Решение № 4574 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10735/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР) 2014-2020 г. срещу Решение 224 от 28.09.2023 г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело 184/2023 г., с което по жалба на Аквапроджект 2020 ЕООД е обявено за нищожно негово Решение МДР-СД-01-1/09.03.2023 г. за определяне на финансова корекция на Аквапроджект 2020 ЕООД. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че решението е издадено от некомпетентен орган. Сочи, че върху същото е поставен валиден квалифициран електронен подпис на ръководителя на УО на ПМДР, който е негов издател. Вторият електронен подпис върху документа е на деловодителя, който е регистрирал решението в автоматичната система за документооборот Евентис. Намира за неправилно заключението на съда, че не може да се установи авторът на документа и че наличието на два квалифицирани електронни подписа, поставени върху същия, удостоверява наличието на двама автори. Твърди, че не са възможни каквито и да е поправки върху надлежно подписан с електронен подпис документ. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендират се разноски. Ответникът Аквапроджект 2020 ЕООД, чрез процесуалния си представител, в представен по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение по жалба на Аквапроджект 2020 ЕООД съдът е обявил за нищожно Решение МДР-СД-01-1/09.03.2023 г. на ръководителя на УО на ПМДР 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция на Аквапроджект 2020 ЕООД в размер на 100 % от допустимите разходи по договор BG14MFOP001-2.011-0013-C01-2 от 02.03.2022 г. с изпълнител ГРАДИНА-2007 ЕООД на стойност 24 800,00 лв. без ДДС и договор BG14MFOP001-2.011-0013-C01-3 от 02.03.2022 г. с изпълнител ГРАДИНА-2007 ЕООД на стойност 5 500,00 лв. без ДДС. За да обяви нищожността на акта, съдът е изложил мотиви, че са налице два положени електронни подписа върху документа, поради което не може да бъде установено кой е неговият автор. Посочено е, че автор на документа може да бъде единствено ръководителят на УО, но в конкретния случай същият е подписан от още едно лице. Според съда след подписването на документа от ръководителя на УО същият е изменен, като видът и характерът на изменението не могат да се установят от доказателствата по делото, поради което е неясно каква част от съдържанието на решението е изявление на компетентния орган и каква не. По изложените съображения съдът е приел, че решението за определяне на финансова корекция е издадено от некомпетентен орган, поради което е нищожно. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е мотивирал извод за нищожност на акта, без да са изяснени всички обстоятелства относно подписването на административния акт и неговото извеждане от електронната деловодна система, както и относно възможността за промяна на съдържанието на документа след първоначалното му подписване. Поради неизясняване на спора от фактическа страна относно действителния издател на решението за определяне на финансова корекция и липса на проверка по останалите основания по чл. 146 АПК касационната инстанция приема, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид забраната на чл. 220 АПК за фактически установявания от касационната инстанция делото следва да се върне на друг състав на Административен съд Велико Търново за ново разглеждане. В съответствие с чл. 171, ал. 2 АПК по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по ГПК. Вещи лица той може да назначава и служебно. За изясняването на спорния по делото въпрос са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Ето защо, като не е назначил вещо лице, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила прави обективно невъзможно обсъждането на вменените нарушения по същество. Цялостната проверка на материалната законосъобразност на акта е възпрепятствана от нарушението, допуснато от съда. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК по исканията за разноски се произнася първоинстанционният съд при новото разглеждане на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение