Решение № 13351 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9665/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Р. Р., гражданин на Сирия, против решение 24155 от 14.07.2025 г., постановено по адм. дело 5619/2025 г. по описа на Административен съд- София - град. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение, като незаконосъобразно. В касационната жалба подадена от адв. Т. Лютфиева са направени твърдения, че в решението не се прави обоснована връзка между твърдените от търсещия закрила факти и обстоятелства характеризиращи конкретното му местоживеене в Сирия в което ще бъде върнат и информацията за провинцията -област Дамаск. Посочено е, че неразгледани по същество остават причините, довели до напускане на местоживеенето на Р. поради основателен страх от преследване именно там. Твърди, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с личната бежанска история на Д. Р.. Сочи, че изобщо не са разглеждани данните относно състоянието на провинцията от която произхожда. Счита, че в провинция Дамаск безогледното насилие достига високо ниво и цивилно лице върнато там единствено поради своето присъствие би било изложено на сериозна заплаха. Цитирани са пасажи от позицията на ВКБООН от 16 декември 2024 г. В проведеното на 13.11.2025 г. открито съдебно заседание са допълнени доводите в жалбата, като са изложени и твърдения, че търсещото лице е от [етническа принадлежност] произход, като този факт не е разгледан, а е известно отношението на новата кюрдска власт към лицата от [етническа принадлежност]. Възразено е още, че той не знае и не разбира арабски, говори само кюрдски, а интервюто в лагера е на арабски. От същият касационен жалбоподател са постъпили и още две касационни жалби и една писмена защита от други негови процесуални представители адв. В. Мирчев и адв. М. Стоянова. Те също считат постановеното решение за неправилно незаконосъобразно и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и молят съдът да го отмени. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Д. Р. Р. се явява лично, представлява се адв. Т. Люфтиева, която в проведеното открито заседание изразява становище по същество с развити в него доводи за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, който оспорва жалбата, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно - правилност на обжалваното с нея съдебно решение. В проведеното открито съдебно заседание прилага справка с вх. МД-02-572 от 20.10.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците, справка с вх. МД-02-528 от 30.09.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 87, във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Д. Р. Р., гражданин на Сирия, срещу решение 3066 от 10.04.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е установил от фактическа страна, че производството е образувано по молба за предоставяне на международна закрила с вх.В-13- 1048/26.08.2024г. на РПЦ-гр. София, до председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ-МС), от Д. Р. Р. от мъжки пол, роден на [дата] в гр. Забадани обл. Дамаск, Сирия, гражданин на Сирия, етническа принадлежност: [етническа принадлежност], вероизповедание: [вероизповедание], семейно положение: неженен, [ЛНЧ]. Чужденецът заявява, че е напуснал Сирия за първи път на 09.07.2024г. нелегално за Турция, където останал два - три дни. Края на август същата година влиза на територията на Република България отново нелегално. В деня на регистрацията напуснал самоволно лагера и се отправил към Германия, която била неговата крайна цел, но бил върнат защото тук бил подал молба за международна закрила. Молителят мотивира молбата си за международна закрила с проблеми свързани с войната и лошото икономическо положение на страната му по произход. Уточнява, че в Сирия условията на живот са много лоши, нямал документи в Сирия, защото е [етническа принадлежност]. Заявява, че не може да се живее нормално и не може да си намери никаква работа. Добавя, че в Сирия не му стигали парите и би желал да подобри бъдеще ти си и да може да печели пари за да се изхранва. В проведеното с него интервю per. УП 6993/22.11.2024г. Д. Р. Р. разказва, че е напуснал страната си заради проблеми свързани с влошената обща обстановка и поради трудното икономическо положение. Уточнява, че би желал да работи и да изпраща пари, тъй като е взел много пари на заем, за да успее да достигне Европа. Допълва, че в Сирия са останали да живеят майка му, двама братя и една сестра. В заключение чуждият гражданин заявява, че е работил в строителството. За себе си молителят споделя, че е учил до 6 клас. Сочи, че не е имал проблеми основани на етническата му принадлежност и изповяданата от него религия в страната му по произход. Споделя, че не е имал проблеми с официалните власти, армията и полицията в Сирия. Не е бил задържан, нито арестуван, съден или осъждан, не е заплашван лично. Разказва, че не му е оказвано физическо и/ли психическо насилие в държавата му на произход. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на производство пред административния орган, както и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на Д. Р. Р. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - той не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е бил лично преследван в Сирия, поради което не са налице основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Д. Р. Р. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход- Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове доводите си във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, административният съд се е позовал на разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО /Директивата/, приповтаряща разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, както и на представените по делото справки за актуалното положение в Сирия. Въз основа на тях съдът е обосновал извод, че след въпреки разпокъсаността на страната и овладяването й от различни групировки, наличието на конфликти и жертви вкл. сред цивилното население, е подчертано, че по данни именно на ВКБООН от м. март 2025г., считано от 08 март 2024г. в Сирия са се завърнали над 303 400 лица от други държави, като над 885 294 вътрешно разселени лица са се прибрали по домовете си. В същата време се полагат усилия за законова и конституционна рамка за управление на страната през този преходен период. Така на 13.03.2025г. от временния президент А. ал Шараа е подписана конституционна декларация, която урежда разделение на властите, независимост на съдебната власт и т.н.. Посочено е, че в съдебно заседание е представена справка от 03.04.2025г. на л.79, в която също се описват настъпилите промени след 27 ноември 2024г., когато е свален Б. А. и ислямската групировка Хаят Тахрир ал Шам започва офанзива на части от Северозападна Сирия, като и впоследствие се формира т.нар. Южно Командване. Новият президент А. ал Шараа, обявява от м.02.2025г. премахване на задължителната военна служба. В тази справка са описани последиците във връзка със същата вкл. и това, че се набират лица за новите структури за сигурност- полиция, разследващи служби. Съдът прави изводи, че от тази справка се установява, че в страната макар и бавно се предприемат реформи с цел овладяване на несигурността и насилието. Няма данни за безогледно насилие или въоръжен конфликт. Подобен извод съдът може да направи и от справката от 01.07.2025г. на л. 81. В същата се допълват данните за МН отношение към страната. Напр. на 13 май 2025г. президентът на САЩ Тръмп заявява, че ще се премахнат санкциите срещу Сирия, които откъсват Сирия от световната финансова система. Това ще ускори растежа й, както и инвестиции, търговия и като цяло развитието на страната. Също така турският президент заявява на 04.06.2025г., че ще намали присъствието на военните на територията на Сирия с 20 000. На 20.06.2025г. Швейцария също приема решение за отмяна на санкциите. На 23 юни Съветът по външните работи на ЕС твърдо афишира позицията си да стои до сирийския народ и да подкрепа мирния преход. В тази насока се върви към избори за Народно събрание. Посочено е, че на 20 юни световния ден на бежанеца върховният комисар на ООН Ф. Гранди прави 4-дневно посещение в Сирия като се среща с временното правителство и с хуманитарни организации. Подчертава се, че се работи в посока безопасното и сигурното връщане на сирийските бежанци. Визира се, за периода 18-26 юни на 321 семейства е предоставена помощ от ВКБООН при завръщането им в Сирия. Подчертава се, че се наблюдава завръщане на много бежанци вкл. сами жени. Относно Турция тя предприема и мерки в областта на сътрудничество в сферата на здравеопазването с цел улесняване на завръщащите се лица и достъп до тези услуги. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- София - гард. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, подробно анализирани от него, е приел, че по отношение на молителя не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ- изнесените от Д. Р. Р. факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. От проведеното интервю става ясно, че чужденецът е напуснал свободно и доброволно Сирия и не иска да се завърне в страната на произход. По отношение на него не са били отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Основателно съдът е приел, че наведените от молителя причини да не желае да се завърне в Сирия и доколкото е преминало нелегално границата между България и Турция, са че желае да живее по-добър живот и да помага финансово на семейството, не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и по - скоро са от финансов характер, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са и изводите на АС-София - град за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на Д. Р. Р. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание от служебния защитник становище по същество доводи за неправилност на съдебното решение поради повърхностно разглеждане на цялата налична информация за ситуацията в Сирия, довело от своя страна и до постановяване на решението в противоречие с материалноправния закон, доколкото актуалното положение в Сирия налагало извод за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Предвид гореизложеното, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай жалбоподателят не навежда фактически твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно Решение на съда на ЕС / голям състав / от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието "въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С- 465/07 и доразвито / доразширено относно субектите, участващи в този конфликт/ в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт / бил той международен или вътрешен /безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС и по-точно Германия, като преди регистрацията е напуснал самоволно лагера и се е отправил към Германия от където е върнат, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. В касационната жалба са направени твърдения, че в решението не се прави обоснована връзка между твърдените от търсещия закрила факти и обстоятелства характеризиращи конкретното му местоживеене в Сирия в което ще бъде върнат и информацията за провинцията - област Дамаск. Посочено е, че неразгледани по същество остават причините, довели до напускане на местоживеенето на Р., поради основателен страх от преследване именно там. Твърди, че анализът на изложеното в решението обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с личната бежанска история на Д. Р.. Сочи, че изобщо не са разглеждани данните относно състоянието на провинцията от която произхожда. Счита, че в провинция Дамаск безогледното насилие достига високо ниво и цивилно лице върнато там единствено поради своето присъствие би било изложено на сериозна заплаха. Във връзка с тях следва да се подчертае, че противно на твърдяното е видно и се установява, че в оспорвания съдебен акт, съдът изрично и конкретно е изложил мотиви отнасящи се точно до населеното място гр. Забадани, като е отбелязано и е направен извод, че майка му, братя и сестра продължават да живеят там. Като е видно и от справките и от данните от ВКБООН много сирийски бежанци дори сами жени се завръщат в Сирия. Тези изводи на съдът по съществото се потвърждават и припокриват с данните съдържащи се в представените пред настоящата касационна инстанция нови и актуални справки за обстановката в страната на произход на молителя. Неоснователен е доводът изложен в проведеното на 13.11.2025 г. открито съдебно заседание, че търсещото лице е от [етническа принадлежност], като този факт не е разгледан, а е известно отношението на новата власт към лицата от [етническа принадлежност]. Във връзка с тях следва да се посочи, че административният орган и първоинстанционният съд изрично са констатирали и отчели обстоятелството, че е [етническа принадлежност] и са разгледали фактическите положения съобразно това. Така че фактът, че е [етническа принадлежност] не е пропуснат нито от решаващият орган нито от съдът по съществото. Настоящият състав ще изложи изрични съображения, че от приложените справки е видно, че кюрдите не попадат сред етническите и религиозни общности, които могат да бъдат обект на репресии от страна на действащото правителство в Сирия. В параграф 70 от Наръчника по процедури и критерии за определяна на статут на бежанец на ВКБООН е посочено, че самата принадлежност към определена етническа група обикновено не е достатъчно съществено основание да се иска статут на бежанец. Неоснователно и недоказано е твърдението изложено в същото съдебно заседание от процесуалният представител, че молителят не знае и не разбира арабски, говори само кюрдски, а интервюто в лагера е на арабски. Действително интервюто е на арабски, като молителят изрично се е съгласил с този превод не е казал, че не разбира, а напротив потвърдил е, че разбира превода. Видно и от самото интервю, е че той е отговарял на въпросите ясно, конкретно, подробно и обстойно. Няма никакви признаци и данни, че не разбира или не владее арабски език. В подадената до настоящият касационен състав жалба самият процесуален представител е направил изрично особено искане да има назначен преводач от арабски език, а не от кюрдски, което индицира, че молителят владее и двата езика и арабски и кюрдски. Твърдението, че не разбира изложено едва в последното по делото заседание пред последната инстанция е израз на защитна позиция, насочена към отмяна на обжалваното решение. Ако молителят не е разбирал арабски език е следвало да заяви това още пред административният орган или поне пред първоинстанционният съд, но такива доводи не са излагани, а са наведени едва пред касационната инстанция и не следва да се кредитират. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,