Решение № 531 от 5.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 753/2008 г.

Решение № 531 от 5.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 753/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от ищеца С. С. Р. от град Д., против решение № 221/3.12.2007 г. по гр.д. № 348/2007 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о. Обстоятелствата по делото са следните: С. С. Р. от град Д. е предявил против П. на Р. Б. обективно съединени искове с правно основание чл. 2 ЗОДВПГ, за имуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 1000 лева, и за неимуществени вреди в размер на 30000 лева. Твърди се, че вредите са в резултат на незаконни действия на ответника по смисъла на чл. 2 ЗОДВПГ, тъй като по присъдата, с която не е приспадната мярката за неотклонение "домашен арест" за периода от 26.11.1998 г. до 2811.2001 г. Сочи се, че това е сторено с постановление от 17.11.2005 г. ВКП, в резултат на което ДОП се е произнесла с постановление от 25.11.2005 г., зачела е мярката за неотклонение "домашен арест", като към този момент той вече е изтърпял наложеното наказание. С решение № 23/42.4.2007 г. по гр.д. № 398/2006 г. Добричкият окръжен съд е отхвърлил исковете. С решение № 221/03.12.2007 г. по гр.д. № 348/2007 г., по въззивна жалба от ищеца С. С. Р., Варненският апелативен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че исковете са неоснователни, тъй като ищецът не е установил вида и характера на претърпените от него имуществени вреди с допустимите от ГПК доказателствени средства, като това не е сторено и пред двете инстанции по същество. Освен това апелативният съд е стигнал до извод, че не е осъществени и фактическия състав на ЗОДОВ, тъй като не е налице отмяна на незаконна мярка за неотклонение, а нейното незачитане по смисъла на чл. 59, ал. 1 НК. Срещу решението на Варненския апелативен съд е подадена касационна жалба от ищеца, с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218 б, б. "в" ГПК (отм.). Оплакванията на касационния жалбоподател са, че въпреки изготвената и приета като доказателство съдебно - счетоводна експертиза за претърпените имуществени вреди неправилно е прието, че нанесените имуществени вреди са недоказани. Моли се за отмяна на обжалването решение. Ответникът по касация - П. на Р. Б., посредством прокурор С., оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на представителя на ответника по касация и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218 а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна, по следните съображения: Решението на Варненския апелативен съд е правилно. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е стигнала до правилния извод за неоснователност на предявените искове предвид недоказаността на претърпените от ищеца вреди. Правилни са изводите, че и двете предходни съдебни инстанции не са ангажирани доказателства за тях. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че данните от приетата от въззивната инстанция експертиза са достатъчно доказателство за установяване на претендираните вреди. Нейното обсъждане би било необходимо при пълно и главно доказване на фактите и обстоятелствата, които се твърдят в исковата молба. Ангажираните от ищеца писмени доказателства не установяват по категоричен начин наличието на претърпени вреди. С оглед разпоредбите на чл. 2, ал. 3 и чл. 3, изречение второ ГПК (отм.) касационният жалбоподател е бил длъжен да посочи всички необходими за защитата на правата си доказателства, което в процесния случай не е сторено. Не е поискано прилагане на наказателното дело или преписи от съдебните актове по него, за да може съдът да прецени наличието на твърдяните имуществени вреди. Не са ангажирани и никакви доказателства досежно претенцията за неимуществени вреди. Касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставен без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.