Решение № 7733 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13474/2009 г.

Решение № 7733 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13474/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Бойка Пенева, в качеството й на Гумус Риза, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Медия - Гумус Риза", срещу решение № 32 от 11.08.2009 г. по адм. дело № 7792 по описа за 2008 г. на административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - началникът на Столична митница оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Тодорка Попгеоргиева. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е било решение № М 47-0238 от 14.12.2007 г. на началника на митница София, потвърдено с решение № 4417-0335 от 1.12.2008 г. на директора на РМД - гр. София. С него на Гумус Риза в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Медия-Гумус Риза", във връзка с въведени на митническата територия на страната стоки под режим внос по ЕАД № 5000/4-58804 от 1.09.2004 г., след извършена проверка на основание чл. 78 от ЗМ и чл. 84 от ЗМ е определено допълнително задължение за мито в размер на 7 343.00 лв. и ДДС в размер на 22 738.00 лв., заедно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение до погасяването му. Допълнителното задължение е възникнало въз основа на определена нова митническа стойност на част от стоките и извършено следващо се тарифно класиране на всички стоки по посочената декларация. В същата са описани стоки в 17 позиции. Посочено е, че те са с дефекти, внос от Германия с приложен сертификат за движение на стоките EUR 1 № AR874048 от 27.08.2004 г., въз основа на което стоките са обмитени с преференциална ставка в размер на 0 % и са заплатени мито 0 лв. и ДДС в размер на 11 330.00 лв. Към декларацията има приложени фактура от 26.08.2004 г., опростена фактура от 31.08.2004 г., опаковъчен лист от 26.08.2004 г., международна товарителница от 27.08.2004 г., издадена в Хамбург, митнически манифест от 1.09.2004 г. Извършена е частична проверка относно установяване на правилното тарифиране, като е съставен протокол от 1.09.2004 г., като в него е констатирано, че част от стоките са с произход Китай и Малайзия. Понеже търговецът не е представил допълнителни доказателства, че стоките са дефектни, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ са определени нови митнически стойности за стоките - цена за нови неупотребявани стоки за тези декларирани по 9 от цитираните позиции. Понеже е получен отговор от германските митнически власти, според който при извършената проверка от тях не се потвърждава произхода на стоките, административният орган е приел, че посоченият документ EUR 1 не може да бъде валидно доказателство за произхода на стоките. Прието е, че вносните митни сборове и ДДС следва да бъда определени въз основа на ставката на митото за тарифно третиране най-облагодетелствана нация, която определя за всяка стока по процесния ЕАД. В мотивите на съдебния акт е изложена тази фактическа обстановка, както и по повод административното обжалване на акта от 14.12.2007 г. Прието е, че решението е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 27, ал. 1 от ППЗМ, издадено е от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, като в него са изложени фактическите и правни основания за затова. Съдът подробно е обсъдил възражението на жалбоподателя относно допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта. То формира и двете касационни възражения в жалбата на търговеца. По повод първото относно квалификацията на административния орган, възприета от съда, че процесните стоки "са нови", касаторът застъпва становището, че доказателствената тежест не е негова, въпреки оспорването направено от него на административния акт. След като административният орган е изложил фактически и правни съображения при издаването му, и същият е оспорен, то оспорващият - жалбоподателят, следва да докаже твърденията си, че процесните стоки са с дефекти. След като това той не е направил, не може да се приема за митническа облагаема стойност на същите фактурната им стойност и правилно е определена нова митническа стойност за сходни стоки, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ. Съдът правилно се е позовал на становището, изготвено в административното производство във връзка с осъществения последващ митнически контрол, в което е прието, че е налице нова митническа стойност за част от посочените стоки, а за друга част е прието, че следва да се определят посочените правилни тарифни номера и съответните им ставки. Жалбоподателят, който се явява задълженото лице, сам не е ангажирал доказателства е не е направил такова разграничаване, а се позовава само на разлика в понятието дефектни и понятието употребявани стоки и възможността стоките да имат и да нямат взаимно тези качества. По повод второто възражение относно доказването на произхода на стоките съдът правилно се е позовал на отговора, по повод искането за проверка от страна на германските митнически власти, че не се потвърждава произхода на стоките и съответно не могат да бъдат приети с ползване на предвидените в споразумението преференции. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 676.00 лв., на основание чл. 143 от АПК, като за първоинстанционното производство такива не са присъдени, понеже не са поискани. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение