Решение № 8507 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3523/2009 г.

Решение № 8507 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3523/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Душко Жеков от гр. Аксаково, подадена от адв. Ташев срещу решение № 741 от 01.12.2008 г. по адм. дело № 124/2007 г. на Варненски окръжен съд. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на решението и се претендира неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Ответниците не ангажират становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-10-88/27.12.2006 г. на началника на РДНСК- Варна и потвърдения с отказ на главния архитект на Община Аксаково за одобряване на инвестиционни проекти за търговски обект, съставляващ "магазин за хранителни стоки" в УПИ VII-908, кв. 67 по плана на гр. Аксаково. Решението е мотивирано с липса на изискуемото по чл. 183, ал. 2 от ЗУТ - съгласие на всички етажни съсобственици с нотариална заверка на подписите. Изложени са и допълнителни мотиви за законосъобразност на процесния отказ досежно визираното в него наличие на незаконен строеж в имота и присъединителен договор с "електроразпределение" Варна. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Безспорно е по делото обстоятелството, че административната процедурата е започнала по искане на Душко Жеков с вх. № УТ 24.2-Д (1/03.07.2006 г. за одобряване на инвестиционни проекти за "магазин за хранителни стоки, алкохол и цигари" в УПИ VII-908, кв. 67 по плана на гр. Аксаково, върху който заявителя разполага с право на собственост върху ь ид. ч. от мястото и конкретен жилищен имот в сградата, както и учредено право на строеж по Договор № 48/31.07.2001 г. Безспорно е по делото обстоятелството, че сградата е в режим на ЕС с две от заинтересованите страни - настоящи ответници Божанка Иванова и Стоянка Владимирова, които не са дали изискуемото формално съгласие по ал. 2 на чл. 183 ЗУТ предвид това, че се касае за пристройка към сградата - "декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост". Само това е достатъчно основание за законосъобразност на процесния отказ за одобряване на инвестиционни проекти, поради което не следва да се обсъждат доводите за наличие, респ. липса на незаконен строеж в имота и присъединителни договори. Несъстоятелно е възражението по касационната жалба, че разпоредбата на ал. 2, чл. 183 ЗУТ не е приложима в случая, предвид договора за учредено право на строеж (пристрояване) № 48/31.07.2001 г., тъй като съгласието на ЕС не е зависимо от учредяване на право на надстрояване или пристрояване със собственика на урегулирания поземлен имот, а е самостоятелно изискване по чл. 183, ал. 2, изр. 2 ЗУТ. Такова съгласие е изискуемо дори в случаи на извършване на преустройства в ЕС и промяна на предназначението на обектите (без ново строителство) - чл. 38 ЗУТ. Неотносими са доводите по касационната жалба са ирелевантност на последвалите промени в собствеността на имота след учредяване правото на строеж с договор № 48/31.07.2001 г., тъй като в тази насока липсват мотиви в оспорените административни актове. Същите касаят единствено липсата на съгласие от етажните съсобственици. Предвид горното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,