Решение № 11657 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 427/2016 г.

Решение № 11657 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 427/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., чрез пълномощника си главен юрисконсулт М. П. срещу Решение № 1152 от 04.03.2015 г. постановено по адм. дело № 5882/2013 г. по описа на АССГ (Административен съд С.-град), второ отделение, 35-ти състав. Касационният жалбоподател счита, че решението, с което се обявява нищожност на уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 е незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. По подробно развити съображения изразяващи се във фактически аргументи и черпаните от тях правни изводи, моли съдебното решение да бъде отменено изцяло. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на двете инстанции. В допълнително постъпила молба заявява, че поддържа жалбата си и моли да бъде уважена по съображения, идентични с тези в касационната жалба. Ответникът - П. И. Г. от с. П., О. Б., О. Я., не заявява становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е процесуално допустима, подадена в срок от надлежна страна, но по същество е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила поради липса на касационните основания по чл. 209 от АПК. Настоящият тричленен състав на ВАС намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 1152 от 04.03.2015 г. по административно дело № 5882/2013 г., Административен съд С. - град, второ адм. отделение, 35 състав ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО по жалба на П. И. Г. от с. П., уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изх. № 01-6500/5064 от 24.04.2013 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел при проверка на административния акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК, съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия по чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, но при издаването му е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, на материалния закон и на изискването за форма. По-конкретно съдът е посочил, че въпреки, че писмото е издадено в изискуемата от закона писмена форма, то не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК - в акта не са посочени правните основания, под които се подвежда изложената фактическа обстановка във връзка с промяна на допустимия слой, а оттам и извършването на повторни проверки. Цитираните разпоредби на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП във връзка с чл. 28, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. /заменящ чл. 24, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г./, както и чл. 58 на Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. и чл. 16 от Регламент /ЕО/ № 1975/2006 г., са свързани с извършването на административни проверки на подадените заявления и случаите на налагане на санкции за бъдещ период, но не са правно основание за изменение на допустимия слой и извършената повторна проверка на подаденото от жалбоподателя заявление за кампания 2009 г., по което вече има извършени плащания. Съдът е приел и че издаденият административен акт не съдържа ясна и недвусмислена разпоредителна част, в която да се определят правата и задълженията, начинът и срокът за изпълнението. Освен тези пороци съдът е счел и че писмото представлява нищожен административен акт, която е длъжен да обяви, дори и при липсата на такова искане. В тази връзка на първо място е посочил, че ако с този оспорен акт се преразглежда въпроса за това дали да се оторизира или не сумата за подпомагане за кампания 2009 г., то възобновяването на административното производство по чл. 99 от АПК е извършено далеч след изтичане на сроковете за това. На второ място е посочил, че ако се приеме, че с това писмо отново се твърди, че оторизираната за кампания 2009 г. субсидия в размер на 9109.47 лв. се явява недължимо платена и се цели нейното възстановяване, то този въпрос вече е решен с влязло в сила съдебно решение по повод оспорването на АУПДВ, който е отменен като незаконосъобразен, поради което административният орган се е произнесъл в противоречие с влязъл в сила съдебен акт. На трето място съдът е посочил, че дори да се приеме, че предметът на процесното писмо не е напълно идентичен с този на отменения АУПДВ, то същото е нищожно и като издадено при липса на каквото и да е основание в производство, което не е нормативно регламентирано както от националното, така и от общностното право и в несъответствие с целта на закона. В тази насока съдът е посочил, че издавайки уведомителното писмо, административният орган не е приложил нито производството по чл. 58, чл. 60 във връзка със свръхдеклариране, нито производството по възстановяване на недължимо платени суми по чл. 80 от Регламент № 1122/2009 г. Така постановеното съдебно решение е правилно. П. А. съд С. - град е обжалвано уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009, с изх. № 01-6500/5064 от 24.04.2013 г., издадено от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". С това писмо адресатът му П. И. Г. от с. П., общ. Б., обл. Я., с УРН: 230805 се уведомява за изчислена окончателна сума, съгласно подадено общо заявление за плащания на площ с УИН 28/120609/26452, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009, като е посочено, че средствата за подпомагане са от Европейския фонд за гарантиране в земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на Р. Б. От събраните по делото доказателства се установява, че първоначално на кандидата за подпомагане П. И. Г., въз основа на предадени от Министерство на земеделието (МЗХ) на Д. фонд (ДФ) "Земеделие" с писмо с вх. № 02-0409/3846 от 20.11.2009 г. данни за допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", установен въз основа на извършени от МЗХ теренни проверки, е оторизирана претендираната сума по СЕПП (Схема за единно плащане на площ) за 56.13 ха в размер на 9109.47 лева, която сума е била изплатена. Впоследствие обаче, в резултат на извършени допълнителни специализирани анализи и проверки на коректността на данните, отразени в горното писмо, МЗХ предоставя на ДФ "Земеделие" с писмо вх. № 02-0409/3554 от 09.12.2010 г. нови, окончателни данни, въз основа на които Разплащателната агенция трябва да извърши кръстосани проверки на данните от заявленията за директни плащания за 2009 г., на СИЗП като част от ИСАК. В резултат на окончателна база данни въз основа на горното писмо се установява, че има наддекларирана площ над 50%, поради което на кандидата е наложена санкция в размер на 3872.29 лева за бъдещ период от три години и не се оторизира никаква сума, тоест не се изплаща субсидия. Освен това, въз основа на новополучената официална информация в ИСАК, и извършената административна проверка на заявлението на кандидата П. И. Г., е намалена годната за подпомагане площ и оторизираната субсидия в размер на 9109.47 лева се явява недължимо изплатена, поради което е издаден и Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/23944 от 13.04.2011 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Т. А. за установяване на публично държавно вземане е бил отменен с влязло в сила съдебно решение на Административен съд - Я., постановено по адм. дело № 281/2011 г. Следователно зачитайки силата на пресъдено нещо, изплатената за подпомагане сума в размер на 9109.47 лева не се явява недължимо изплатена. Следва да се констатира, че откритите нови обстоятелства не са в резултат на поведението на земеделския производител, а когато плащането е извършено поради грешка на административния орган, както е в случая, и тази грешка не може да бъде установена по разумен път от земеделския стопанин, не се прилага задължение за възстановяване на недължимото плащане - чл. 73, т. 4 от Регламент /ЕО/ 796/2004 г. на Комисията. Заявителят, на когото е признато едно право с влязъл в сила акт не би могъл да допусне, че това право му е признато по погрешка, а подобряването на функционирането на СИЗП и ИСАК след повече от една година от признаване правото на заявителя, няма как да бъде предвидено от него. След като оторизираната и изплатена сума не се явява "недължимо изплатена", няма основание за налагане на санкция за бъдещ период за наддекларирани площи, тоест площи недопустими за подпомагане, защото заявените площи са били допустими за подпомагане. Не се констатира висящност на административното производство, което да налага издаването на окончателен административен акт за кампания 2009 г. Оспореното уведомително писмо е издадено без никакво основание, който факт е достатъчен за обявяване на неговата нищожност. Липсата на мотиви по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и липсата на разпоредителна част като изискване по чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК водят до незаконосъобразност на административния акт, а не до нищожност, какъвто е крайния правен резултат на Административен съд С. - град. О. в касационната жалба в тази насока се явява неотносимо за законосъобразността на съдебното решение, а останалите оплаквания се преценяват като неоснователни. С оглед изложеното, постановеното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора пред касационната инстанция, разноски не се дължат на касационния жалбоподател, въпреки че са поискани, а ответникът има право на разноски, но не е поискал такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,