Решение № 15207 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7074/2011 г.

Решение № 15207 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7074/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е образувано по молба на Стоянка Илиева Андонова, от гр. София, за отмяна на влязло в сила решение № 3716/16.03.2011 г. по адм. д. № 9549/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Ответникът по молбата за отмяна - областният управител на Софийска област не взема становище. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. В молбата за отмяна се твърди противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, които са касационни основания, но не и такива за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 237 и следващите АПК, поради което не се разглеждат от настоящата инстанция. От изложеното в искането може да се направи извод, че е за отмяна на всички основания по чл. 239, ал. 1, т. 1 - 6 АПК, но не се излагат никакви фактически твърдения. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В молбата не се сочат никакви обстоятелства или документи, които да имат значение за друг изход на делото. Фактически твърдения по т. 2, 3 и 4 и 6 на чл. 239 АПК също не се сочат. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК съдебното решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. По принцип, за да е основателно искането за отмяна на това основание, следва да е допуснато от съда нарушаване на процесуални права на страната. Такова нарушение не е допуснато при постановяване на процесния съдебен акт, а твърдението за нарушаване на чл. 9 ГПК за равенство пред закона е голословно и не сочи на нарушени права на защита на страната, участвала по делото. Предвид изложеното по отношение на всички хипотези, посочени като основание за отмяна на решението по чл. 239 АПК не са изложени твърдения и фактически основания за наличието им, както и не се установяват в материалните по делото, поради което същите не са налице. С оглед изложеното искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение е неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,