Решение № 705 от 17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 678/2010 г.

Решение № 705 от 17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 678/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5, т. 6 от ГПК. Образувано е по молба на М. А. Й. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 10.07.2009 г. по гр. д. № 18585/2008 г. на Софийски районен съд, 52 състав . Срещу молителката е уважен иск на "Е. И." ООД с правно основание чл. 207, ал. 1 от КТ за парични вземания. Твърдението по молбата за отмяна е, в приключилия по гр. д. № 18585/2008 г. на Софийски районен съд, 52 състав процес ответницата не е била редовно призована чрез уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, тъй като съдът не е разпоредил предварително и изрично за този начин на връчване съгласно чл. 43, ал. 2 от ГПК. Правилата на връчване са нарушени и поради това, че нито една от двете хипотези на чл. 47 от ГПК не била налице . Молителката постоянно обитава жилището си, не е предлагано на съседите да получат съобщението и да го предадат, а единствено отказът за това може да доведе до залепване на уведомление. За тези твърдения молителката прилага доказателства - копие от лични документи и декларации на лица от адреса. Изтъква, че неправилно е даден ход на процедурата по чл. 47, ал. 6 от ГПК за назначаване на служебен защитник, с участието на който делото е приключило. Така молителката е била лишен от участие в процеса . Съображенията според защитата са относими към основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК, развити са от адв. В. Б. в съдебно заседание. Ответникът по молбата за отмяна "Е. И. "ООД заявява в отговор чрез пълномощника си адв. М. Х., че ответницата се е укривала, което е обусловило и призоваване по съответния ред . Оспорва наличието на отменителни основания. Претендира разноски по списък. Молбата е постъпила в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК и е допустима, по същество е неоснователна. Обстоятелствата, изтъквани от молителката като основание за отмяна на влязло в сила решение, имат отношение към основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, а не към евентуално наведената хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 6 от ГПК, последната има предвид случаите на особено представителство по чл. 29 от ГПК. При изтъкваното от молителката основание на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК от решаващо значение не е дали страната действително обитава установения по делото свой постоянен и настоящ адрес, а дали е била намерена на него от длъжностното лице. Поради това представените към молбата писмени доказателства са неотносими, а освен това писмените декларации на съседи от адреса не следва да бъдат допустимо ценени в производството по исканата отмяна, предвид качеството им на свидетелски показания в писмен вид. Неоснователен е доводът на защитата за нарушение на процесуални правила при оформяне на съобщението по реда на чл. 47 от ГПК . Връчването на съсед е само възможност, длъжностното лице не удостоверява изрично опитът за връчване по този способ като неуспешен, за да се установи предпоставка за залепване на уведомлението по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Неоснователно се изтъква, че в уведомлението липсва името на връчителя като задължителен реквизит от съдържанието. Уведомлението е оформено с поименен печат на длъжностното лице, реквизитите са налице. Несъстоятелен е и доводът, че като е разпоредил връчване на препис от исковата молба, районният съдия по делото е следвало да укаже кой от способите на чл. 43 от ГПК има предвид и доколкото разпореждането няма това конкретно съдържание, то връчването следва да е лично или чрез друго лице, а не съобщението да се връща от адреса с оформяне на уведомление по чл. 47 от ГПК . Адресат на указанието по чл. 47, ал. 1 от ГПК е длъжностното лице като връчител на съобщението, до съда законът адресира указанието по чл. 47, ал. 3 и сл. от ГПК с оглед последващите преценки за редовност на връчването и предприемане на съответните правни действия . Указанията на закона са съобразени от своите адресати в случая, призоваването на ответницата по делото е редовно, последващите процесуални действия на съда са гарантирали правото на защита. По същество не е налице основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, нарушение на процесуалните правила Софийски районен съд не е допуснал. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение. На ответната страна в настоящето производство се дължат установените по делото разноски в размер на 654 лева, колкото е платеното възнаграждение за представляващия ответника в производството адвокат. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.