Решение № 6892 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 169/2016 г.

Решение № 6892 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 169/2016 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на директора на Агенция "Митници" срещу Решение № 30/27.11.2015 г., постановено по адм. д. № 433/2015 г. по описа на Административен съд Р., VII състав, като се иска отмяна на същото и да се потвърди издадения от него административен акт. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна. С касираното решение първоинстанционният съд е отменил решение № Р-404/32-169923/26.08.2015 г. на Директора на Агенция "Митници", с което е отнет и е прекратено действието на притежавания от "АДАКС - Р." ООД, със седалище гр. Р., Лиценз № 392 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, находящ се на адрес: гр. Р., бул. "Ч.", спортен комплекс "Дунав", О.-Р., обл. Р. За да постанови решението си съдът е приел, че оспореното решение № Р-404/32-169923/26.08.2015 г. на Директора на Агенция "Митници", е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗАДС, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон - чл. 47, ал. 1, т. 7 от ЗАДС. С обжалваното решение, решаващият орган е приел, че дружеството-жалбоподател е престанало да отговаря на изискванията на чл. 47, ал, 1, т. 7 от ЗАДС, поради което и на основание чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС издадения на дружеството лиценз № 392 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки следва да бъде отнет и съответно действието на лиценза да бъде прекратено. Данъчният склад, за който е издаден отнетия и прекратен лиценз, е изграден върху недвижим имот, собственост на Община- Р., който е бил нает от дружеството по силата на Договор за наем № 107/12.07.2010., със срок на действие 5 години, т.е. до 12.07.2015 г. Не се спори по делото, че обектът представлява модулна газстанция за битови нужди. На 13.07.2015 г. е било подписано приложеното споразумение към договора за наем между дружеството-жалбоподател и О.-Р. Видно от клаузите на това споразумение, след изтичане срока на действие на Договор за наем № 107/12.07.2010 г. дружеството продължава да ползва наетия имот, като се задължава да заплаща на наемодателя /О.-Р./ обезщетение за лишаване от право на ползване в размер на месечния наем, определен в чл. 6 от Договор за наем № 107/12.07.2010. Страните са се договорили, че това обезщетение ще се заплаща в срока и по начина, уговорени в чл. 7 от договора. Страните са се договорили също, че дружеството се задължава освен заплащането на договореното обезщетение да изпълнява и всички задължения, произтичащи от основния договор за наем. Споразумението е сключено със срок на действие до провеждане на процедура по Закона за общинската собственост, но не по-късно от 31.12.2015 г. Крайният извод на съда е, че дружеството- жалбоподател, като лицензиран складодържател, не е престанало да отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 7 от ЗАДС, поради което не е налице основанието по чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС издадения на дружеството лиценз № 392 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки за данъчен склад с идентификационен номер BGNCA00266002 да бъде отнет и съответно действието на лиценза да бъде прекратено. Следва да се отмени изцяло обжалваното Решение № Р-404/32-169923/26.08.2015 г. на Директора на Агенция "Митници" като постановено в противоречие с материалния закон и несъответстващо на целта на закона. Решението е незаконосъобразно. Съгласно чл. 53, ал. 2, т. 1 ЗАДС лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато лицензираният складодържател престане да отговаря на условията по чл. 47. В случая е прието, с оспореното решение, че ответника по касационната жалба не отговаря на условието по чл. 47, ал. 1, т. 7 ЗАДС - не разполага със собствени или наети помещения и/или площи за извършване на дейностите по чл. 46, ал. 2, които отговарят на изискванията за сигурност и контрол, определени с правилника за прилагане на закона, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки. Съдът неправилно е приел, че със сключеното споразумение дружеството продължава да ползва имота на правно основание. Имотът, предмет на споразумението, е публична общинска собственост и по делото няма данни да е налице решение на общинския съвет за ползването му от ответника по касационната жалба, както изисква чл. 14, ал. 7 ЗОбС. С. чл. 15, ал. 3 от ЗОС субсидиарно приложение на ЗЗД, въз основа на което е сключено споразумението, е допустимо само относно реда за прекратяване на наемните правоотношения по чл. 14, ал. 3 и ал. 7 от ЗОС, но не и по отношение на възникването и съществуването им. Разпоредбата на чл. 236 от ЗЗД за мълчаливо продължаване на договор за наем поради липсата на противопоставяне от страна на наемодателя след изтичане на наемния срок, е неприложим спрямо наемни правоотношения относно обект части от имот публична общинска собственост. Плащането на наемна цена и приемането на това плащане от страна на общината не означава, че съществува наемно правоотношение при условие, че няма изразена воля на собственика с решение на общинския съвет. При това положение правилно касаторът е отнел лиценза на ответника по касационната жалба, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и делото да се реши по същество, като се отхвърли неоснователната жалба на "Адакс - Р." ООД. Ето защо Върховният административен съд - второ отделение