Решение № 4294 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7173/2012 г.

Решение № 4294 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7173/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ против решение № 1583 от 23.03.2012 г., постановено по адм. дело № 61/2012 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и да отхвърли жалбата на Дамен срещу постановения от административния орган отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Редовно призован за датата на съдебно заседание, касаторът не се представлява. От процесуалния му представител юриск. Кулинова по делото са постъпили писмени бележки по същество, в които същата моли съдебното решение да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Ответникът, Адел Абдулрида Дамен, редовно призован, се явява лично и с адв. Тошев, който оспорва жалбата и моли решението на АССГ да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отменил решение № 725/27.12.2011 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на Дамен е отказано предоставянето на хуманитарен статут и е върнал преписката за ново разглеждане от органите на ДАБ в съответствие с указанията, дадени в мотивите на същото. За да постанови решението си, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ, макар постановено от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело от своя страна и до противоречие с материалноправните разпоредби. Административният орган не бил изпълнил задължителните указания на АССГ, дадени му с решение № 5203/16.11.2011 г. по адм. д. № 7999/2011 г., с което е отменено предходно негово решение по същото заявление и преписката му е върната за ново произнасяне, тъй като отново не бил събрал актуална информация от актуални източници относно сигурността на държавата по произход на чужденеца с оглед преценка на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по см. на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Въпреки датата на справката относно състоянието на сигурността в Ирак, взета предвид при постановяване на административния акт, а именно: 18.10.2011 г., същата справка според АССГ съдържала неактуална информация, относима към период от няколко месеца преди датата на самата справка. АССГ, позовавайки се на актуални информационни източници от м. февруари и м. март 2012 г. е приел, че изтеглянето на американските войски от Ирак през м. декември 2011 г. е последвано от ескалация на нападенията срещу цивилни лица в Ирак, поради което в страната съществуват многобройни заплахи за личната сигурност на отделни граждани и групи лица, особено в гр. Багдат, където е постоянното местожителство на чужденеца. Според АССГ налице са данни за заплахи срещу живота и личността на цивилните лица, доколкото насилието може да се разпростира към лица без оглед личното им положение. Отчитайки многобройните и масови терористични актове в Багдат, съдът е стигнал до извода, че към настоящия момент цивилното население там е изложено на голяма опасност за живота и здравето си, без оглед самоличността на конкретните граждански лица, поради което чужденецът, върнат в съответната страна и регион, само с присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Съдебното решение е неправилно по следните съображения: Необосновани са изводите на АССГ за наличие на материалноправните предпоставки за уважаване молбата на Дамен за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въпреки че съдът правилно е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне /т. е. не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2/, неправилни са изводите му за наличие на основания да се приеме, че по отношение на същия са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Основателни са развитите от процесуалния представител на председателя на ДАБ доводи за това, че, както съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, така и съгласно транспонираната в същия закон Директива 2004/83/ЕО и тълкуващото я решение на СЕС по дело С-465/07, наличието на основание да се приеме, че е налице безогледно насилие по отношение на гражданско лице е субсидиарна последица от това, налице ли е въоръжен конфликт в съответната държава - бил той вътрешен, или международен - или не. Ако в държавата по произход на молителя не е налице въоръжен вътрешен или международен конфликт, то в този случай не може да се приеме, че по отношение на чужденеца са налице тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като цивилно лице поради безогледно насилие, доколкото наличието им не се преценява самостоятелно, а само като последица от въоръжен конфликт. Въпреки цитираните от съда данни за осъществяващи се на територията на Ирак терористични актове, настоящият съдебен състав намира, че понастоящем в Ирак не е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Безспорно обстановката в Ирак е напрегната и динамична, ноторни са многобройните дела на лица, търсещи закрила от Ирак и съдебната практика по прилагане на чл. 9 от ЗУБ, във връзка с тълкуване и прилагане на чл. 15 от Директива 2004/38/ЕО. Практиката на Върховния административен съд е приложима към ситуацията в Ирак към момента на постановяване на решение на СЕО по тълкуване на чл. 15, б. "в" посочената директива, за прилагане на чл. 9 от ЗУБ, както и чл. 15 от Директива 2004/38. За да продължи съдебната практика в същата посока, от значение е дали понастоящем ситуацията в Ирак се определя като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното по силата на принципа на примата, тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО. В тази връзка всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. Сигурността на държавата по произход е динамично понятие и непрекъснато се променя, като доказателствата за действителното положение, от което да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. От последните данни за ситуацията в Ирак, не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и относимостта му към положението в Ирак, случващите се частични въоръжени конфликти и актове на тероризъм не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно в Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Осезаемо се засилва авторитетът на правителството в Багдад. Укрепват иракските сили за сигурност. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Ирак сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО и до липса на основания за предоставяне на субсидиарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Отделно от това, АССГ не е съобразил и разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, съгласно която има възможност да не бъде предоставен хуманитарен статут, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може трайно и безпрепятствено да се ползва от ефективна закрила там. Видно от бежанската история на Дамен, същият е живял близо година в област Дияла, гр. Магдадне - Шахрабан, където за него не е съществувал реален риск да понесе тежки посегателства. Като е отменил Решение № 725/27.12.2011 г. на председателя на ДАБ и е върнал делото за ново произнасяне на административния орган, АССГ е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, а жалбата на Адел Абдулрида Дамен срещу административния акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. второ от АПК Върховният административен съд, трето отделение