Решение № 6898 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16280/2009 г.

Решение № 6898 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16280/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по две касационни жалби от Сашка Арсова Милушева, от гр. София, чрез пълномощника й - адв. Людмила Костова и от Анушка Иванова Стефчева, от с. Мрамор, район "Връбница" - СО, чрез пълномощника й - адв. Илка Христова, против Решение № 55/21.10.2009 г. по адм. дело № 2398/2009 г. на Административен съд София - град.

Сашка Милушева обжалва решението, в частта му, за неприсъдените разноски за адвокатско възнаграждение и моли за отмяната му в тази част.

Анушка Стефчева обжалва решението като неправилно, поради противоречие с материалния закон, с искане за цялостната му отмяна.

Ответникът - началника на ДНСК - София, не се явява и не изразява становище по касационните жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, второ отделение, намира и двете касационни жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество, същите са неоснователни, поради следното:

1. По касационната жалба на Сашка Арсова Милушева.

С решението, в обжалваната му част, съдът е отхвърлил искането на Сашка Милушева за присъждане на направените от нея разноски за адвокат Костова, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 17.03.2009 г., по съображения, че липсват доказателства, установяващи реалното заплащане на сумата от 500 лева. Решението е правилно. Съдът дължи присъждането на разноски, при изрично направено искане за това и при наличие на доказателства за реалното им плащане, и техния размер. В случая не е налице една от предпоставките за уважаването му, а именно наличие на доказателства за реалното им плащане. В договора за правна защита и съдействие /на стр. 2 от делото/, в раздел III "Договорено възнаграждение" не е отразена внесената сума и начина на плащане - в брой, по банков път, или по друг начин, скрепен със съответен документ, който текст е следвало да бъде попълнен, съгласно изискуемото съдържание на бланката на този договор. Написаното, че уговореното възнаграждение от 500 лева, е платено при подписване на договора, не е достатъчно, за уважаване на претенцията. Поради това, съдът е имал основание да приеме, че този разход на страната не е доказан, съответно на което е отказал да го присъди.

Решението, в тази част, се явява правилно и като такова следва да се остави в сила.

1. По касационната жалба на Анушка Иванова Стефчева:

С обжалваното решение, съдът е отменил заповед № ДК-10-36/12.03.2009 г. на Началник сектор"СК" при СРДНСК, с която е отхвърлена като процесуално недопустима жалбата на Сашка Милушева срещу Разрешение за строеж /РС/ № ХI-10/23.10.2008 г. за "Преустройство и реконструкция на гараж в автосервиз" в УПИ ХI-212, кв. 40 по плана на гр. София, м. "с. Мрамор", р-н "Връбница", СО, с възложител Анушка Стефчева, като незаконосъобразна и е върнал преписката на същия, за ново произнасяне в 14-дневен срок. За да постанови този резултат е приел, че жалбоподателката, противно на приетото от органа, е заинтересовано лице да оспорва издаденото разрешение за строеж, на основание чл. 39, ал. 2 от ЗУТ, като собственик на съседен имот.

Така постановеното решение е правилно.

При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, поради противоречието му с материалния закон - чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, вр. с чл. 39, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ заинтересовани лица, които имат право да обжалват разрешенията за строеж, в случаите на преустройство и промяна предназначението на заварен строеж, са лицата по чл. 38, ал. 3 и 4, и лицата по чл. 39, ал. 2 от ЗУТ. А съгласно последната разпоредба, когато преустройството на строежа е свързано с масов достъп на външни лица и с наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, за него се изисква съгласието на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседните имоти, дадено изрично и писмено, с нотариална заверка на подписите им. В случая, от събраните по делото доказателства и от приетата без оспорвания съдебно-техническа експертиза, е установено, че е налице хипотезата на чл. 39, ал. 2 от ЗУТ. При заключение, че с извършеното преустройство и промяна предназначението на двата гаража в УПИ ХI в "Автосервиз", ще бъде допуснато наднормено за жилищната зона шумово и друго замърсяване и ще е налице масов достъп на външни лица, законосъобразно е прието, че са налице предпоставките на чл. 39, ал. 2 от ЗУТ. От това следва изводът, който е направил и решаващият съд, че собственикът на съседния имот, представляващ УПИ ХII-211, кв. 40 по плана на с. Мрамор, а именно жалбоподателката Сашка Милушева, е заинтересовано лице, което има право да обжалва издаденото РС, поради което жалбата й е била допустима.

Ето защо, като е приел, че оспорената заповед на Началник сектор"СК" при СРДНСК е материално незаконосъобразна и подлежи на отмяна, съдът е приложил правилно материалния закон и решението му се явява правилно. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд не констатира наличието на други касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което като валидно, допустимо и правилно, същото следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,