Решение № 133 от 15.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 209/2012 г.

Решение № 133 от 15.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 209/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Срещу въззивна присъда по внохд. № 810/2011 г. на Окръжен съд гр. Плевен е подадена касационна жалба от подсъдимия П. А. Ц. с оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник. Гражданските ищци и повереникът им, не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановената присъда при спазване на процесуалните правила и закона, а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение /присъда/ от 27.12.2011 г., постановено по внохд. № 810/2011 г. на Окръжен съд гр. Плевен е отменена оправдателна присъда по нохд. № 338/2002 г. на Районен съд гр. Плевен и вместо това подсъдимия П. А. Ц. е признат за виновен в това за времето от 17.06.1996 г. до 24.09.1996 г. в [населено място], в съучастие като извършител с А. Ц., с цел да набави за себе имотна облага възбудил и поддържал заблуждение, в девет отделни случая, на различни лица и с това им причинил имотна вреда в различни размери, поради което и на основание чл. 209, ал. 1 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК вр. с чл. 2, ал. 2 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на различни срокове лишаване от свобода за всеки отделен случай, като на основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от пет години. С присъдата са уважени граждански искове за причинени имуществени вреди на пострадалите. ПО ЖАЛБАТА на подс. Ц.: Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения касаят според защитата нарушения на чл. 259 НПК и чл. 308, ал. 2 НПК, при постановяване на въззивната присъда, тъй като последното по делото заседание е проведено на 22.11.2011 г., а решението /присъда/ е обявено на 27.12.2011 г., като в този период всички членове на състава са участвали в разглеждане и решаване на други дела. Акцентира са и на нарушение на чл. 258, ал. 1 НПК принципа за неизменност на състава, тъй като делото е разгледано и обявено за решаване в един състав, а друг състав по реда на чл. 302 НПК е възобновил съдебното следствие, назначил експертиза и постановил присъда /решение/. Неправилно са уважени граждански искове на пет лица, които не са подавали жалба, не са призовавани и не са участвали във въззивното производство, срещу първоинстанционната присъда, с която исковете им са били отхвърлени като неоснователни. Жалбата на подсъдимия е основателна. Допуснатите процесуални нарушения са от категорията на т. н. абсолютни процесуални нарушения, водещи винаги до отмяна на постановения съдебен акт. След приключване на съдебното заседание на 22.11.2011 г. съда е "обявил делото за решаване в месечен срок и на основание чл. 340, ал. 2 НПК е насрочил делото за обявяване на съдебния акт ведно с мотивите в открито съдебно заседание на 27.12.2011 г. 10,30 ч. за когато явилите се са уведомени". В съдебно заседание на 27.12.2011 г. е обявено решение /присъда/ с основание чл. 334, т. 2 НПК и чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК, без да се съобрази нормата на чл. 339, ал. 3 НПК, която препраща към чл. 305 НПК относно съдържанието на присъдата, при постановяването на която е в сила и забраната по чл. 259 НПК /за непрекъснатост на съдебното заседание/ и чл. 310, ал. 1 НПК относно незабавното обявяване на присъдата. В случая няма как да бъде установено кога е постановена и подписана присъдата, категорично се установява обаче от направената справка в сайта на Окръжен съд гр. Плевен, че за времето от 22.11.2011 г. до 27.12.2011 г. всички членове на съдебния състав са участвали в разглеждането и решаването на други дела. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда при съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и 3 НПК, а подадената жалба основателна. При новото разглеждане на делото на първо място следва да се прецизират страните, да се съобрази довода за изтекъл давностен срок по чл. 80 и сл. НК и разпоредбата на чл. 24, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 НК, както и доводите за нарушения на материалния закон и "равностойността " на присъдените обезщетения определени в нарушение на ТР № 2/1997 г. ОСГК и по недопустим начин към 2011 г., а не към момента на извършване на деянието 1996 г. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 НПК вр. с чл. 348, ал. 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение