Решение № 8933 от 29.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 648/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), депозирана от пълномощник, срещу Решение 6108 от 05.11.2020 г., постановено по адм. дело 5494/2020 г. от Административен съд София-град, в която са развити съображения за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска се неговата отмяна в частта, с която ДФЗ е осъден да заплати на СОФИЯ ПЛОД ЕООД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1 235, 63 лева, както и в частта, с която ДФЗ е осъден да заплати разноски в размер на 25 лв. Претендират се разноските по делото в двете съдебни инстанции. Ответната страна - СОФИЯ ПЛОД ЕООД, в съдебно заседание се представлява от управителя М. Рашева, която оспорва касационната жалба, а в депозиран по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата, съответно за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. По подборно изложени в пледоарията му съображения предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество, на наведените в нея съображения, е основателна. Административен съд София-град е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от СОФИЯ ПЛОД ЕООД срещу Държавен фонд Земеделие за заплащане на сума в размер на 1 236, 68 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди пропуснати ползи, определени като законна лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 06.07.2017 г. до датата на подаване на исковата молба 18.06.2020 г. върху главница 4 126, 07 лева, претърпени от незаконосъобразен административен акт - уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане 04/22/200916/83022 от 07.04.2017 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, отменено, като незаконосъобразно, от съда с влязло в сила Решение 2785 от 23.04.2019 г., постановено по адм. дело 9645/2017 г. от Административен съд София-град, потвърдено с Решение 7585 от 17.06.2020 г., постановено по адм. дело 9737/2019 г. на ВАС. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е приел иска за основателен и е осъдил ДФЗ да заплати на СОФИЯ ПЛОД ЕООД обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 235, 63 лева, представляващи пропуснати ползи за периода 07.07.2017 г. - 18.06.2020 г. от незаконосъобразен отказ на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие по заявка за плащане 04/22/200916/83022 от 07.04.2017 г., заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 18.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 25 лева разноски по делото и отхвърлил исковата молба в останалата й част. Решението е обжалвано от касатора в частта, с която ДФЗ е осъден да заплати на СОФИЯ ПЛОД ЕООД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1 235, 63 лева и разноски в размер на 25 лева. В останалата му част, с която искът е отхвърлен, решението не се обжалва, поради което в тази част е влязло в сила и не подлежи на касационен контрол. За да постанови решението си съдът е приел, че е налице незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред т. 2 от Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане 04/22/200916/83022 от 07.04.2017 г., с която за отчетен период от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г. по схема Училищен плод не е одобрена финансова помощ за сумата от 3 438, 39 лева, заедно с начислен ДДС в размер на 687, 68 лева, или общо 4 126, 07 лева, представляваща стойността на доставени 1 169, 52 кг. круши. Впоследствие, след връщане на преписката на органа за ново произнасяне по заявлението, на 17.07.2020 г. е извършено плащане на сумата и разходите са възстановени. Установена е и настъпила за ищеца вреда, изразяваща се в липса на своевременно получено финансиране, която вреда е в причинна връзка с отменения административен акт. Плащането по подаденото заявление е следвало да бъде извършено най-късно до 07.07.2017 г., което следва от разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения схема "Училищен плод" и схема "Училищно мляко", тъй като заявката за плащане е депозирана на 07.04.2017 г. Административният орган в крайна сметка е приел, че са налице предпоставките за оторизиране на финансовото подпомагане, но плащането е станало много след предвидените в нормативната уредба срокове. Според съда за този процесен период дружеството е било лишено от възможността да ползва собствените си средства в размер на 4 126, 07 лева. Приел е още, че претенцията за лихви за забава се основава и на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно която при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение. В случая заключил, че ищецът е понесъл вреди във формата на пропуснати ползи, чийто минимален и неподлежащ на нарочно доказване размер е този, равен на размера на законната лихва за периода на задържане на сумата, а именно 07.07.2017 г. 18.06.2020 г. Съдът по реда на чл. 162, пр. 1 ГПК изчислил размера на законната лихва върху сумата от 4 126, 07 лева за процесния период и я определил в размер на 1 235, 63 лева, с оглед на което е приел исковата претенция в размер на 1 235, 63 лева за изцяло доказана. В останалата част до пълния предявен размер от 1 236, 68 лева искът е отхвърлен, като недоказан по размер. Решението е правилно. Постановено е при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на решаващия съд, към които препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Конкретната претенция на ищеца има за предмет обезщетение за настъпила имуществена вреда, представляваща равностойността на законната лихва за забавено плащане, признато от ответника за дължимо и платено в по-късен от момента, в който е следвало да бъде извършено. По принцип претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е установено, длъжникът дължи обезщетение ведно със законната лихва върху главницата (обезщетението). В случая обаче не се касае за лихва дължима върху признато и присъдено обезщетение за вреди, предмет на обсъждане в мотивите по т.4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. 3/2004 г. ОСГК, а за самото обезщетение (пропуснатата полза), което само се приравнява на законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Доколкото вредите пропуснати ползи поради неизпълнение на парично задължение в срок, са настъпили вследствие на незаконосъобразна административна дейност и не е предвиден друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена на осн. чл. 1, ал. 1 ЗЗД (вж. Решения по АД 6695/202о г., АД 917/2017 г. на трето отделение на ВАС и др.). Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган. Специалният закон определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица, като за неуредените в закона случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД. В случая законосъобразно съдът от първата инстанция е приел, че ищецът се е справил с доказателствената тежест и е установил, с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, наличието на комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата. Съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение