Решение № 7675 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3550/2010 г.

Решение № 7675 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3550/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на юрк. Кайрякова, процесуален представител на Началник сектор - Варна към РДНСК - Североизточен район, правоприемник на Началника на РДНСК - Варна /ПМС № 5/20.01.10 г./ срещу Решение № 94/15.01.10 г. по адм. д. № 2468/09 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът "ВАС РЕЗЕРВ" ООД поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Със Заповед № ДК-09-15/03.08.09 г. началникът на РДНСК - Варна на основание чл. 224, ал. 3, вр. с чл. 222, ал. 1, т. 1, т. 3 и т 4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредил спиране изпълнението на строеж "Вилна сграда" в УПИ I-1515, кв. 1 по плана на м. "Старите лозя" -"Долна трака", гр. Варна, извършван от "ВАС РЕЗЕРВ" ООД в хипотезата на чл. 224, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 154, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, разпоредил е задължения във връзка с обезопасяването на строежа, прекъсване захранването на същия с ел. енергия и вода, забранил е достъпа до строежа с указание, че строителството може да продължи след отстраняване причините, наложили спирането, а именно - привеждане на инвестиционния проект и строежа в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита. Отменителното така издадената заповед решение е правилно като резултат по следните съображения: В хода на административната преписка е установено, че процесният строеж се изпълнява в съответствие с влязло в сила Разрешение за строеж № 125/31.03.09 г., издадено от главния архитект на община Варна, въз основа на съгласуван и одобрен от него на 30.03.09 г. инвестиционен проект. Категорична и неопровергана от доказателствата по делото констатация в тази насока съдържат и мотивите на обжалваната заповед. Тези безспорни установявания налагат извод за материална незаконосъобразност на административния акт, разпореждащ спиране на строежа на основание чл. 224, ал. 1, т. 2 , вр. с чл. 154, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, неизпълним в частта му по т. 5 от диспозитива. Разпоредбата на чл. 154 ЗУТ урежда хипотеза, в която, предвид промяната в инвестиционните намерения, настъпила след издаване на разрешението за строеж, строежът се извършва в отклонения от одобрения инвестиционен проект. В текста на ал. 2, т. 1- 8 са дефинирани съществените отклонения от инвестиционния проект, като по смисъла на т. 1 и т. 2 такива са отклоненията, довели до нарушаване предвижданията на действащия подробен устройствен план и на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита. Ал. 4 изрично предвижда, че след издаване на разрешението за строеж, изменения в одобрения проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 1- 4 са недопустими. Изложените от административния орган констатации за несъответствие на одобрения инвестиционен проект с действащия за УПИ I-1515, кв. 1 план за застрояване, одобрен през 2007 г. относно етажността на сградата, за несъобразяване с вертикалната планировка към ПУП-ПЗР от 2004 г., изразяващо се в изменение релефа на терена при липсата на такава към ПЗ от 2007 г, за липсата на разрешение по чл. 96, ал. 5 ЗУТ за извършваните в свлачищен район строителни работи не могат да бъдат подведени под правната норма на чл. 224, ал. 1, т. 2, тъй като не сочат на отклонения от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, а на евентуална незаконосъобразност на този проект. Констатираното преместване на съществуващите в имота хоризонтални сондажни дренажи и изграждането на две нови шахти без разрешение за строеж на свой ред също указва на хипотеза, различна от регламентираната с чл. 224 ЗУТ. Касационните доводи за неправилност на решението, мотивирани с изводи за нищожност на разрешението за строеж не могат да бъдат възприети, тъй като след изтичане сроковете за обжалване и служебна проверка разпоредбата на чл. 156, предл. 2 ЗУТ въвежда стабилитет на този административен акт и препятства инцидентния контрол върху неговата валидност. С оглед изложеното като постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му решението следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение