Решение № 16643 от 16.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2208/2011 г.

Решение № 16643 от 16.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2208/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христо Йорданов Курдов, от гр. Русе, против решение № 29 от 13.12.2010 г., постановено по адм. дело № 446/2010 г. по описа на Административен съд гр. Русе. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Министерство на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Русе е отхвърлил предявеният от Христо Йорданов Курдов иск за заплащане на сумата 2130.85 лв., представляваща обезщетение за незаконно уволнение за периода 4.12.2003 г. - 4.06.2004 г. и сумата 270 лв., представляваща изтекла законна лихва върху главницата за периода от 1.03.2006 г. до 15.09.2010 г. - датата на предявяване на иска. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че с влязло в сила решение на 28.12.2005 г. е отменена заповед № 540/17.11.2003 г., с която е прекратен договора на жалбоподателя за кадрова военна служба, същият е освободен от длъжност и кадрова военна служба. Безспорен е и факта, че през месец декември 2003 г., на основание чл. 237 от ЗОВСРБ (отм.) на Курдов е изплатено обезщетение в размер на 8068.93 лв. От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е установено, че дължимото обезщетение на жалбоподателя поради отмяна на заповедта за освобождаването му от служба по реда на чл. 134 от ЗОВСРБ (отм.) - е в размер на 2115.58 лв. Установено е, че жалбоподателят е поканен от министерството на отбраната на 10.02.2006 г. до 24.02.2006 г. да възстанови полученото от него обезщетение при прекратяване на договора му за кадрова военна служба и освобождаване от длъжност по реда на чл. 237 от ЗОВСРБ (отм.) в размер на 8065.93 лв., представляващо 15 брутни месечни заплати. На 5.04.2006 г. ответната страна е направила изявление за прихващане на двете насрещни вземания, което изявление е получено от Христо Курдов на 6.04.2006 г. Последният е възразил срещу ликвидността на вземането, поради което правилно съдът е приел, че не е настъпило извънсъдебно прихващане. Ответната страна е направила възражение за прихващане, като правилно съдът е извършил съдебно прехващане до размера на вземането на жалбоподателя. Налице са законовите изисквания за извършване на прихващането - двете насрещни вземания са изискуеми и ликвидни - установени по основание (съществуването им е безспорно) и размер. Министерството на отбраната е дължало на Христо Курдов обезщетение поради незаконното прекратяване на договора му за кадрова военна служба и освобождаването от длъжност и служба, а Христо Курдов на същото основание е дължал връщане на полученото обезщетение по чл. 237, ал. 1 от ЗОВСРБ (отм.), тъй като с отмяната на заповедта за прекратяване на договора за кадрова военна служба изплатеното на това основание обезщетение е получено на отпаднало основание. Съгласно чл. 104 Закона за задълженията и договорите прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. В случая това е 28.12.2005 г., когато с влязло в сила решение е отменена заповедта за освобождаване на Христо Курдов от кадрова военна служба и от който момент вземанията са станали изискуеми. Следователно вземането на Христо Курдов е било погасено, поради което като е отхвърлил иска Административен съд гр. Русе, е постановил решение в съответствие с материалния закон. След като главният иск е неоснователен, то такъв е и акцесорният иск за заплащане на изтекла законна лихва върху главницата до предявяване на иска. Позоваването на касатора на чл. 227, ал. 2 от ЗОВСРБ, респективно чл. 237, ал. 2 от ЗОВСРБ (отм.), е неоснователно, тъй като тези норми визират хипотеза на повторно освобождаване от служба. С отмяната на заповедта за освобождаване от кадрова военна служба се заличават последиците от освобождаването, като се счита, че договорът за кадрова военна служба не е бил прекратен, т. е. не е налице основание за прилагане на цитираната разпоредба. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция намира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Христо Йорданов Курдов да заплати на министерство на отбраната сумата 150 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,