Решение № 11944 от 6.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5627/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Б. Е., роден на [дата]., гражданин на Ирак, принудително настанен в СДНВЧ- [населено място], чрез адв. Т. Илиев срещу решение 2740/24.04.2024 г., постановено по адм. дело 2073/2024 г. по описа на Административен съд - София град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изцяло издадената от директора на Дирекция Миграция МВР Заповед 5364з-269/24.01.2024г. със законните последици. Ответникът, директорът на Дирекция Миграция МВР София , редовно призован , не се явява. Представлява се от юриск. Чорбаджийски, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалваното с нея съдебно решение по съображения , изложени устно в хода по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от страна в производството, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение АССГ е отхвърлил жалбата на Б. Б. Е., роден на [дата]., гражданин на Ирак, принудително настанен в СДНВЧ- [населено място], срещу Заповед 5364з-269/24.01.2024г. на директора на Дирекция Миграция при МВР София, с която на основание чл.44, ал.1 и чл.41, т.4 от ЗЧРБ му е наложена принудителна административна мярка/ПАМ/ Връщане до страна по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, която да се изпълни до страната по произход Република Ирак. За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел, че обжалваният пред него административен акт е издаден от законооправомощен административен орган в рамките на материалната му компетентност , съдържа всички изискуеми реквизити, мотивиран е , при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила или противоречие с действащите материалноправни разпоредби, поради което е законосъобразен. Настоящият състав на ВАС намира съдебното решение за валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати твърдените от касационния жалбоподател съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречия с материалния закон, които да обуславят отмяната му. Правилна е преценката на АССГ за това, че при издаване на заповедта са спазени всички процесуални изисквания. Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснато съществено нарушение при постановяване на административния акт, изразяващо се в неспазване изискванията за уведомяването му за отпочване на административното производство, както и неспазване разпоредбата на чл.34 от АПК. Предвид спецификата на процедурата и обстоятелството, че чужденецът е трансфериран от Р Австрия в РБългария, неспазването на чл.26 от АПК не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото ако не беше допуснато, не би се стигнало до различен правен резултат само на това основание. Още в предложението на началника на отдел ПНМ до директора на Дирекция Миграция за налагане на процесната ПАМ / по което предложение започва по закон процедурата по издаване на заповедта/ е посочено, че са налице условията за прилагане разпоредбата на чл.34, ал.4 от АПК, дерогираща приложението на останалите разпоредби на чл.34 /АПК - решаването на въпроса не търпи отлагане и се цели защита на важни държавни и обществени интереси, свързани с опазването на обществения ред. Доколкото това предложение е част от процедурата по издаване на административния акт, изложеното в него следва да се счита за мотиви на самата заповед по см. на ТР 16/1975г. на ОСГК на ВС, както правилно е заключил административния съд. При постановяване на съдебното решение съдът правилно е приложил и материалния закон. Съдът е отчел обстоятелството, че чужденецът е подал в България молба за хуманитарен статут , който му е бил предоставен по съответния ред с влязло в сила решение на председателя на ДАБ. Тъй като лицето е напуснало територията на РБългария, с последващо решение на Председателя на ДАБ предоставения му хуманитарен статут е бил отнет. Видно от представените по делото доказателства, Б. Б. Е. е бил приет обратно в България по искане на Република Австрия на основание чл.8, ал.2 от Наредбата за отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи действия по административно сътрудничество при прилагането на Регламент Дъблин и Регламент Евродак със самолетен полет от Виена на 24.01.2024г. Правилно съдът, анализирайки горната фактическа обстановка , е приел, че са налице всички материалноправни предпоставки за постановяване на ПАМ по чл.41,т.4 от ЗЧРБ чужденецът няма право да пребивава на територията на РБългария, доколкото предоставения му преди това хуманитарен статут от органите на РБългария към 24.01.2024г. е отнет , същият не попада в категорията уязвими лица по см. на чл.44, ал.2 във вр. с §1, т.4б от ДР на ЗЧРБ и по отношение на него няма основание да се приложи разпоредбата на чл.44а, ал.5 от ЗЧРБ, тъй като липсват доказателства за риск за живота и свободата на чужденеца или за опасност от преследване, изтезание или нечовешко и унизително отношение, ако бъде върнат в страната по произход. Наред с изложеното, основателно и в подкрепа на установеното по делото, съдът е посочил, че след като, след предоставяне на хуманитарен статут, чужденецът е напуснал РБългария и се е установил в Република Австрия, налице са основания да се направи извод, че Б. Б. Е. е икономически емигрант, който търси повишаване на икономическия си стандарт, а не закрила по смисъла на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Не могат да бъдат споделени развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради неотчитане на обстоятелството, че след трансфера на чужденеца от Австрия в България същият е подал повторна молба за международна закрила- обстоятелство, което не било отчетено по смисъла на чл.44, ал.2 от ЗЧРБ. В случая е налице законова гаранция за защита на правата на молителя по този закон. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗУБ приложената принудителна мярка връщане до страна на произход не се привежда в изпълнение до приключване с влязло в сила решение на производството по предоставяне на убежище и наложената мярка се отменя при придобиване от чужденеца на съответния статут по закона. Следователно, производството по чл. 67, ал. 1 ЗУБ е самостоятелно и не рефлектира върху законосъобразността на оспорената заповед. Евентуалният благоприятен изход на спора за търсещия закрила е от значение за изпълнението на приложената спрямо същия принудителна мярка, но не е относим към въпроса за нейната законосъобразност По горните съображения настоящият състав на ВАС, трето отделение намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение