Решение № 12740 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3058/2015 г.
ВАСVI отделение27.11.2015 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 9.01.2015 г. по адм. д. № 2464 по описа за 2013 г. на Административен съд - Бургас. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12740 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3058/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение Черноморска - Бургас" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Сливен срещу решение № 44 от 9.01.2015 г. по адм. дело № 2464 по описа за 2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана с изх. № 29-02-536/9.09.2013 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса - Бургас за възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 2717.00 лв. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса - Бургас не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е писмена покана изх. № 29-02-536 от 9.09.2013 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - Бургас на основание чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО, с която "Многопрофилна болница за активно лечение Черноморска - Бургас" ООД - изпълнител на болнична помощ по договор № 021372/28.02.2013 г., е задължена да възстанови суми с общ размер 2717.00 лв., получени без правно основание в резултат на извършени нарушения по ЗЗО и НРД. С постановеното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Изводите на съда се основават на извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че по КП № 1 "Исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза" изпълнителят на болнична медицинска помощ е нарушил алгоритъма на клиничната пътека, по КП № 26 "Заболявания на горния гастроинтестинален тракт" е нарушил изискванията за хоспитализация и попълване на документ № 1 към една ИЗ, а по КП № 7 "Болести на черепно-мозъчните нерви" и КП № 47.2 "Нестабилна форма на ангина пекторис" - не е изпълнил изискванията при дехоспитализация. По КП № 52 "Остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност III и IV функционален клас без механична вентилация" и КП № 56 "Ритъмни и проводни нарушения" са допуснати нарушения на изискванията за попълване на първичен медицински документ; по КП № 52 е констатиран и случай на незавършеност на клиничната пътека. По КП № 48 "Нестабилна форма на ангина пекторис с инвазивно изследване" е констатирано нарушение при документиране на хоспитализацията. Съставен е акт за установяване на административно нарушение № 634-А / 28.06.2013 г. (л. 135 - 138) и въз основа на акта е издадено наказателно постановление (НП) № 02/НП-474 от 26.08.2013 г. от Директора на РЗОК - Бургас, с което жалбоподателят е санкциониран за административни нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО, вр. чл. 174 и чл. 181, т. 2, т. 6, б. "а", т. 8 и т. 4 от НРД за 2012 г. С решение № 492 от 21.03.2014 г. по НАХД № 4094/2013 г. на Районен съд - Бургас, потвърдено с решение № 1860 от 10.11.2014 г. по КНАХД № 959/2014 г. на Административен съд - Бургас, жалбата срещу наказателното постановление е била отхвърлена като неоснователна. Спорът относно извършването на нарушенията е решен с влязъл в сила съдебен акт, който на основание чл. 413, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН е задължителен за съдилищата по въпросите относно: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба погрешно се твърди, че оспорената писмена покана е била издадена на основание чл. 76а, алинея 1 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване), която урежда възстановяване на неоснователно получени суми, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон. Писмена покана с изх. № 29-02-536 от 9.09.2013 г. е издадена на основание чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО (редакция - ДВ, бр. 101 от 2009 г.), приложима в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон. Спазен е специалният ред за издаване на писмената покана след влизане в сила на издаденото от директора на РЗОК - Бургас наказателно постановление. Не се спори, че издаденото наказателно постановление е било обжалвано по съдебен ред и потвърдено с влязло в сила съдебно решение. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за издаване на писмената покана в нарушение на административнопроизводственото правило за съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Писмената покана съдържа подробно изложение на обосноваващите я фактически и правни обстоятелства. Констатираните нарушения са изброени в 10 точки с посочване на номерата и наименованията на клиничните пътеки, истории на заболяване, брой и вид на констатираните нарушения, както и съответно дължимите суми по всяка точка. Приложени са протокол за неоснователно получени суми № 635/5.06.2013 г. и констативен протокол № 634/5.06.2013 г., съставени от контролните органи в хода на проверката Не се установяват твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствени правила при събирането на доказателства, довели до необоснованост на съдебното решение. В административната преписка са приложени писмените доказателства, събрани в административното производство: истории на заболяване, епикризи, направления за хоспитализация, извлечения от журнали и др. С определението си от съдебно заседание на 19.12.2014 г. съдът законосъобразно е оставил без уважение искането на жалбоподателя за допускане на съдебно-медицинска експертиза, която да установи извършени ли са посочените в писмената покана нарушения. Въпросът във връзка с извършването на нарушения на ЗЗО и НРД е разрешен с влязлото в сила решение № 492 от 21.03.2014 г. по НАХД № 4094/2013 г. на Районен съд - Бургас, оставено в сила с решение № 1860 от 10.11.2014 г. по КНАХД № 959/2014 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу наказателно постановление № 02/НП-474 от 26.08.2013 г. на Директора на РЗОК - Бургас за налагане на административни наказания за нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО във вр. с чл. 174 и чл. 181, т. 2, т. 6, б. "а", т. 8 и т. 4 от НРД за 2012 г. По отношение на искането за допускане до разпит на двама свидетели, които не са посочени поименно, съдът законосъобразно е приел, че не се сочат фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване с исканите гласни доказателства. Следва да се има предвид, че въпросите във връзка с изпълнението на алгоритмите на клиничните пътеки, хоспитализациите, дехоспитализациите и правилното съставяне на документ № 1 "Регистриране на процедури по клиничната пътека", подлежат на доказване не със свидетелски показания, а с реквизитите на медицинските документи, които болницата е длъжна да състави съгласно чл. 182 - чл. 188 от НРД МД за 2012 г. (отм.). Съгласно чл. 174 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2012 г., в сила от 1.01.2012 г. до 31.12.2013 г., изпълнителят на БП (болнична помощ) в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в КП. Разпоредбата на чл. 181 регламентира основните компоненти на клиничната пътека (КП), сред които са завършване на КП (т. 4), индикации за хоспитализация, диагностично-лечебен алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критерии за дехоспитализация (т. 6), документиране на дейностите по съответната КП (т. 10) и др. В хода на медицинската проверка са установени нарушения на лечебно-диагностичния алгоритъм на КП 1 Исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза, изразяващи се в неотразени резултати от извършени изследвания - компютърни томографии, хоспитализиране без доказани индикации по КП 26 Заболявания на горния гастроинтестинален тракт, неспазени критерии при дехоспитализация по КП 7 Болести на черепно-мозъчните нерви (ЧМН), на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми, незавършени ИЗ по КП 52 Остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност III и IV функционален клас без механична вентилация. На основание чл. 200 от НРД МД за 2012 г. (отм.) при отчетена и заплатена КП, когато не е изпълнен алгоритъмът на КП, липсват индикации за хоспитализация, както и при неизпълнени критерии за дехоспитализация, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми. Оспорената писмена покана е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Бургас е постановил правилно решение. Оплакването в касационната жалба за постановяване на съдебното решение в нарушение на процесуалното правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК за излагане на мотиви е явно неоснователно. Първоинстанционният съд е изложил становищата на страните, приетите за установени факти и е направил правни изводи. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
3- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 76 ЗЗО
- чл. 200 НРД