Решение № 5891 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10972/2017 г.

Решение № 5891 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10972/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" (РО - НСК) - В. към Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Северозападен район, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Ц. Х., срещу решение № 255 от 06 юли 2017 година, постановено по адм. дело № 193/2017 година по описа на Административен съд В., с което е отменена негова заповед № ДК-19-Вр-01/18 април 2016 година и ДНСК - С. е осъдена да заплати на [фирма] сума в размер на 1050. 00 лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - [фирма], [населено място] не взема становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на [фирма] срещу заповед № ДК-19-Вр-01/18 април 2016 година на началника РО - НСК - В. към РДНСК - Северозападен район, с която на основание чл. 178, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във вр. с 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ е забранено ползването и достъпа на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж: [наименование], находящ се в УПИ [номер], [номер], [номер] в имоти с идентификатори [номер] и [номер] по кадастралната карта на [населено място]. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби, с оглед на което е отменил административния акт като незаконосъобразен. За да постанови този резултат, съдът е изложил мотиви, че в заповедта забраненият за ползване строеж не е описан и индивидуализиран в достатъчна степен, като е налице несъответствие между описаното в заповедта и действително извършеното строителство. Приел е още, че тъй като за строежа липсват строителни книжа и същият е изграден без разрешение, то относно този вид строежи, налагането на забрана по чл. 178, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ е неприложима. Решението е неправилно. От данните по делото е установено, че забраненият за ползване строеж представлява нафтова база за съхранение и продажба на дизелово гориво, изграден и попадащ в различни части на три поземлени имота, собственост на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място]. В констативния протокол и издадената въз основа на него заповед строежът е описан като нафтово стопанство с 2 броя подземни резервоари, 2 броя метални козирки с монтирани по един брой колонки за зареждане на дизелово гориво. Към констативния акт е приложен и снимков материал на съоръжението. Строежът е захранен с ел. енергия и вода, завършен е и се ползва по предназначение - за съхранение, зареждане и продажба на гориво от [фирма]. Строежът е първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗУТ, като не е спорно, че същият е изграден без да са издавани строителни книжа и разрешение за строеж, ползва се без да е въведен в експлоатация и съответно без да е издавано разрешение за ползване. При тези безспорни данни, неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че забраненият за ползване строеж не е описан и индивидуализиран в достатъчна степен от страна на административния орган. Съдът се е позовал на обстоятелството, че през 2015 година са построени металните козирки и колонките за зареждане на гориво, а подземните резервоари са били налични на място преди този момент. Дори и да се приеме, че резервоарите са били изградени преди посочения от органа момент, не се променя констатацията на административния орган, че към момента на проверката същите са налични в описания поземлен имот и се използват по предназначение без за това да е издадено разрешение за ползване от компетентните органи. Забраненият за ползване обект е описан еднозначно в заповедта като нафтова база за съхранение и продажба на дизелово гориво, която включва подземните резервоари, металните козирки с монтирани колонки за зареждане на гориво като същите са описани с точно местоположение и размери. Ето защо не съществува неяснота относно обектите, които са предмет на заповедта и са забранени за ползване с издадения административен акт. Отделно от това следва да се посочи, че съдът в мотивите на съдебния си акт е приел, че относно въпроса за търпимостта на процесния строеж, с оглед установената година на извършването му, а именно 2015 година, както съдът изрично е посочил, то неприложими са разпоредбите на § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУТ и на § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ. Този извод на съда се споделя от настоящата касационна инстанция още повече с оглед представената от представителя на дружеството декларация, в която самият той заявява, че довършителните работи са завършени именно през 2015 година. Този факт се потвърждава изцяло и от събраните в хода на административното производство доказателства, а именно констативен протокол от 14 май 2016 година на инспектори в РО "НСК" - В. и приложеният снимков материал от месец март 2012 година, от който е видно, че към онзи момент строеж на посоченото място не е съществувал. Неправилен се явява и вторият извод на съда относно неприложимост на чл. 178 от ЗУТ относно строежи, които са изградени без строителни книжа. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. Изключение от това правило е въведено в ал. 2 на нормата, но то касае само строежите от шеста категория, какъвто процесният не е. В чл. 177, ал. 2 от ЗУТ е посочено, че строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекция за национален строителен контрол, при условия и по ред, определение в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. По делото не са представени доказателства за въвеждането на строежа в експлоатация, като такива не са представени нито пред административния орган, нито в съдебното административно производство, а и не се твърди такива да са били издавани. Направеният в тази връзка извод на съда, че само законните строежи от I до V категория подлежат на въвеждане в експлоатация е неправилен. Това е така, тъй като в посочените по-горе разпоредби не се съдържа законова пречка за налагане забрана за ползване по чл. 178 от ЗУТ и относно незаконно изграден строеж. В настоящия случай, относимите към предмета на спора въпроси са: наличие на строеж, подлежащ на приемане по съответния ред, ползване на строежа и липсата на издадено разрешение за ползване, съответно - удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация. При безспорното наличие на неприет по съответния ред строеж, неговото ползване към момента на проверката и липсата на издадено разрешение за ползване, административният орган е издал заповедта за забрана ползването и достъпът до обекта, при наличието на визираните в закона предпоставки. Като е приел, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 178 от ЗУТ, каквато пречка за прилагането й относно незаконните строежи, както се посочи няма, и е отменил същата на това основание, административният съд е приложил неправилно материалния закон. Твърдението на жалбоподателя относно наличието на резервоари преди изграждането на козирката и колонките през 2015 година, а от там и твърдението за търпимост на част от строежа и не подлежащ на премахване или забрана за ползване като такъв, настоящият състав намира за неоснователно. По делото са събрани множество противоречиви доказателства, включително декларации и свидетелски показания относно годината на изграждане на резервоарите. От всички събрани доказателства обаче не се установява по безспорен начин дали съществуващите и ползващи се към настоящия момент резервоари са разположени на същото място и дали са същите като обем, размери и характеристики с тези, които жалбоподателят твърди, че са били налични в бившето ЧЛК, впоследствие [фирма], [населено място]. Дори да се приеме, че двата броя резервоари са същите и са съществували в настоящия им вид в поземления имот преди 2015 година, когато е изградена останалата част от базата, то те не могат да се приемат като търпими, тъй като в нито един момент, те не са отговаряли на предвижданията на плана, а по предвижданията на действащия ПУП имота е предвиден за гараж и автосервиз. С оглед горното подадената от [фирма] жалба срещу заповед № ДК-19-Вр-01/18 април 2016 година на началника РО - НСК - В. към РДНСК – Северозападен район жалба е била неоснователна, а заповедта издадена при липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Като я е отменил като незаконосъобразна, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който ще следва да бъде отменен. При условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо отмененото решение ще следва да бъде постановено друго, с което жалбата на дружеството ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора и своевременно направените искания от страна на процесуалния представител на касатора пред всяка една от съдебните инстанции, [фирма] ще следва да бъде осъден да заплати на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Северозападен район направените пред всички съдебни инстанции разноски в размер на общо 400. 00 лева - по 100, 00 лева за всяка от тях, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24 януари 2017 година) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и § 6 от ПЗР ЗИД ГПК (ДВ, бр. 8 от 2017 г.). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,