални граници на следния имот: нива от 3дка, находяща с в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в местността К. тепе в землището на гр. В., В., съставляваща имот № 11154 от кадастралния план, изработен през 1956 г. Възстановеният имот на ищците е заснет по плана на старите имотни граници към помощния кадастрален план на СО"Г", землище на кв. В., гр. В., с пл. № 3369. В този имот попада процесния имот пл. № 143 по ПНИ на СО"Г" в землището на кв. В., гр. В., идентичен с имот пл. № 31 по КП на "Т" от 1989 г., който е записан в регистъра на новообразуваните имоти на ответницата по иска П. Д. Д., въз основа на оценителен протокол № 1854/1995 г. и описаните в него удостоверение за предоставено право на ползване по реда на ПМС № 21/1963 г. и строително разрешение, а също и удостоверение за заплащане на стойността на земята. Заявеното с исковата молба искане на ищците към съда е да се признае за установено, че в полза на ответниците не са налице предпоставките и те нямат правото да придобият имота по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, евентуално да бъде прието, че ответниците не са собственици на имота. С първоинстанционното решение е отхвърлен иск за признаване за установено, че по отношение на ответниците не са налице предпоставките на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и същите не са придобили на това основание собствеността и не са собственици към настоящия момент на имот пл. № 143 по ПНИ на СО"Г", землището на кв. В., гр. В., който съвпада с имот пл. № 31 по КП на "Т" от 1989 г. Първоинстанционното решение е било обжалвано изцяло от ищците. С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение, е признато за установено, че ответниците не са собственици на имот пл. № 143 по пни на СО "Г" в землището на кв. В., гр. В., идентичен с имот пл. № 31 по КП на "Т" от 1989 г. Решението е неправилно. Въззивният съд в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес не е разгледал активно обективно съединените искове в съотношение на евентуалност, в поредността, посочена от ищците. Пред въззивната инстанция е било висящо производството по целия предмет на първоинстанционното производство - главен иск и евентуален иск, а във въззивното решение има произнасяне единствено по предявения евентуален иск. Липсва произнасяне по главния иск. Допуснатото нарушение е съществено и съставлява основание за касиране на въззивното решение. Не са обсъдени и доводите на ответниците по иска за процесуална недопустимост на всеки от предявените искове - нарушение на разпоредбите на чл. 188 от ГПК (отм.). Не са изложени и съображения дали с оглед съдържанието по чл. 98, ал. 1, б. "г" на ГПК (отм.) на исковата молба, материалноправното положение е такова, че да дава повод за евентуално обективно съединяване на исковете, включително в посочената от ищците поредност за разглеждането им. При всяко положение по предявения от ищците главен иск следва да бъдат изложени съображения от въззивния съд и изводите му да намерят отражение в диспозитива на решението му. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касаторите основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение