Решение № 13537 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7925/2013 г.

Решение № 13537 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7925/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 5 от 30.05.2013 г., постановено по адм. дело № 329/2012 г. по описа на Административен съд - Стара Загора е отменено решение № 98/18.07.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата на Дончо Колев Донев против разпореждане № 238/13.02.2012 г. и разпореждане № 5505217660/29.02.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" (ПО) при ТП на НОИ - Стара Загора, преписката е върната на административния орган за постановяване на решение по обжалваните разпореждания при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона и е осъден ТП на НОИ - Стара Загора да заплати на Дончо Колев Донев направените по делото разноски в размер на 350 лв. С решение 52/12.04.2013 г. по същото дело, в производство по реда на чл. 176 и сл. от АПК, Административен съд - Стара Загора е отхвърлил искането на процесуалния представител на Дончо Донев за постановяване на допълнително решение. Решение № 5 от 30.01.2013 г. е обжалвано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Стара Загора. Изложени са съображения за незаконосъобразност и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и за отхвърляне на оспорването. Същото съдебно решение е обжалвано и от Дончо Колев Донев, чрез адв. Кирилова с искане за отмяната му поради материална незаконосъобразност (чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК). Твърди се, че въпреки отмяната на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Стара Загора, съдебният акт е неблагоприятен за касатора, тъй като не е осъществен контрол за законосъобразност на двете разпореждания, потвърдени с акта на горестоящия административен орган и неправилно е постановено връщане на преписката на същия административен орган със съответни указания. С касационна жалба от Дончо Колев Донев е обжалвано и съдебно решение № 52/12.04.2013 г. по същото дело, с което Административен съд - Стара Загора по реда на чл. 176 и сл. от АПК е отхвърлил искането му за постановяване на допълнително решение, с което изрично да прогласи за нищожни или да отмени като незаконосъобразни двете разпореждания, потвърдени с оспореното решение № 98/08.07.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора. В писмен отговор и в съдебно заседание процесуалният представител на Дончо Колев Донев оспорва касационната жалба на директора на ТП на НОИ - Стара Загора, а последният не изразява становище по касационните жалби на Донев. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди направените от страните доводи и доказателствата по делото, приема касационните жалби за допустими, а разгледани по същество - за основателни, но по съображения, различни от изложените в тях: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Стара Загора е решение № 98/18.07.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на Дончо Колев Донев против разпореждане № 238/13.02.2012 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Стара Загора, с което на същото лице на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 и т. 6 от КСО е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 01.08.2009 г., и разпореждане № 5505217660/29.02.2012 г. на началник отдел "Адм., Пенсии" при ТП на НОИ - Стара Загора, с което е възобновена личната пенсия на Донев за инвалидност поради общо заболяване, считано от 13.08.2007 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 и т. 6 от КСО и е определено, че пенсията следва да се изплаща в посочените размери за времето от 13.08.2007 г. до 31.07.2009 г. От данните по делото се установява, че с разпореждане № 75 от 13.10.2003 г., считано от 24.07.2003 г. на Донев е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 КСО, при определен индивидуален коефициент 2.222 в размер на 184,69 лв. За определяне на размера на осигурителния доход, от който е изчислена посочената пенсия, са взети данните по представените от лицето писмени документи, като осигурителният стаж към датата на инвалидизиране е определен на 25 г. 10 м. 06 дни. С разпореждане № 63/07.08.2005 г. на основание чл. 96 от КСО пенсията е прекратена от 01.07.2005 г., поради определена от ТЕЛК под 50% трайно намалена работоспособност. С разпореждане № 45/03.09.2007 г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е възстановена поради представено от Донев ЕР № 2117/13.08.2007 г. на ТЕЛК с определена 64% намалена работоспособност, а впоследствие същата е увеличена с разпореждане № 28/17.08.2009 г., със срок до 01.07.2011 г. (крайният срок на инвалидността) без същият да подава заявление. Със заявление № 34171/09.11.2011 г. Донев прави искане за зачитане на допълнителен осигурителен стаж за периода от 01.11.2006 г. до 08.11.2011 г. След извършена служебна проверка пенсионният орган установява, че за времето от 01.06.2000 г. до 24.07.2003 г. заплатите на Донев са изплатени и осигурителните вноски са внесени. От издаденото УП 2 е видно, че за периода са изплатени съответни суми и е внесени дължимите осигуровки. Това е мотивирало органа да преразгледа размера на отпусната пенсия, като преизчисли индивидуалния пенсионен коефициент на лицето и се вземат предвид изплатените през 2004 г. и 2005 г. суми за периода непосредствено преди датата на отпускане на пенсията му за инвалидност през 2003 г. С разпореждане № 238/13.02.2012 г. пенсията е изменена, считано от 01.08.2009 г., на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 и т. 6 от КСО. С последващо разпореждане № 5505217660 от 29.02.2012 г. е възобновена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 13.08.2007 г. на същите правни основания и е определен нов размер на пенсията от датата на възстановяването (13.08.2007 г.). В разпореждането са посочени новите размери на пенсията и началната дата, от която следва да се изплаща всеки един от тези нови размери, въз основа на определения нов индивидуален коефициент - 1.481. Пенсионният орган е определил размера на пенсията при новите данни за осигурителен стаж и осигурителен доход - зачетени като такива след изплащане на възнагражденията и внасяне на осигурителните вноски за периода 01.06.2000 г. до 23.07.2003 г. С обжалваното решение № 5 от 30.05.2013 г. Административен съд - Стара Загора е отменил решение № 98/18.07.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора и преписката е върната на административния орган за постановяване на решение по обжалваните разпореждания при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Настоящата инстанция не споделя правните изводи на първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл. 76 от КСО предвижда доходът, от който се изчислява размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, да се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната по чл. 70, ал. 2 се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Съгласно чл. 77 от КСО (в относимата редакция, ДВ, бр. 1/4.01.2002 г. ) индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл. 70, ал. 3 - 6 до датата на инвалидизирането, а за слепите и инвалидите по рождение или с придобита инвалидност до постъпването им на работа - до датата на заявлението по чл. 94. В случая личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Дончо Донев е отпусната, считано от 24.03.2003 г. с разпореждане № 75/13.10.2003 г. При определянето на осигурителния стаж и осигурителния доход на лицето са приложени действалите към този момент разпоредби на чл. 6, ал. 3, изр. 1 (в редакцията на нормата към ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) от КСО, съгласно която осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3 и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, както и на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО (в относимата редакция - ДВ, бр. 119 от 2002 г.), която предвижда за осигурителен стаж да се зачита времето, през което работниците и служителите са работили при пълното законоустановено работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия. Анализът на тези разпоредби налага извод, че в случая, в който трудовите възнаграждения не са изплатени или са изплатени под минималния месечен размер на съответния осигурителен доход, то осигурителни вноски не се дължат и това време не може да бъде зачетено за трудов стаж. В този смисъл е и нормата на чл. 70а, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 1/2002 г.), съгласно която при определяне на осигурителния доход за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от КСО не се включват начислени и неизплатени възнаграждения, която е приложима и при определяне на осигурителния доход при отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Затова правилно първоначалният размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Донев е определена от административния орган с разпореждане № 75/13.10.2003 г. при съобразяване на изискванията по чл. 70, чл. 75 от КСО и при прилагане на нормата на чл. 70а, ал. 4 от КСО. След подаване на заявление № 34171/09.11.2011 г. от страна на Донев с искане за зачитане на допълнителен осигурителен стаж за периода 1.11.2006 г. - 08.11.2011 г. и извършената в персоналния регистър на НОИ проверка, административният орган е приел, че за спорния период 1.06.2000 г. - 24.07.2003 г. заплатите са изплатени и осигурителните вноски са внесени. На тази база е определил осигурителният стаж до датата на инвалидизирането на 28 г. 09 м. 29 дни, определил е нов размер на осигурителния доход, с които е съобразил индивидуалния коефициент на лицето и е преизчислил размера на пенсията от датата на възстановяването - 13.08.2007 г. през различните периоди в зависимост от промяната в процента на намалена работоспособност. С оглед така приетите за установени от органа факти при определяне на осигурителния доход правилно е приложена разпоредбата на чл. 70а, ал. 1 от КСО, съгласно който средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Това е така, защото административният орган е приел, че трудовите възнаграждения за посочения период са изплатени изцяло. В тази хипотеза е неприложима разпоредбата на чл. 70а, ал. 4 от КСО, която в настоящата си редакция предвижда, че при определяне на осигурителния доход за периода до 31 декември 2006 г. за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 не се включват начислени и неизплатени възнаграждения. Цитираната норма изключва приложението на чл. 70а, ал. 1 от КСО. Средномесечният осигурителен доход за изчисляване на размера на пенсията при условията на чл. 70а, ал. 1 от КСО включва всяко възнаграждение от трудова дейност, тъй като представлява елемент на дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. При това положение правилно административният орган е определил осигурителния стаж на 28 г. 09 м. 29 дни и е включил в осигурителния доход получените суми, което е довело и до намаляване на индивидуалния коефициент на 1.481, респ. е обусловило намаляване на определените на Донев с предходни разпореждания размери на пенсията. По делото няма данни и не са събрани доказателства относно това дали лицето е предприело допустимите от закона действия за получаване на пълния размер на твърдените от него възнаграждения, поради което би могло да се направи извод, че се е съгласило така направените плащания да са трудовите му възнаграждения за този период. Установено е, че върху тях са внесени и осигурителни вноски. Ако обаче се докаже, че осигуреното лице е предприело всички правни действия по събиране и изплащане на дължимите му трудови възнаграждения за посочения период и тези действия са останали без резултат не по негова вина, то частичното плащане под формата на аванси следва да се приравни на неплащане и в този случай би била приложима нормата на чл. 70а, ал. 4 от КСО. За да се отговори на основния въпрос относно приложимостта на нормата на чл. 70а, ал. 1 или чл. 70а, ал. 4 от КСО, съдът следва да прояви процесуална активност, като даде указания на страните и изследва обстоятелствата, свързани с предприемане на действия от страна на Донев за събиране на пълния размер на трудовите му възнаграждения за посочения период. В случай, че същият е бездействал и се е отказал от претенцията си, т. е. ако се е съгласил с така направените частични плащания, то следва да се споделят изводите на административния орган относно формирането на осигурителния стаж и осигурителния доход на Донев въз основа на новопредставените пред него доказателства. Изследването на това обстоятелство е от съществено значение за решаването на спора, като за изясняването му е необходимо да се даде възможност на страните да представят допълнително писмени доказателства. На следващо място съдът не е обсъдил налице ли са предпоставките по чл. 99, ал. 1, т. 1 и т. 6 от КСО, посочени като правни основания за издаване на двете потвърдени с оспореното решение разпореждания. Не е извършил цялостна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не се е произнесъл и по наведените от Донев в първоинстанционното производство възражения, вкл. и относно направения довод за нищожност на решението и потвърдените с него разпореждания, както и за постановяването им при липса на законовите изисквания по чл. 99, ал. 1, т. 1 и т. 6 от КСО. Като не е извършил служебна проверка съгласно чл. 168, ал. 1 на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът е постановил обжалваното решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага неговата отмяна. Неправилно в мотивите на обжалваното решение съдебният състав се е произнесъл и по въпроса, свързан с добросъвестността на осигуреното лице при деклариране на изплатените през 2004 г. и 2005 г. суми за периода 1.06.2000 г. - 24.07.2003 г. Този въпрос следва да се обсъжда в производството по издаване на разпореждане за възстановяване на надвзетите от него суми за пенсии, а не в настоящото производство. По изложените съображения обжалваните решения № 5 от 30.05.2013 г. и № 52/12.04.2013 г. следва да бъдат отменени и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Стара Загора. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 176, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,