Решение № 4025 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12764/2010 г.

Решение № 4025 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12764/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Снежанка Стойнова Агностева и Любчо Михайлов Агностев и двамата от гр. Варна, против решение № 1371 от 1.07.2010 г., постановено по адм. дело № 318/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, 33 състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им против заповед № 4069 от 15.12.2009 г., издадена от кмета на община Варна, с която е наредено изземване на имот № 34 по картата на възстановената собственост (КВС), с площ от 800 кв. метра, представляваща залесена горска територия в м. "Кемер дере", в землището на гр. Варна. В касационната жалба се иска отмяна на постановеното решение като неправилно - постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК и настоящият съд да се произнесе по същество като отмени оспорената заповед на кмета на община Варна. Ответникът - кметът на община Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мартина Йорданова, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Илияна Тодорова Пеева, Александър Тодоров Сираков и Никола Алексиев Балалов в писмен отговор оспорват касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че изводите си съдът е направил въз основа на събраните доказателства, в това число и заключението на назначената експертиза. Безспорно са установени предпоставките на чл. 20 от ЗВСГЗГФ, във вр. с чл. 34 от ЗСПЗЗ. Решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд -Варна е образувано по жалба, подадена от настоящите касатори против заповед № 4069 от 15.12.2009 г., на кмета на община Варна, с която на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ е наредено от същите да бъде иззет имот № 34 по КВС, м. "Кемер дере", представляващ залесена горска територия, с площ от 800 кв. м, като същият се предаде на наследниците на Алекси Балалов. От събраните по делото релевантни доказателства, които подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че на наследниците на Алекси Балалов, които са поставили началото на административното производство като са подали до кмета на община Варна молба за изземване, е възстановена собствеността върху имот от 800 кв. м, имот с № 112034 по КВС, в реални граници, на основание ЗВСГЗГФ, с решение на ОСЗ № 199/12.05.2008 г., като същите са въведени във владение на имота. При въвода е установено, че част от имота е заградена и се ползва от Любчо Агностев. Същият имот е предмет на молбата за изземване. От писмените доказателства - удостоверение за характеристика на поземлен имот, както и от констатациите на назначената техническа експертиза се установява, че имотът представлява горска територия, включена в лесоустройствения план - отдел 161, подотдел "У" - нискостеблени гори с начин на трайно ползване - друг вид дървопроизводителна гора. От констативен протокол от 10.09.2009 г., съставен от служители на общината е установено, че настоящите касатори ползват част от имота, която са заградили с ограда, като са изградили паянтова барака, отглеждат кози и кокошки. Назначената експертиза е дала заключение, че няма идентичност между имота, за който касаторите се легитимират като собственици и този, който е възстановен на лицата, в полза на които е постановено изземването. При тези данни, Варненският административен съд е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като жалбоподателите ползват без правно основание част от имот № 34 по КВС, съответно са налице основанията на чл. 34 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 20 от ЗВСГЗГФ за изземване. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обоснован с оглед данните по делото и съобразен със закона е изводът на съда, че са налице предпоставките на чл. 20 от ЗВСГЗГФ, съгласно който по искане на собствениците на гори и земи от горския фонд, върху които е възстановено правото на собственост, се изземват от лицата, които ги ползват без правно основание по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. В случая са налице материалноправните предпоставки на този текст. Лицата, които са поискали изземване се легитимират като собственици на имота, предмет на заповедта на кмета, като безспорно е установен и характерът му на горска територия. Също така категорично е установено, че част от имота се ползва от настоящите касатори. Освен от съставения в този смисъл констативен протокол от общински служители, който не е оспорен, самата жалбоподателка Снежанка Агностева в с. з. на 23.06.2010 г. е признала, че ползват (владеят) част от имот № 34, като за тази част нямат нотариален акт. Противопоставеният от жалбоподателите нотариален акт, се е установило от неоспореното заключение на вещото лице, че ги легитимира като собственици на съвсем друг имот, които не е идентичен с владения от тях. Правилно съдът е преценявал законосъобразността на оспорената заповед към момента на издаването й, като не е обсъждал доказателствата за предприети действия от жалбоподателите за придобиване на правото на собственост върху владяната от тях част, тъй като същите са ирелевантни като предприети след издаване на акта. В тази връзка неоснователни са възраженията и в касационната жалба, за допуснати от съда процесуални нарушения. Неоснователни са и възраженията, че имотът, възстановен на наследниците на Алекси Балалов е различен от този, който ползват касаторите. Идентичността на имотите е установена от заключението на вещото лице, което не е оспорено и правилно е възприето от съда. Възраженията против поставената от съда задача на вещото лице, съответно възраженията против констатациите на експертизата не могат да бъдат слушани в настоящото производство. В производството пред първоинстанционният съд заключението не е оспорено, не са поискани други доказателства, не са опровергани констатациите в протокола от 10.09.2009 г. С оглед установеното от фактическа страна, неоснователно е и възражението за неправилно приложение на материалния закон. Съдът подробно е изследвал предпоставките на чл. 20 от ЗВСГЗГФ, във вр. с чл. 34 от ЗСПЗЗ и правилно е приел, че е налице основание за издаване на заповедта за изземване. Служебно от съда са преценени всички основания за валидност и правилност на акта по чл. 146 от АПК. Постановеното решение е правилно, не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,