Решение № 526 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 254/2010 г.

Решение № 526 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 254/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 12 ПР на ГПК, вр. чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.) Делото е образувано по повод подадената молба за отмяна от 31.03.2005 г. на С. Х. М. и М. П. К., на влязлото в сила решение от 5.08.2003 г. по гр. д. № 2503/2001 г. на Софийски градски съд на основание чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.). Молителите поддържат, че решението е постановено без тяхно участие, след като те са необходими другари в производството. Заявяват също, че са били лишен от възможност да участвува в делото. Ответницата Д. Е. Н., чрез особения си представител, поддържа че молбата е основателна. Ответникът Г. П. Н. не взема становище по молбата. Молбата е подадена в срока по чл. 232, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди оплакванията на молителката и като провери данните по делото, намира следното: Молбата е неоснователна. С решението, чиято отмяна се претендира, като е отменено решение от 25.07.2000 г. по гр. д. № 4046/1997 г. на СРС, е развален договор-споразумение по чл. 99, ал. 3 СК (отм.), за делба на апартамент в гр. С., по иск на Г. П. срещу Д. Е., предявен на 28.02.1997 г., с вписана исковата молба на 02.06.1997 г. Молителите поддържат, че влязлото в сила решение следва да бъде отменено на основание чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.), тъй като молителката М. П. е сключила договор за покупка на процесния апартамент със ответницата по иска Д. Е. на 12.06.2003 г., с нот. акт № 189/2003 г. на нотариус при Софийски РС, като към този момент е била в брак с молителя С. Х. от 8.09.2001 г., поради което решението има сила спрямо тях и тяхното участие в процеса е задължително. Представят доказателства за сделката и сключения граждански брак -копие от нотариалния акт и удостоверение за сключен граждански брак. С оглед на данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна. Молителите черпят права от придобивна сделка, сключена след приключване на устните състезания по спора - на 14.10.2002 г. По делото е установено, че същите не са имали права по отношение апартамента, предмет на споразумението, по време на висящността на съдебния спор пред въззивната инстанция, поради което не е съществувало задължение за съда да ги конституира като страни по делото. В случая те не са и необходими другари на продавачката по сделката Д. Е. в производство по спор за разваляне на брачно споразумение по чл. 99 СК (отм.). Естеството на спорното правоотношение не е налагало участието на молителите като страна заедно с ответницата Д (чл. 172, ал. 2 ГПК-отм.). Спорът не е с вещноправен характер и спорното правоотношение не е от такова естество, че молителите да имат положение на необходими другари, за да е основателна молбата за отмяна на основание чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.)- в тази насока е т. 12 на постановление № 2 от 29.IX.1977 г. на Пленума на ВС на НРБ. Молителите не са конституирани и не са участвували в делото, но това обстоятелство не е основание за отмяна по чл. 233, ал. 2 ГПК, тъй като решението няма сила по отношение на тях. Ето защо атакуваното решение не следва да се отменя, а молбата следва да се остави без уважение. Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г. о.