Решение № 15317 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9492/2020 г.

Решение № 15317 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9492/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" – [населено място] в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП чрез процесуалния представител юриск. М. К. срещу решение № 1357/24.07.2020 г., постановено по адм. дело № 815/2020 г. по описа на Административен съд – [населено място], с което по жалба на [фирма] – [населено място] е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-21-0025612/13.01.2020 г. на началника на посочения отдел за запечатване на търговски обект – сергия, находяща се в [населено място], [улица]и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Конкретно оплакванията съобразно съдържанието на касационната жалба може да се определят като допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационният жалбоподател съдът не е обсъдил в тяхната пълнота всички събрани по делото писмени доказателства и изложените от касационния жалбоподател (ответник в първоинстанционното производство) доводи. Твърди се, че заповедта за принудителната административна мярка (ПАМ) е издадена от компетентен орган, в съответствие с тежестта на нарушението, при пълно и всестранно изследване на обстоятелствата, предвидени в закона, като от своя страна обуславят наличието на предпоставките за нейното налагане. Сочи се също така, че разпоредбата на чл. 186, ал. 3 във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. ЗДДС има императивен характер, както и че ПАМ се налага при условията на обвързана компетентност. В процесния случай според касатора заповедта за ПАМ е издадена въз основа на констатациите от проверката, чийто протокол кат официален документ се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства. При установено от проверката, че лицето не е осигурило съхраняването на свидетелство на регистрираното фискално устройство на територията на обекта, води до възпрепятстване на контрола на същото, осъществяван от страна на органите по приходи и накърнява финансовата дисциплина. Не се споделя доводите на съда, че нарушението е несъществено, като е отстранено непосредствено след установяването му, както и че обектът не бил ясно индивидуализиран Твърди се от касатора и, че в заповедта за ПАМ са изложени подробни мотиви относно необходимостта за налагането на ПАМ, както и за продължителността на срока за приложението, както и са взети под внимание и особеностите на самия обект, а именно – местоположение на търговския обект в сърцето на втория по големина град в България – Пловдив на оживен пазар за селскостопанска продукция с възможност за реализиране на високи обороти и с голям клиентопоток. В останалата част се излагат доводи относно превантивния характер на ПАМ и целта за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения. Касационният жалбоподател счита, че първоинстанционният съд е допуснал неясноти и са възприети необосновани изводи, поради което също се явява постановено в противоречие със законовите разпоредби. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата срещу заповедта за ПАМ, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатената държавна такса за обжалване на решението пред Върховния административен съд. Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място], редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а решението като неправилно да се отмени. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени заповедта за ПАМ, наложена от административния орган за запечатване на търговски обект – сергия, находяща се в [населено място], [улица]и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, първоинстанционният съд е приел, че нарушението е несъществено, тъй като е било отстранено непосредствено след установяването му, поради което и прилагането на ПАМ е неоправдано, тъй като същата би имала характер на санкция, доколкото в случая не се търси нито преустановителен, нито превантивен характер. Съдът е изложил мотиви, че е нарушен принципът на съразмерност съгласно чл. 6 АПК, тъй като продължителност на срока на запечатване – 7 дни, съотнесена към тежестта на евентуално извършеното нарушение, засяга права и законни в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Според съда налице е и противоречие с целта на закона при постановяване на заповедта за ПАМ. В обжалваното решение е посочено, че обектът не е достатъчно индивидуализиран, което е и задължително и крайно необходимо условие във връзка с изпълнението на ПАМ. В тази връзка се сочи от съда, че отбелязването "сергия" в [населено място], [улица]прави невъзможно да се установи какво точно ще се запечатва, още повече, че самият орган е посочил, че обектът се намира на оживен пазар за селскостопанска продукция. Обжалваното решение е правилно постановено. Оспорената от [фирма] и отменена от първоинстанционния съд заповед за ПАМ, цитирана по-горе е за несъхранявано от търговеца в търговския обект свидетелство за използваното фискално устройство – основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б "д" ЗДДС. Задължение за всеки търговец е съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 42, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. (Наредбата) да съхранява в търговския си обект свидетелство за фискалното устройство. Изключение се допуска в случаите на изпитване на нов тип ЕСФП в реални условия. Не се спори между страните по делото, че към момента на проверката, осъществена от органите по приходите на 04.01.2020 г. у търговеца не се е намирало процесното свидетелство на работещо фискално устройство ZI 2007 BG KL с инд. № на ЕКАФП ZI 013948 и индивидуален номер на фискалната памет 64013948, но не и В касационната жалба не се отрича, че преди издаването на заповедта за ПАМ на приходните органи е представено свидетелство за фискалното устройство, използвано в търговския обект на събирателното дружество. Оплакването в тази връзка от касационния жалбоподател е само за обстоятелството, че предприетите след извършване на нарушението мерки от страна на лицето по представяне на спорното свидетелство, не преодоляват факта на извършването му и в предвидените последици в закона. В тази връзка обосновани са изводите на първостепенния съд, че отстраняването на нарушението непосредствено след установяването му прави налагането на ПАМ неоправдано, тъй като същата би имала характер в този случай на санкция и по този начин с нея вече не се търси нито преустановителния, нито превантивния ефект на мярката. Незаконосъобразни са и мотивите в оспорената заповед, че поради липса на свидетелство за фискалното устройство в търговския обект, който е бил проверен, приходните органи не са могли да проверят дали дружеството спазва данъчното законодателство. При проверката приходните органи са извършили контролна покупка, за която е издадена фискална касова бележка. Извършена е и проверка за наличността на касата по фискалното устройство и наличните парични средства и не е установена никаква разлика, което опровергава приетото в заповедта за ПАМ. Настоящият съдебен състав не споделя мотивите в обжалваното решение, че търговският обект не е достатъчно и ясно индивидуализиран. Касае се за сергия в [населено място], [улица]. Съгласно § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС сергията представлява търговски обект. В процесния случай не се спори, че именно в търговския обект на задълженото лице е направена проверката. Представляващият търговското дружество, чийто търговски обект е проверената сергия е подписал протокол за извършената проверка в търговския му обект без възражение, нито има такива оплаквания в жалбата му по административен и съдебен ред. Въпреки неправилно приетото от съда, че не е достатъчно ясно индивидуализиран търговския обект, не се променя крайния резултат по делото. Липсата на процесния документ не е препятствало извършването на проверка за отчетността в търговския обект, тъй като е установено по безспорен начин и посочено в протокола за извършената проверка, че е при контролната покупка от проверяващите, е издаден фискален касов бон, извършена е проверка и на наличността по данните от фискалното устройство и фактическата наличност на паричните средства и не е установена разлика, а и при установеното отсраняване на нарушението преди налагането на заповедта за ПАМ, законосъобразни са изводите на съда за отмяна на мярката. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно постановено при спазване на приложимия материален закон, на съдопроизводствените правила, както и същото е обосновано, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски, а на ответника по касация също не се присъждат, тъй като такива не са поискани. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение