Решение № 5133 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8302/2016 г.

Решение № 5133 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8302/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. К. А.- гражданин на Сирия, подадена против Решение № 3493/20.05.2016 г., постановено по административно дело № 2312/2016 г. на Административен съд С.- град (АССГ). В жалбата се излагат твърдения, че съдебния акт е неправилен. Посочва се, че в него са изложени формални съображения, които изцяло са взаимствани от съдържанието на индивидуалния административен акт и това не може да послужи за негови мотиви, поради което е основание за отмяна на същия. Касационният жалбоподател счита, че съдът не е съобразил при постановяване на решението си, че административният орган при постановяване на акта си в нарушение на принципите на истинност и съразмерност не е обсъдил в цялост, дори съдържащата се в справките фрагментирана информация и не е положил никакви условия да събере допълнителна информация от общодостъпни източници. Предвид това се иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът- Заместник- председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Славова оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Намира решението за правилно и постановено в съответствие с приложимия материален закон и без нарушение на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С Решение № 3493/20.05.2016 г., постановено по административно дело № 2312/2016 г. на Административен съд С.- град е ОТХВЪРЛЕНО оспорването на Х. К. А., гражданин на Сирия, против Решение № 515/16.02.2016 г., издадено от Заместник- председателя на Държавна агенция за бежанците с което на чужденеца е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този резултат, съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, спазени са установената форма по чл. 59 АПК и особените процесуални изисквания за представяне на становище на ДАНС. Н. за изпълнено изискването на чл. 75 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), като в конкретния случай административният орган е извършил преценка на фактите и обстоятелствата, свързани със ситуацията в Сирия, приел е че в държавата по произход е налице въоръжен конфликт, но може да се ползва със закрилата на друга държава- Египет, предвид че кандидатът е посочил и доказал, че е живял в тази държава през последните дванадесет години и не съществуват формални пречки да придобие египетско гражданство. Счита за основателно приетото от ДАБ, че изложената по време на интервютата бежанска история на ответника не обосновава приложението на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Приема, че в този случай и когато чужденецът се позовава на основания извън предмета на този закон и не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване, молбата се отхвърля, като явно неоснователна- чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 2 ЗУБ. Посочва се, че по отношение на оспорващия не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 9 ЗУБ и чл. 9, ал. 6 ЗУБ. В заключение е достигнат извод, че издаденото от заместник- председателя на ДАБ Решение № 515/16.02.2016 г. следва да бъде оставено в сила, като материално и процесуално правилно и законосъобразно. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че в съдебния акт липсват собствени мотиви, тъй като били изложени формални съображения, които изцяло са взаимствани от съдържанието на индивидуалния административен акт. Съвпадането на изводите на съда с тези на административния орган не означава немотивираност на съдебния акт, когато от съда аргументирано е посочено защо приема доводите от административния акт за правилни. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението на АССГ е неправилно. При изяснена фактическа обстановка и след задълбочен анализ на приложимите разпоредби от ЗУБ, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Съобразно чл. 75 ЗУБ е обсъдена възможността чужденеца да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, предвид неговото пребиваване повече от едно десетилетие в държавата Египет, където същия е роден и от където е неговата майка. Правилно АССГ на база събраните доказателства е приел, че по отношение на Х. К. А. в Египет, не съществуват реални заплахи- той и неговите близки не са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на лицето за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните по делото е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради това че съдът не е обсъдил съдържащата се в справките информация и не е положил условия да събере допълнителна информация. От решаващия съд е направена задълбочена преценка на ситуацията в Сирия и Египет и са оценени правилно обстоятелствата и фактите свързани с тези страни. Взети са предвид представените пред административния орган факти от бежанската история на лицето- чл. 75, ал. 2 ЗУБ. В обжалваното решение са обсъдени всички обстоятелства, свързани с лицето, което последните 12 години е живяло в Египет и съответно неговата бежанска история е свързана с тази страна. Видно от справка от 22. 03. 2017 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, в Египет липсват граждански войни и междуособици, като положението в държавата е относително спокойно. Проведените парламентарни избори са администрирани от властите професионално и в съответствие със законите на страната. Изложената история на чужденеца не съдържа обстоятелства, обуславящи предоставяне на статут. Молителят не е имал проблеми с официалните власти в Египет и срещу него не са предприемани репресивни действия от групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Не е имал проблеми във връзка с религиозната си принадлежност или политически убеждения. Същият е напуснал доброволно и безпроблемно Египет, където се е установил трайно и живеел години наред. Описаната причина за напускането на страната от чужденеца поради влошените икономически условия на живот в Египет и за да живее заедно с брат си в България не представлява основание за предоставяне на статут. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,