Решение № 2382 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2209/2012 г.

Решение № 2382 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2209/2012 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Ивайло Здравков, в качеството му на процесуален представител на Милчо Христов Георгиев, управител на "Рубин 2006" ЕООД, срещу решение № 577 от 23.12.2011 г. по адм. дело № 98 по описа за 2011 г. на административния съд - Велико Търново. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 151002452 от 8.11.2010 г., поправен с РА за поправка № П-151002452 от 3.12.2010 г., на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 7 от 6.01.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново относно отказано право на данъчен кредит в размер на 173 240.19 лв. и лихва за забава в размер на 29 768.77 лв. за данъчни периоди м. 12.2008 г.; м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 07 и м. 09.2009 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от процесуалния представител юрисконсулт Ирена Русева. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Велико Търново е бил ревизионен акт (РА) № 151002452 от 8.11.2010 г., поправен с РА за поправка № П-151002452 от 3.12.2010 г., на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 7 от 6.01.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново относно отказано право на данъчен кредит в размер на 173 240.19 лв. и лихва за забава в размер на 29 768.77 лв. за данъчни периоди м. 12.2008 г.; м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 07 и м. 09.2009 г. Издаден е в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 5.01.2007 г. -31.03.2010 г., като с него е отказано правото на данъчен кредит за посочените данъчни периоди на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Прието е, че доставките с предмет "СМР" не са реално осъществени. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните доказателства, включително съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. В хода на производството е установено, че за данъчни периоди м. 12.2008 г., м. 01 и м. 05.2009 г. е отказано право на данъчен кредит по 5 броя фактури, издадени от "Романтика комерс" ООД с предмет "битумна мембрана, фасаген, латекс и грунд", "извършено СМР по договор", "извършени СМР по договор и акт обр. 19". За данъчни периоди м. 02, м. 03 и м. 04.2009 г. е отказано право на данъчен кредит по 6 броя фактури, издадени от "Импулс БГ" ЕООД с предмет "извършени СМР по договор". За данъчен период м. 07.2009 г. е отказано право на данъчен кредит по две фактури, издадени от "Мик 4" ЕООД с предмет "хидроизолация със сива посибка 4.5 кг, битумен грунд - 18 баки" и "хидроизолация без посибка 3 мм". За данъчен период м. 10.2009 г. е отказано право на данъчен кредит по 3 броя фактури, издадени от "Булмедикс" ЕООД с предмет "фасаген и цимент", "ламарина и теракол" и "полизол и варов разтвор". По повод доставките от "Романтика комерс" ООД съдът е направил извод, че не се установява реалността на процесните пет доставки. Той подробно е анализирал фактическата обстановка по повод фактурата от м. 12.2008 г., като е счел, че не се доказва прехвърлянето на правото на собственост върху предмета на доставката, като въпреки недоказването на транспортирането на същия е приел за достоверни обясненията на управителя на дружеството - доставчик, че това е ставало с лек автомобил. По повод другата фактура от м. 12.2008 г., тази от м. 01.2009 г. и двете от м. 05.2009 г. съдът е направил извод за нереалност на доставките, като е обсъдил представения договор от 2.12.2008 г. между Столична община като възложител и ревизираното дружество като изпълнител. Аргументирал се е непосочване както в договора, така и неустановяване при участието в процедурата по ЗОБ дали същото това дружество е декларирало/договорило, че ще ползва подизпълнители. Представените приемо-предавателни протоколи се отнасят до възложителя, като не установяват дали процесните СМР са осъществени от ревизираното дружество или неговите подизпълнители, както твърди. Експертът не може да установи изписването на материали по две от фактурите, а по другите, че не може да се установи вида на изписаните материали. Съдът се позовава и на липсата на кадрова обезпеченост, като се обосновава с установеното за наличие на един работник за м. 01.2009 г. и двама за м. 05.2009 г. и даденото заключение от експерта относно посочените от него човекодни за осъществяване на процесните СМР-а. По повод некредитирането от него на 10-те граждански договори се аргументира с тяхната дата - 1.11.2008 г., която е преди датата на сключване на договора със Столична община от 2.12.2008 г., което житейски и логически не се явява оправдано. Касационното възражение в тази част на спора е общо, като се съдържа в депозираната писмена защита, поради бланкетността на жалбата, но и то има същото общо съдържание, без конкретизация. То се свежда до понятието доставка, реалност на доставката когато е с предмет "стока" или "услуга", както и възпроизвеждане на безспорните факти относно наличието на счетоводен документ, начисляване на данъка и др. Обжалваното решение е правилно в тази част на спора. По повод доставките от "Импулс БГ" ЕООД съдът е приел, че не се установява реалността на процесните доставки. За да се обоснове съдът се е позовал на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, според която по повод на тези доставки не се констатира отчитане на разходи, съпоставими със стойността на фактурите, няма изписвани строителни материали, като има назначени по трудов договор за процесните периоди шестима работници. Броя на същите, отнесен към обема на строителните работи, е преценен от експерта по съдебно-техническата експертиза чрез посочените в заключението човекодни. Същото е неоспорено и не установява възможността същите да бъдат осъществени от посочените работници по твърдения от касатора начин. Обжалваното решение е правилно и в тази част, като изложеното относно касационното възражение по-горе се отнася и до нея. По повод доставките от "Мик 4" ЕООД и от "Булмедикс" ЕООД административният съд е приел, че не са ангажирани доказателства относно прехвърлянето на правото на собственост, понеже предмета на доставките са стоки. В съдебното производство не са ангажирани доказателства и конкретно двете съдебни експертизи не установяват по категоричен начин осъществяването на разходи във връзка с тях, т. е. отчетени разходи, съпоставими със стойността на фактурите. Съдът е изложил съображения като тези по-горе относно реалността на доставките. Обжалваното решение е правилно постановено, като следва да се посочи, че счетоводното третиране на доставките при жалбоподателя - получател по тях и при преките доставчици, както и осъществено плащане по тях не обосновават категоричен извод за реалност на доставките. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, както и на ответната страна по касационната жалба, на която са присъдени такива в изпълнение на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,