Решение № 6517 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4300/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Р. Ш., гражданин на Сирия, с [ЛНЧ], чрез адв. А. Тоскова, срещу Решение 2109 от 07.03.2025 г., постановено по адм. д. 280 по описа на Административен съд - Хасково (АС - Хасково) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение 759 от 21.01.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България, с което на Ш. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на съда, че молителят напуснал Сирия по икономически и лични причини, с аргумент за негово пълно противоречие с материалите по административната преписка. Упрекнат е подхода на АС Хасково да цени единствено наличните по делото справки от дирекция Международна дейност (Д МД ) на ДАБ при МС, което противоречало на Методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището към Европейската комисия изискуем бил цялостен подход и събиране на доказателства от няколко източника при преценката на обстоятелствата относно искането за предоставяне на статут. Подлага се на критика и направеният от съда анализ на наличните по делото справки, по отношение на които касационният жалбоподател счита, че в нарушение на принципите на истинност и съразмерност не били анализирани в цялост. Акцентира се върху данни за обстановката в Сирия преди и след падане на режима на Асад и конкретно за региона на пребиваване на Ш. обл. Халеб, от които и към момента се установявало наличието на безогледно насилие в страната. Прави се позоваване на практика, обективирана в постановени решения от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и от Съда на Европейския съюз (СЕС), на позиция на Върховния комисариат към ООН за бежанците (ВКБООН) от 16.12.2024 г., която призовава държавите да не връщат насилствено сирийски граждани и да спазват принципа за забрана за връщане (non-refoulment), както и на данни на същата организация по отношение на хуманитарната ситуация и сигурността в страната. По тези съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което преписката да бъде върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата на Ш.. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично, без процесуален представител, като излага доводи във връзка с бежанската си история и моли за закрила. Преди заседанието упълномощеният представител на чужденеца адв. Тоскова депозира писмено становище, в което поддържа жалбата и по същество моли да бъде отменено първоинстанционното решение. Ответникът по касация председател на ДАБ при МС не представя писмено становище или писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт Е. Хичовски, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество на спора моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил извод от правна страна, че спорното административно решение е издадено от компетентния орган председателя на ДАБ и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Не констатирал допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на акта, които да са основание за отмяната му на това основание, в това число нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, която определил като частен случай на правилото на чл. 35 АПК. По отношение на материалната законосъобразност на оспорваното решение на председателя на ДАБ, съдът споделил преценката на административния орган, че в хода на производството не били заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за съществуването на визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, съдът счел, че лицето не е навело твърдения в държавата му по произход да е изложено на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвиждали разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Отсъствали твърдения и за наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. По приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ съдът приел, че не са налице хипотезите по Решение на СЕС по дело С-456/2007 г. Счел, че от изложената пред органа на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водели до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в Сирия, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Съобразил настъпилата промяна в обществено-политическата обстановка след падането на режима на Асад, но приел, че представените актуални справки от Д МД към ДАБ и общодостъпните средства навеждали на извод, че към настоящия момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие, в резултат на което да съществува реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази връзка подчертал наличието на завърнали сирийски бежанци в страната и обстоятелствата, че лицето не твърдяло да е бил принуждаван да напусне Сирия или да е бил обект на заплахи или посегателства. Съставът на АС - Хасково формирал довод, че отсъствало основание да се смята, че при завръщането си в страната на произход само поради факта, че е лице от мъжки пол на определена възраст, кандидатът за закрила щял бъде взет на военна служба, както и че щял да бъде третиран по различен начин при изпълнението на военен дълг в сравнение с другите лица, отзовали се на призовките, а данните по делото не сочели в момента да има мобилизация. По така изложените съображения съдът намерил за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. При горните доводи, съдът формирал решаващ извод за неоснователност на оспорването и отхвърлил жалбата на Ш. срещу атакуваното административно решение на председателя на ДАБ при МС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е възприел отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на търсещия закрила на основание чл. 8, ал. 1 ЗУБ, както и на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ и чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Настоящата касационна инстанция споделя изложеното от състава на АС Хасково в тази връзка, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част. В касационната жалба по същество не се релевират доводи срещу така формираните изводи на съда. В допълнение към изложените от първоинстанционния съд съображения следва да се подчертае, че Ш. е отрекъл да е бил призован да служи в армията, поради което няма как срещу него да е осъществено преследване поради отказ да отбие военна служба в хипотезата на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ - национална разпоредба, която транспонира чл. 9, ал. 2, б. д от Директива 2011/95/ЕС. Неоснователни са касационните оплаквания, че първоинстанционният съд не отчел наличието на предпоставки по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като съществувала опасност от насилие или преследване на Ш. поради ситуацията в Сирия. Противно на твърдяното в касационната жалба, изводите на съда са надлежно обосновани и се подкрепят от представените по делото данни, в това число и най-вече от данните в наличните справки, изготвени от Д МД към ДАБ при МС. Неоправдани в тази връзка са доводите, релевирани в касационната жалба срещу подхода на съда да цени преимуществено тези справки, за да формира становище за ситуацията в Сирия. Същите представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, поради което имат обвързваща съда материална доказателствена сила, която не е оборена в хода на производството. При това в края на тези документи е удостоверено, че са издадени в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните по произход, като е отбелязано също така, че фактите посочени в справките, с изключение на неоспоримите и ноторните, са проверени от няколко източника. В този смисъл законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал тези документи. Правилни са и формираните изводи от състава на АС Хасково по отношение на ситуацията в страната по произход на Ш.. Обосновано е заключението, че след падането на режима на президента Асад обществено-политическата обстановка в Сирия е променена, като не е налице ситуация на безогледно насилие в резултат на въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В последващите месеци след смяната на властта се установява трайно изразена тенденция за нормализиране на обстановката - сформирано е ново правителство с поставен акцент върху единството за възстановяване на държавата и са обявени основни приоритети в работата на новата власт, което се затвърждава и от приобщената пред касационната инстанция Справка МД-02-262 от 19.05.2025 г. на Д МД към ДАБ. Първоинстанционният съд логично акцентира върху показателното обстоятелство за завърнали се в Сирия бежанци след смяната на властта. От представената пред касационната инстанция справка от 19.05.2025 г. на Д МД към ДАБ е видно, че по данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците броят завърнали се в страната сирийски граждани продължава да нараства, като от началото на 2024 г. към 8 май на 2025 г. вече достига 842 570 души, а броят на завърналите се вътрешно разселени лица е 1 186 147 лица. В тази връзка следва да се отбележи, че цитираната в касационната жалба позиция на ВКБООН за отправяне на препоръки във връзка със сирийските бежанци е формирана към 16.12.2024 г., тоест непосредствено след свалянето на режима на Асад, когато ситуацията в Сирия все още е била несигурна и не е било ясно какъв курс ще поеме страната. Наред с това, макар да са верни констатациите в касационната жалба, че има данни за извършени посегателства през месец март 2025 г. върху цивилни лица от алауитското религиозно малцинство, следва да се има предвид, че от една страна Ш. не се числи към това малцинство, тъй като е етнически [заличен текст]. Не на последно място, твърдяното в касационната жалба наличие на спорадични сблъсъци между отделни въоръжени формирования в някои райони на Сирия, действително се потвърждава от данните по делото, но то само по себе си не може да обоснове извод за наличие на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като от една страна няма категорични данни за системно насилие в областта по произход на лицето - Халиб, а от друга е възможно приложение на изключението по чл. 9, ал. 5 ЗУБ, доколкото са налице данни за съществуването на спокойни региони в Сирия, където Ш. би могъл да се установи и където не съществува реален риск той да понесе тежки посегателства. Предвид изложеното, при правилно установена фактическа обстановка, изцяло обоснован е решаващият извод на състава на АС - Хасково, че не са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от Съда на Европейския съюз в неговото Решение по дело С-465/2007 г., а именно - няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Наред с горното, споделим е и изводът на първоинстанционния съд, че по делото не се установяват елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Отсъстват данни Ш. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, както и самият той е заявил в административното производство. Относими в тази връзка са изложените по-горе съображения относно отсъствието на преследване на лицето във връзка с негов отказ да отбие военна служба. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение