Решение № 9518 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13073/2009 г.

Решение № 9518 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13073/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Природен парк "Витоша" против Решение № 59 от 20.07.2009 г. по адм. дело № 6061/2008 г. на Административен съд - София-град, с което е отменена Заповед № 32/03.10.2008 г. и допълващата Я заповед № 37/06.10.2008 г., издадени от същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като производството е образувано по жалба на лице, което няма интерес от оспорване на посочените актове, а по същество твърди, че е неправилно, тъй като постановените заповеди са издавени при спазване изискванията на закона. Моли решението да бъде обезсилено и производството по делото - прекратено, а евентуално - решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което да се отхвърли жалбата. Ответникът по касационната жалба - "Витоша ски" АД, гр. София оспорва жалбата и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Излага съображения за нищожност на административния акт и за неговата незаконосъобразност. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа становище за основателност на касационната жалба и отмяна на съдебния акт. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София-град е допустимо. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от лице, чиито права са пряко засегнати от постановените актове. Като собственик на съоръжения, които попадат в горските отдели, предмет на заповедите, "Витоша ски" АД, гр. София има интерес от обжалване на акта, които ограничава и спира всякакви дейности, свързани с изменение на терена и с придвижването в посочените горски отдели. Останалите възражения за недопустимост на производството са разгледани и разрешени с определение от 11.05.2009 г. по адм. дело № 2352/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Изводите на първоинстанционния съд за наличие на основания за отмяна на оспорената Заповед № 32/2008, допълнена със Заповед № 37/2008 г. се споделят от настоящата инстанция с някои уточнения. Заключението на съдебния състав, че директорът на Природен парк "Витоша" има право да издава актове на основание чл. 79, ал. 3 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) е направено в съответствие с разпоредбата на цитирания текст. Съдът обаче не излага съображения по какъв начин правото на органа да приложи принудителната административна мярка, регламентирана в текста, изразяваща се в спиране на дейности и строителство, извършвани в нарушение на утвърдените планове за управление, устройствени и технически планове и проекти във всеки конкретен случай, обоснова компетентността на издателя да постанови, оспорената заповед, представляваща общ административен акт, който разпорежда спиране на всички съгласувателни процедури по издаване на нови разрешителни за ползване, учредяване на право на ползване, сервитути и др. вещни права, сключване на договори за наем, както и забрана за извършване на строителство и преминаване на моторни превозни средства през посочените в заповедта горски отдели за срок от 2 години. Липсата на мотиви относно компетентността на издателя, още повече, че такива доводи са направени от жалбоподателя, в случая представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е пречка да се провери правилността на решението в тази част. Доколкото обаче касационната жалба е подадена от административния орган, довод за процесуални нарушения не е направен и служебна проверка на това касационно основание не се допуска, настоящата инстанция намира, че констатираният порок не е основание за отмяна на съдебния акт. Правилно съставът на Административен съд - София град приема, че при издаване на оспорената Заповед № 32/2008 г., допълнена с последващ акт, не са спазени нормативно установените изисквания за форма. В нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в заповедта не са посочени фактическите основания за издаването й. Липсва позоваване на конкретни нарушения на Плана за управление на природния парк, с описание в какво се изразяват, кога, как и от кого са извършени, както и по какъв начин същите са свързани със заплаха за здравето и имуществото на гражданите. В случая съвсем аргументирано първоинстанционният съд стига до заключението, че съображения за издаване на заповедта не се съдържат в други, предхождащи я актове (доклади и констативни протоколи), тъй като в самата заповед позоваване на тези документи не е направено и установеното с тях не е посочено като фактическо основание за издаването й. Така постановена оспорената заповед е фактически без мотиви - порок, който е съществен, тъй като е пречка да се провери съответствието на акта с материалноправните норми. Ето защо като приема, по тези съображения, че констатираният порок във формата е основание за отмяна на административния акт, първоинстанционният съдебен състав постановява решение в съответствие със закона. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,