Решение № 7046 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8592/2014 г.

Решение № 7046 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8592/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 16, ал. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на ЗД "Бул Инс" АД, гр. София, представлявано от Стоян Станимиров Проданов - изп. чл. на съвета на директорите, срещу решение N 505-ОЗ от 23.05.2014 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на дружеството е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл. 302, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 63, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ).

В жалбата се поддържа, че решението противоречи на материалноправните разпоредби на ЗКФН, КЗ и Наредба № 27 от 29.03.2006 г. за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и презастрахователите и на здравноосигурителните резерви (Наредба № 27/2006/Наредбата), както и че същото е издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила и целта на закона. Иска се отмяна на оспорения акт. Представят се писмени бележки. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", чрез процесуалните си представители оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящият състав намери за установено следното:

Жалбоподателят ЗД "Бул Инс" АД е дружество, получило разрешение да предлага застраховка Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС съгласно Протокол № 13 на Националния съвет по застраховане от 16.07.1998 г.

Със заповед № 49 от 12.02.2014 г. заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", е разпоредил тестът за адекватност на размера на образувания по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите резерв за възникнали, но непредявени претенции по чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредба № 27/2006 г. да се извърши при общ за пазара очакван размер към 31.12.2013 г. на непредявените претенции от 358 568 841 лв.

С писмо изх. № 70а/31.01.2013 г. с вх. № РГ-10-04-11 от 03.02.2014 г. застрахователят е внесъл искане за одобрение на метод за образуване на резерв за възникнали, но непредявени претенции по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и по гранична застраховка "Гражданска отговорност" към 31.12.2013 г. На базата на определения от дружеството метод е определен размер за посочения по-горе резерв в размер на 14 471 434 лв.

С писмо изх. № РГ-10-04-3 от 12.02.2014 г. ЗД "Бул Инс" АД е уведомено, че пазарният му дял в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции е 11,0142 %. Уведомено е също за конкретните стойности на коефициентите по чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредба № 27/2006 г., с които дружеството може да коригира пазарния си дял в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции. Писмото е връчено на дружеството на 17.02.2014 г.

С писмо изх. № РГ-10-04-11/04.03.2014 г. Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" при КФН е уведомил ЗД "Бул Инс" АД, че определеният от дружеството размер на резерв не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредба № 27/2006 г., поради което в едноседмичен срок от получаването му ЗД"Бул Инс" следва да подаде ново искане, отговарящо на нормативните изисквания. В писмото отново са посочени корекционните коефициенти, с които дружеството може да коригира пазарния си дял в общия за пазара очакван размер на непрядевените претенции. По делото липсват данни това писмо да е връчено на жалбоподателя.

С писмо изх. № РГ-10-04-11/08.05.2014 г. дружеството е уведомено, че се открива спрямо него производство по издаване на индивидуален административен акт по прилагане на ПАМ по чл. 302, ал. 2, т. 1 от КЗ. Съображенията на административния орган са били, че искането на застрахователя да се одобри метод за образуване на резерв за възникнали, но непредявени претенции по застраховка "Гражданска отговорност" в размер на 14 471 434 лв., който е по-нисък от пазарния дял на дружеството в общия за пазара размер на възникналите, но непредявени претенции, коригиран с коефициентите по чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредбата№ 27/2006 г. / 33 934 595 лв./, и следователно не отговаря на чл. 9, ал. 5, т. 2 от същата наредба. С последното ЗД "Бул Инс" АД не е изпълнил задължението си съгласно чл. 63, ал. 1, т. 2 от КЗ да образува достатъчни по размер технически резерви с цел гарантиране на възможността за точно изпълнение на задълженията по сключените застрахователни договори, което било основание за прилагане на някоя от посочените в чл. 302, ал. 2 от КЗ принудителни административни мерки. Това писмо е връчено чрез електронна поща на 09.05.2014 г.

В КФН е постъпило възражение във връзка с образуваното производство по налагане на ПАМ с изх. № ОК-190596/13.05.2014 г. и с вх. № РГ-10-04-11 от 14.05.2014 г. от ЗД"Бул Инс", в което се поддържа, че определения от КФН минимален размер на IBNR/резерв за възникнали, но непредявени претенции/ 33 934 595 лв. е нереален, тъй като КФН не е отчела структурата на портфейла на отделния застраховател. Моли се производството да бъде прекратено. В това писмо е посочено, че същото е в отговор на писмо на КФН с изх. № РГ-10-04-11/08.05.2014 г.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" не е уважил направеното възражение и е постановил обжалваното решение N 505-ОЗ от 23.05.2014 г., с което на основание чл. 302, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 63, т. 2 КЗ е приложил на ЗД "Бул Инс" АД принудителна административна мярка, като го е задължил:

1. В седмодневен срок от получаване на решението за прилагане на ПАМ застрахователят да представи в КФН мотивирано искане съгласно изискванията на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 27/2006 г. за одобрение на метод за образуване към 31.12.2013 г. на резерв за възникнали, но непредявени претенции по застраховките по Раздел II, б. "А", т. 10.1 от Приложение № 1 от КЗ - "Гражданска отговорност" на автомобилистите и застраховка Гранична "Гражданска отговорност".

1. ЗД "Бул Инс" АД да избере метод по т. 1, при прилагането на който размерът на резерва за възникнали, но непредявени претенции да бъде не по-нисък от пазарния дял на застрахователя в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции, определен съгласно заповед № 49 от 12.02.2014 г. на Заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор".

1. В седемдневен срок от получаване на решението за одобряване на метода по т. 1 ЗД "Бул Инс" АД представи доказателства за образуване към 31.12.2013 г. на резерв за възникнали, но непредявени претенции по застраховките по Раздел II, б. "А", т. 10.1 от Приложение № 1 от КЗ - "Гражданска отговорност" на автомобилиститеи Гранична застраховка "Гражданска отговорност", в размер, определен съгласно одобрения метод.

По искане на жалбоподателя по делото е назначена първоначална и допълнителна съдебна експертиза със задачи, описани в заключенията. Назначено е вещо лице актюер. Видно от заключението по първоначалната експертиза пазарният дял на дружеството, след отчитане на корекционните коефициенти по чл. 9, ал. 5, т. 2 от наредбата е 9,4641%, като при този пазарен дял минималният размер на резерва е 33 935 258 лева, от които 25 677 668 лева - минимален размер на резерва във връзка с неимуществени претенции и 8 257 590 лева - минимален размер на резерва във връзка с имуществени претенции. От допълнителното заключение се установява, че структурата на застрахователния портфейл на ЗД"Бул инс"АД не е отчетена от страна на КФН при определяне на резерва, който следва да задели застрахователя, както и че поддържането на портфейл от нискорискови МПС следва да доведе до намаляване на дела на дружеството в общия за пазара IBNR/ резерв за възникнали, но непредявени претенции по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата/. Според вещото лице спецификите на застрахователния портфейл на дружеството биха били отчетени по-добре при стойности на определените корекционните коефициенти под 1. Вещото лице е установило още, че в публикуваните от КФН данни за изплатените имуществени и неимуществени претенции към 31.12.2013 г., към 31.12.2013 г. и 31.12.2014 г./ които данни служат като база за изчисляване на корекционните коефициенти, определени за дружеството/ са установени съществени различия за година на събитие 2003,2010,2011 и 2012 г. - при сравняване на данните към 31.12.2012 г. с данните към 31.12.2013 г., както и за година на събитие 2009,2010,2011,2012 и 2013 г. - при сравняване на данните към 31.12.2013 г. със данните към 31.12.2014 г.

При така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира подадената жалба за основателна.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалваното решение N 505-ОЗ от 23.05.2014 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", съдът приема, че обжалваният акт е издаден от едноличен административен орган в кръга на неговата компетентност.

Процесното решение отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 1 и 2 АПК, регламентиращи задължителното съдържание на административния акт, когато той се издава в писмена форма, вкл. посочването на правното и фактическо основание за издаването му.

При издаване на административния акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизвоствените правила - нарушени са разпоредбите на чл. 7 и чл. 35 АПК.

Съгласно чл. 63, т. 2 КЗ, за да се гарантира възможност за точно изпълнение на задълженията по сключени застрахователни договори, застрахователят е длъжен по всяко време да образува достатъчни по вид и по размер технически резерви, съгласно изискванията на закона. За да осигури изпълнението на тази законова цел законодателят не само изрично е определил видовете технически резерви - чл. 68 КЗ, но е формулирал и общи правила за тяхното образуване - чл. 69 КЗ. Основното правило, визирано в алинея 2 на чл. 69 КЗ, е, че застрахователят поддържа достатъчни по размер технически резерви в съответствие с общия обем на неговата дейност и задълженията по сключените от него застрахователни договори, доколкото е възможно основателното им предвиждане.

Един от предвидените в закона видове технически резерви е резервът за предстоящи плащания - чл. 68, ал. 1, т. 2 КЗ. Законодателят е предвидил редът и методиката за образуване на техническите резерви да бъдат уредени в наредба. Наредба № 27 определя в чл. 7, ал. 2, че резервът за предстоящи плащания включва: 1. предявени, но неизплатени претенции; 2. възникнали, но непредявени претенции; 3. разходи за уреждане на претенциите. За всеки от компонентните на резерва в наредбата законодателят е въвел специални изисквания. Член 9, ал. 5 регламентира, че методът за определяне на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 2, т. е. резерва за предстоящи плащания в частта си за възникнали, но непредявени претенции, подлежи на предварително одобрение от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор. В разпоредбата е разписан подробно начина на определяне на метода. Неговата законосъобразност се определя чрез извършването на тест за адекватност на размера на резерва, определен чрез избрания метод.

За да бъде тестът за адекватност ефективен инструмент, който позволява да се прецени изчислени ли са техническите резерви по благоразумен, надежден и обективен начин, както изрично изисква чл. 76, § 4 на раздел II "Правила за техническите резерви", глава VI "Правила за оценка на активи и пасиви, технически резерви, собствени средства, капиталово изискване за платежоспособност, минимално капиталово изискване и инвестиционни правила", дял I "Общи правила относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност" на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Директива 2009/138/ЕО), която разпоредбите на Кодекса за застраховане транспонират, законодателят е въвел изискване за преценка чрез пазарно определен бенчмарк (репер, знак, който служи като изходна точка при измервания или сравнения) или стойност. За такъв бенчмарк законодателят е определил пазарния дял на застрахователя в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции. Определянето на бенчмарка изисква първо, определяне на общия за пазара очакван размер на непредявените претенции, и второ, определяне на пазарния дял.

Общият за пазара очакван размер на непредявените претенции към края на годината законодателят е посочил - чл. 9, ал. 5 Наредба № 27, че се определя със заповед на заместник-председателя на комисията на база пазарни данни за период от най-малко десет години. Тоест, законодателят изрично е определил компетентният да определи размера орган и начина на определянето му. Именно със заповед № 49/12.02.2014 г. на заместник-председателя на комисията е определен общия за пазара очакван размер на непредявените претенции към 31.12.2013 г.

Законодателят е посочил, че пазарният дял на застрахователя се определя на база броя на застрахованите моторни превозни средства, претеглен с относителния дял на размера на общия за пазара очакван размер на непредявените претенции за съответната година. Броят на застрахованите моторни превозни средства за дадена година на събитие се определя като средноаритметична стойност на броя на моторните превозни средства по действащи към началото, средата и края на всеки месец договори. Определянето се извършва от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор по данни, предоставени от застрахователя на основание чл. 294 КЗ.

Видно е, че стойностите и на двата компонента, валидни за теста, а следователно и за одобрение на избрания от застрахователя метод на определяне на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 27, се определят на основание на предоставена от всички застрахователи в изпълнение на чл. 59, ал. 1, т. 5 и чл. 294 КЗ информация, която те са длъжни да създават, обработват, съхраняват и предоставят на регулатора и на информационния център на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.

За да отчете спецификата на застрахователния портфейл на всеки застраховател законодателят е дал възможност застрахователят да коригира пазарния си дял в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции с три коефициента.

Видно от изложеното законодателят е определил органа и начина (метода) на определяне на компонентите на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 27 като методът фактически се състои в определяне на коригиран с коефициенти индивидуален пазарен дял на база на пазарния дял на застрахователя в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции. В Наредба № 27 не е регламентирано изрично издаването от органа на нарочен акт, с който се отказва прилагането на предложения от застрахователя метод, т. е. не се одобрява исканото от застрахователя приложение на коригиращите коефициенти. Забрана за издаването на такъв акт органът няма. Поради това и с оглед на общата приложимост на Административнопроцесуалния кодекс органът би могъл да издаде нарочен акт. Вместо да приложи това производство органът, на основание чл. 302, ал. 1, т. 1 КЗ, е наложил принудителна административна мярка. По своята същност наложената принудителната административна мярка е отказ да се одобри предложения метод и създаване на задължение да се предложи нов метод, съответен, според органа, на законовите изисквания. С принудителната административна мярка не се санкционира неизпълнението на заповедта, с която е определен общият за пазара очакван размер на непредявените претенции (в случая Заповед № 49), тъй като принудителната мярка не е санкция за правонарушение, а се цели да се предотврати създаването на резерв, в нарушение на законовите изисквания.

За целите на настоящото съдебно производство е важно да се отбележи, че предмет на съдебно производство по оспорване на тази принудителна административна мярка е законосъобразността на определените и приложени от КФН коефициенти за коригиране на определения на дружеството пазарен дял на база броя на застрахованите моторни превозни средства, претеглен с относителния дял на размера на общия за пазара очакван размер на непредявените претенции за съответната година.

Следователно определеният размер на общия за пазара очакван размер на непредявените претенции за съответната година не е предмет на съдебен контрол в производството по коригиране на определения пазарен дял. Стойността обаче на определения размер на общия за пазара очакван размер на непредявените претенции е юридически факт, т. е. факт с правно значение, за размера на пазарния дял и следователно за законосъобразността на предложения метод на определяне на резерва, тъй като е компонент на теста за адекватност. Жалбоподателят е запознат със съдържанието на заповед № 49/12.02.2014 г. на 09.05.2014 г., когато е получил писмо с изх. № РГ-10-04-11/08.05.2014 г. Същият е имал възможност да я обжалва, но не е сторил това. Заповед № 49 е влязла в сила и е недопустимо в настоящото производство да бъде осъществяван инцидентен контрол за законосъобразност по отношение на тази заповед.

Действително дружеството не е представило в КФН изрична мотивирана обосновка с искане за коригиране на пазарния дял на дружеството. Изпратеното от дружеството писмо с изх. № ОК-190596/13.05.2014 г. с вх. № РГ-10-04-11#1/14.05.2014 г. до КФН обаче би могло да се приеме за такава, макар и неформална, мотивирана обосновка с искане за коригиране на пазарния дял. Независимо от това следва да се има предвид обстоятелството, че КФН при изчисляване на размера на резерва за възникнали, но непредявени претенции/IBNR/ на дружеството е приложила определените от нея корекционни коефициенти по чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредба№ 27, което се установява и от заключението по първоначалната експертиза/л. 150 от делото/. Вещото лице е посочило, че при прилагане на коригиран пазарен дял, отчитайки спецификите на портфейла на дружеството от 9,4641% минималният размер на резерва е 33 935 258 лева - така както е определен от КФН.

След като КФН е приложила определените корекционни коефициенти за коригиране на пазарния дял на дружеството и при изчисляване на минималния размер на резерва за възникнали, но непредявени претенции на дружеството, настоящата инстанция следва да провери дали тези корекционни коефициенти са определени законосъобразно от КФН.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредбата с оглед отчитане на спецификите на портфейла, след представяне на мотивирана обосновка в КФН, застрахователите могат да коригират пазарния си дял в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции със следните коефициенти: а) коефициент, отчитащ средния размер на изплатените претенции, определен като отношение между средния размер на изплатените от застрахователя претенции и средния размер на изплатените претенции общо за пазара; б) коефициент, отчитащ средната честота на събитията, по които са изплатени претенции, определен като отношение между средната честота, определена по данни на застрахователя, и средната честота, определена по пазарни данни. Коефициентите по букви "а" и "б" се определят по отделни години на събитие, като стойността им за всяка една година на събитие не може да бъде по-ниска от 0.9 и по-висока от 1.1. Крайната стойност на коефициентите се определя, като стойността за всяка една година на събитие се претегли с относителния дял на общия за пазара очакван размер на непредявените претенции за съответната година на събитие; в) коефициент, отчитащ дюрацията или среднопретегленото време за изплащане на претенциите, определен като отношение между дюрацията на застрахователя и пазарната дюрация. Дюрацията се изчислява на база стойността на изплатените претенции за период не по-къс от 10 години, групирани по година на събитие и година на предявяване на претенциите. Дюрацията се определя като отношение между сумата от изплатените претенции, претеглени с броя на годините на закъснение на изплащането им и общия размер на изплатените претенции за последните 10 години. Сумата от изплатените претенции, претеглени с броя на годините на закъснение на изплащането им, се определя като сума от: изплатените претенции през годината на настъпване на събитието; двойния размер на изплатените претенции една година след годината на настъпване на събитието; тройния размер на изплатените претенции две години след годината на настъпване на събитието; четворния размер на изплатените претенции три години след годината на настъпване на събитието; петорния размер на изплатените претенции четири години след годината на настъпване на събитието; шест пъти размера на изплатените претенции пет години след годината на настъпване на събитието; седем пъти размера на изплатените претенции шест години след годината на настъпване на събитието; осем пъти размера на изплатените претенции седем години след годината на настъпване на събитието; девет пъти размера на изплатените претенции осем години след годината на настъпване на събитието и десет пъти размера на изплатените претенции девет години след годината на настъпване на събитието. Коефициентите се определят отделно за претенции във връзка с имуществени и неимуществени вреди. Крайната стойност на всеки един от коефициентите не може да бъде по-ниска от 0.9 и по-висока от 1.1, а кумулативното влияние на всички използвани коефициенти или тяхното произведение не може да бъде по-малко от 0.8. Стойността на коефициентите по букви "а", "б" и "в" се определя от зам. -председателя по данни, представени от застрахователите в КФН. За образуване на резерва текущо през годината се прилага одобреният към края на предходната година метод, освен в случаите, когато този метод дава големи отклонения в стойността на резерва. В тези случаи след одобрение на зам. -председателя застрахователят може да промени метода или да не преизчислява размера на резерва към края на съответното тримесечие. Образуваният към края на всяко тримесечие размер на резерва не може да бъде по-нисък от размера към края на предходната година освен при значително намаляване на пазарния дял на застрахователя в броя на застрахованите МПС.

По силата на чл. 9, ал. 5, т. 3 от Наредба № 27 застрахователите представят в КФН в електронен вид заверени с електронен подпис данни за броя и стойността на предявените и изплатени претенции към края на всяко едно тримесечие до 10-о число на следващия месец във формата на таблица съгласно приложение № 5. КФН публикува на интернет страницата си агрегираните пазарни данни за броя и стойността на предявените и изплатени претенции към края на съответното тримесечие.

От анализа на цитираните разпоредби е видно, че корекционните коефициенти се изчисляват по определени формули и са в определени граници. Те се определят от зам. председателя на КФН по данни за броя и стойността на предявените и изплатени претенции, представени от застрахователите. Тези данни се обобщават от КФН и под формата на агрегирани пазарни данни за броя и стойността на предявените и изплатени претенции се публикуват на интернет страницата на КФН. Именно публикуваните от КФН данни се използват, както за определянето на общия за пазара, очакван размер на предявените претенции, така и за изчисляването на корекционните коефициенти. Но тъй като заповед № 49/12.02.2014 г. е влязла в сила и не е предмет на съдебното производство, настоящата инстанция няма да преценява нейната законосъобразност. Законосъобразността на корекционните коефициенти обаче следва да бъде преценена именно в това съдебно производство, тъй като дружеството не е разполагало с процесуална възможност да оспори тези коефициенти до издаване на процесната заповед.

Вярно е, че при определянето на корекционните коефициенти/КК/ зам. председателят на КФН действа в условията на обвързана компетентност. Той изчислява коефициентите като използва данните на конкретния застраховател за брой и стойност на изплатени претенции и агрегираните данни, получени след обобщаване на всички данни, подадени от застрахователите и публикувани на сайта на КФН. Т. е важно в случая е обстоятелството дали използваните от КФН при изчисляване на КК данни са верни и коректни.

От допълнителното заключение на в. л. Никлина/л. 196-198 и л. 202 и 203 от материалите по делото/ е видно, че при сравняване на публикуваните от КФН данни за изплатени имуществени претенции към 31.12.2013 г. с тези към 31.12.2012 г. се установяват съществени различия за година на събитие 2003,2010,2011 и 2012 г. А при сравняване на данните за изплатени имуществени претенции към 31.12.2014 г. с тези към 31.12.2013 г. се установяват съществени различия за година на събитие 2009,2010,2011 и 2012 и 2013 г. Установените различия в публикуваните от КФН агрегирани данни водят до извод, че след като публикуваните данни са неверни/ или най-малкото е налице съмнение относно тяхната достоверност/, то и при изчисляване на корекционните коефициенти КФН е използвала некоректни или недостоверни данни. Горният извод се подкрепя и от приложените по делото писма от застрахователи /л. 250,252/, от които се установява, че представените от някои застрахователи данни към 31.12.2013 г. не са верни или прецизни, както и че данните към 31.12.2014 г. са всъщност коректни и верни.

Действително установените различия в публикуваните от КФН данни се дължат на подадена от някои застрахователи некоректна или невярна информация. Независимо от това обаче преди да пристъпи към обобщаване на представената от застрахователите информация и изчисляване на корекционните коефициенти, КФН следва да я сравни с подаваната такава от предходни периоди и в случай, че констатира несъответствие на подадените данни по години, да изиска от съответните застрахователи, представили различни данни за едни и същи периоди, да уточнят коя от представената от тях информация е достоверна и коректна. И едва след получаване на уточненията от страна на застрахователите КФН може да пристъпи към обобщаване на предоставените данни и публикуването им в интернет страницата на комисията и респ. към изчисляване на корекционните коефициенти.

Видно от доказателствата по делото, нито преди публикуване на информацията към 31.12.2013г на интернет сайта на комисията, нито преди издаване на обжалваното решение, КФН е изискала от застрахователите, подали некоректни данни, допълнително да уточнят коя от подадената от тях информация е вярна и коректна.

Горното задължение за КФН произтича от разпоредбите на чл. 7 и чл. 35 АПК, приложими и в производството пред КФН. Разпоредбата на чл. 7 АПК прогласява принципът за истинност, съгласно който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. А чл. 35 АПК предвижда задължение за административния орган да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая преди да издаде индивидуалния административен акт.

Липсата на уточнявания от страна на застрахователите кои са коректните данни възпрепятства съда да установи дали корекционните коефициенти са определени на база коректни/верни/ пазарни данни, а от там и дали са определени законосъобразно.

Изложеното по-горе води до извод, че зам. председателят на КФН е издал оспореното решение в нарушение на чл. 7 и чл. 35 АПК, без да установи действителните факти от значение за случая. Допуснатото процесуално нарушение е съществено и изисква отмяна на обжалвания административен акт само на това основание.

Следва да се има предвид, че в началото на 2015 г. КФН е изпратила писма до застрахователите, подали различна от подаваната до момента информация за стойността на изплатени и предявени претенции, които се отнасят за една и съща година на събитие и една и съща година на изплащане/предявяване, да уточнят коя е коректната информация. В изпратените до Комисията отговори застрахователите са направили своите уточнения.

Това свое задължение/установяване на действителната и коректна информация/ обаче, както бе споменато и по-горе, комисията не е изпълнила преди да публикува информацията към 31.12.2013 г. и респ. преди да издаде обжалваното решение.

Посоченото нарушение е съществено, тъй като с него се нарушава един от основните принципи на административния процес - принципът на истинност, прогласен в чл. 7 АПК, както и разпоредбата на чл. 35 АПК.

С оглед гореизложеното, жалбата на ЗД "Бул Инс" АД се явява основателна и следва да бъде уважена. Обжалваното решение следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне по искането на ЗД"Бул Инс"АД, след като КФН изпълни своето задължение по чл. 7 и чл. 35 АПК и установи действителните факти от значение по случая като изпрати писма до онези застрахователи, които са подали различна от подаваната до момента /към 31.12.2013 г./ информация за броя и стойността на изплатените и предявени претенции, които се отнасят за една и съща година на събитие и една и съща година на изплащане/предявяване, като им бъде указано да уточнят коя е коректната информация. След предоставяне на коректната информация КФН следва да обобщи тази информация и въз основа на нея определи нови корекционни коефициенти, с които да бъде корегиран пазарния дял на дружеството, който пазарен дял от своя страна ще служи като бенчмарк за определяне на минималния размер на IBNR/ резерв за възникнали, но непрявевени претенции/ на дружеството.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 3320/три хиляди триста и двадесет/ лева, от които: 50 лв. - държавна такса, 1000 лева - адвокатско възнаграждение, според приложен договор за правна защита и съдействие № 0245922 от 16.10.2014 г. (л. 102) и 2270 - възнаграждение за вещо лице. Възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК не е направено, поради което разноските се дължат в пълния им осъществен и претендиран размер.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,