Решение № 15337 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6368/2016 г.

ВАСII отделение13.12.2017 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139/15.07.2015 г. постановено по адм. дело № 2958/2006 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, III "Г" въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15337 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6368/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Дегея - З. С.", гр. С., представляван от З. Д. С., чрез пълномощника му - адв. Петрова - С., против допълнително решение № 139/15.07.2015 г. по адм. дело № 2958/2006 г. на Софийски градски съд, гр. отделение, III "г" състав, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците: Етажна собственост - бл. ..., вх. "...", вх. "..." и вх. "...", Етажна собственост - Бл. ... вх. "...", вх. "..." и вх. "..." и Етажна собственост - бл. ..., вх. "...", вх. "..." и вх. "...", всички ж. к."Хиподрума", гр. С., чрез пълномощника им - адв. И., оспорват касационната жалба като неоснователна. Ответниците: Столичен общински съвет /СОС/ и Столична община /СО/, редовно призовани, не изпращат представители. Ответниците - физически лица, редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. По допустимостта на касационната жалба е налице влязло в сила определение по адм. дело № 2604/2017 г. на 5-членен състав на ВАС, втора колегия, с което прекратителното определение на 3-членния състав по настоящето дело е отменено и делото е върнато, с указания за допустимост. При разглеждане по същество на касационната жалба, Върховният административен съд, второ отделение, установи: С обжалваното решение Софийски градски съд е допълнил свое решение от 27.07.2012 г. постановено по адм. дело № 2958/2006 г., като е отменил Решение № 64, т. 65 от Протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС, в частта, с която е одобрен регулационен план на м."Хиподрума", относно парцел II, кв. 9, като незаконосъобразно. Отмяната е по жалба на етажните собственици от сградата в режим на ЕС - бл. ..., вх. "...", ж. к."Хиподрума и определение № 7820/09.06.2014 г. по адм. дело № 1122/2014 г. на ВАС, второ отделение, с което по повод касационна жалба на ЕС срещу решение от 27.07.2012 г. по адм. д. № 2958/2006 г. на СГС, касационната инстанция е установила непълнота в обжалваното решение, прекратила е производството и е изпратила делото обратно на СГС, за произнасяне по жалбата на ЕС срещу Решение № 64/10.12.2001 г. на СОС, в частта му с която е одобрен регулационен план по отношение на парцел II, кв. 9 по плана на ж. к."Хиподрума", по реда на чл. 176 АПК. За да отмени оспореното решение на СОС, в описаната по-горе част, съдът е приел, че по отношение регулацията на парцел II, кв. 9, това решение е такова за изменение на регулационния план, тъй като с него е променена площа и регулационната граница на парцела от северозапад, граничеща с парцел I - "за озеленяване" /към бул. "Ц. Б." III/, която граница е преместена с около 1.00 м. на северозапад. Това изменение, според съда, не е съобразено с предходно издадената заповед № РД-09-50-163/25.03.1999 г. на гл. архитект на гр. С., с която е създаден този парцел II, кв. 25а - "за КОО" и в отсъствие на предпоставките по чл. 32, ал. 1 ЗТСУ (отм.) за изменение на регулацията. Поради това и решението на СОС, в обжалваната част, е прието за незаконосъобразно. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Спрямо установените правно-релевантни факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите му, че спрямо предходно одобрения РП от 25.03.1999 г., оспореното решение на СОС от 10.12.2001 г., в частта му засягаща парцел II, кв. 9 - "за КОО", представлява частично изменение на подробен устройствен план - план за регулация, засягащ територията на жилищен комплекс "Хиподрума", гр. С., за което няма правно основание. Обособяването на самостоятелни парцели в съществуващи жилищни комплекси е възможно спрямо съществуващи жилищни сгради, както и за нови жилищни, обслужващи и други сгради, въз основа на застроителен и регулационен план за преструктуриране и обновяване на жилищния комплекс - чл. 48, ал. 4 ППЗТСУ (отм.). Идентична е и разпоредбата на чл. 17а, ал. 1, т. 1,2 и 3 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /ПНТСУ/ - обн. Д. в. бр. 48/1995 г., изм. Д. в. бр. 7/1998 г.(отм.) Цитираните норми, при действието на които е взето оспореното решение на СОС, допускат образуване на самостоятелен парцел в съществуващ жилищен комплекс, но само за съществуващи жилищни сгради, или нови такива, на които предстои изграждането им, но не и за съществуващи временни постройки по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), ред. Д. в. бр. 2/1996 г., каквато е съществуващата в парцел II, кв. 9, ж. к."Хиподрума" постройка - ресторант, за която липсват строителни книжа. Още по-малко е допустимо изменението на образувани такива парцели, чрез придаваеми части от съседни имоти / парцели/, с цел увеличаване на площа им и достигане на минималните по закон изисквания за площ, респ. отстояния, както е в случая. Изменението на ПУП- ПР по отношение на образувания с предходен план парцел II, кв. 9, е било допустимо на основанията по чл. 32, ал. 1, т. 1- 6 ЗТСУ (отм.), каквито не са посочени в оспореното решение, нито пък в съпътстващите административната преписка документи. При липсата на законови основания за изменение на РП по отношение северозападната граница и площа на парцел II, кв. 9, изводите на съда за незаконосъобразност на РП, в тази му част са правилни. В случая е налице и забраната за изменение по чл. 32, ал. 3 ЗТСУ (отм.), вр. с ал. 1, т. 1 и 3, което не е съобразено от органа. За тази забрана няма значение представения от касатора Акт за узаконяване № 22/11.03.2003 г., който е последващ по време и не е съществувал към датата на одобряване на процесното изменение на плана. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 6