Решение № 12494 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2108/2009 г.

Решение № 12494 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2108/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Любка Николова Гюлчева от гр. Велико Търново, подадена чрез нейния син и настойник Николай Георгиев Гюлчев, представляван от адвокат Васил Бенчев, срещу решение № 464/10.12.2008 г. постановено по адм. дело № 325/2008 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказа на областен управител на област с административен център Велико Търново, обективиран в писмо изх. № 94 НН-15/26.03.2008 г. Изложени са конкретни съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. Жалбоподателката моли съда, предвид наличието на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, да отмени решението и да разгледа спора по същество, като уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна - областен управител на област с административен център Велико Търново не е изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима, но неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Любка Николова Гюлчева от гр. Велико Търново, подадена чрез настойника й Николай Георгиев Гюлчев, против отказ на областен управител на област с административен център Велико Търново, обективиран в писмо изх. № 94 НН - 15/26.03.2008 г., изпратено й по повод заявление вх. № 94 НН - 15/04.03.2008 г. за признаване право на обезщетяване по реда на ЗОСОИ, чрез съсобственост в новопостроена сграда - търговски комплекс "Европа" в УПИ II, кв. 249, по плана на Велико Търново. С обжалваното съдебно решение жалбата е отхвърлена като неоснователна, по мотиви, че заявлението от 04.03.2008 г. е подадено след изтичане на преклузивния срок по чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ, както и че този закон в случая е неприложим, поради това, че имотът, за който се претендира обезщетяване е бил отчужден и собствениците му са получили имотно обезщетение за него при условията на чл. 95 и сл. ЗТСУ (отм.). Настоящата инстанция приема, че към момента на подаване на заявлението от 04.03.2008 г. действително е изтекъл едногодишният, преклузивен срок по чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ, считано от влизане на този закон в сила. В този смисъл, правилен е направеният от административния съд краен извод за законосъобразността на обжалвания пред него акт на областния управител на област с административен център Велико Търново. Погрешно обаче съдът е приел, че с този акт е отказано признаване право на обезщетяване по заявление вх. № 94 НН - 15/04.03.2008 г., предявено от Любка Николова Гюлчева. Оспореното в първоинстанционното производство писмо изх. № 94 НН - 15/26.03.2008 г., представлява изричен отказ на сезирания с посоченото по - горе заявление, административен орган, да се произнесе по съществото на направеното искане, по мотиви, че е изтекъл преклузивния срок за предявяването му. Съгласно чл. 197 и сл. АПК, такъв акт подлежи на оспорване в четиринадесетдневен срок от съобщаването му, при което съдът дължи произнасяне в закрито заседание, в едномесечен срок от постъпване на жалбата и с определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. В случая, в противоречие с изискванията на раздел IV АПК "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт", шести състав на Великотърновския административен съд е внесъл жалбата за разглеждане в открито съдебно заседание, събрал е множество неотносими доказателства досежно основателността на отправеното да административния орган искане, която не е предмет на правния спор и се е произнесъл наместо с определение, с решение. С последното, както вече бе отбелязано по - горе, от една страна е прието, че заявлението подадено по реда на ЗОСОИ, действително е просрочено, а от друга - че разгледан по същество, отказът на административния орган да признае право на обезщетяване по реда на този закон е постановен в съответствие с приложимия материален закон. Независимо, че при постановяване на решението са допуснати посочените нарушения на процесуални правила, предвид тяхното естество и крайния изход от спора, същото следва да бъде оставено в сила, доколкото включва отхвърляне на жалбата на Любка Гюлчева, подадена чрез настойника й Николай Гюлчев, срещу отказа, обективиран в писмо изх. № 94 НН - 15/26.03.2008 г. на областен управител на област с административен център Велико Търново, включително по съображения, че заявлението, предявено по реда на ЗОСОИ е просрочено. Действително от съда в тази връзка не е направен налагащия се извод, че искането е недопустимо за разглеждане, но съдебният акт, с който жалбата е отхвърлена, като краен резултат е правилен и следва да бъде оставен в сила. В подкрепа на постановеното от първата инстанция следва да се отбележи, че при липсата на законовите предпоставки за произнасяне на административния орган по заявлението за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, подадено след изтичане на преклузивния срок по този закон, оспореният отказ на областен управител да се произнесе по съществото на така направеното искане, се явява издаден от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение