Решение № 8291 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8735/2015 г.

Решение № 8291 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8735/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Г. П. Д. е подал касационна жалба срещу решението от 22.06.2015 г. по адм. дело № 106/2015 г. по описа на Административния съд-В., с което е бил отхвърлен предявения от него срещу О. Б. иск за заплащане на обезщетение в размер на 8000 лева за причинени неимуществени вреди от отменен административен акт - заповед № 304/17.07.2014 г. на кмета на община Б., ведно със законната лихва, считано от 12.11.2014 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят направените разноски. О. Б. е оспорила жалбата и е поискала присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че със заповед № 304/17.07.2014 г. кметът на община Б. наредил Г. П. Д. да премахне за своя сметка стряхата, находяща се над съседния на неговия поземлен имот, да поправи за своя сметка отводняването на покривния скат на жилищната сграда, като отведе дъждовната вода до своя имот и да зазида за своя сметка прозореца на югозападната стена по страничната регулационна линия до височина 1,60 м от нивото на пода до долната част на рамката му в срок от 60 дни след влизане на заповедта в сила. Заповедта била отменена с решение от 12.11.2014 г. по адм. дело № 489/2014 г. по описа на Административния съд - В.. Решението не подлежи на обжалване и е влязло в сила на датата на обявяването му. За установяването на твърденията по исковата молба за настъпили за ищеца неимуществени вреди от отменения незаконосъобразен акт, изразяващи се във влошено здравословно състояние - стрес, главоболие, нервно напрежение, сърцебиене, разстройство на адаптацията, обостряне на съществуващи заболявания, по делото били събрани гласни доказателства и са били изслушани заключения на съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертиза. Въз основа на събраните доказателства съдът приел, че макар да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, не е доказано съществуването на останалите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Ищецът не представил доказателства, въз основа на които безспорно да се установи, че е понесъл твърдените неимуществени вреди. Показанията на изслушаните свидетели не се основавали на непосредствени впечатления, а на разговори със самия ищец. Показанията на сина на ищеца, който имал преки наблюдения, следвало да се оценят с оглед неговата заинтересованост. Преценени в тяхната съвкупност, събраните гласни доказателства не водели до категоричен извод, че ищецът е имал негативни преживявания извън тези, които предизвикват обичайните житейски проблеми и че здравето му било влошено като пряка последица от издадената заповед. Административният съд отчел и обстоятелството, че със заповедта не се разпореждало цялостно събаряне на къщата на Г. Д., както той твърдял, а събаряне само на отделни архитектурни елементи. Заключенията на назначените по делото експертизи също не доказвали причинено от административното разпореждане увреждане на здравето му. Според вещите лица ищецът страдал от възникнали предходно заболявания, чието развитие било повлияно и от напредналата му възраст. С мотив, че не са установени настъпили в причинна връзка с отменения административен акт неимуществени вреди, съдът отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че решението е правилно. Първоинстанционният съд не е допуснал поддържаните съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно оценката на събраните доказателства и направените доказателствени изводи. Исковата претенция се основава на твърдения за неимуществени вреди, изразяващи се в засягане и влошаване на здравословното състояние на ищеца като пряк резултат от административното разпореждане на кмета на община Б.. Както вярно е отбелязал административният съд, от представените от ищеца доказателства не може да се направи безспорен извод, че здравето на ищеца се е влошило именно по причина на издадената заповед. Назначената по делото медицинска експертиза е дала заключение, че след датата на издаване на заповедта не са били установени нови заболявания на Г. Д.. Доколкото са отразени завишени стойности на артериалното налягане, не би могло да направи извод, че единственият фактор за тези стойности е емоционално напрежение, породено от задължението да се изпълнят предписаните със заповедта на кмета на община Б. строителни работи. В допълнение към заключението следва да се отбележи, че заповедта подлежи на доброволно изпълнение не незабавно, а в 60-дневен срок от влизането й в сила, което изрично е отбелязано в нея. По делото е установено, че заповедта е издадена след оплакване на съсед, с когото Г. Д. е имал трайно влошени отношения, които сами по себе си представляват източник на неприятни емоционални преживявания. Това е още един аргумент в подкрепа на преценката за липса на убедителни доказателства за настъпило увреждане на здравето на ищеца като пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. При отсъствието на всички елементи на фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди административният съд е приложил точно материалния закон, като е отхвърлил предявения иск. Постановеното решение следва да се остави в сила с присъждане на направените от ответника разноски в размер на 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд