Решение № 835 от 16.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1455/2008 г.

Решение № 835 от 16.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1455/2008 г., III г. о., докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на М. В. С. от с. Ж., Софийско, срещу решение от 20.04.2007 г. година по гр. д. № 1261/2006 г. на Софийски градски съд. Касаторката поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съществени съдопроизводствени правила - касационно основание за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Заявява, че при обсъждането на доказателствата относно твърдяното право на право на собственост в полза на наследодателя й В. Д. Т., неин баща, съдът е подходил произволно, нелогично и противоречиво, като е смесил спорното и безспорното в процеса. Ответниците Л. М. Й., С. М. Б., Г. Д. З. и С. Д. Б., всички от с. Ж., Софийско, оспорват касационната жалба по съображения, развити от пълномощника им адв. Д. Претендират разноски за касационната инстанция. Ответницата С. П. В. от София не е заявила становище. Ответниците Л. К. В. и С. К. В. от с. Д., област М., не са заявили становища. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становищата на страните и данните по делото, намира следното: Софийски градски съд е постановил решение, с което е оставил в сила решение от 16.01.2006 г. по гр. д. № 2607/2005 г. на Софийския районен съд, 41 състав. С него е отхвърлен иск на М. В. С. от София срещу Л. М. Й., С. М. Б., Г. Д. З., С. Д. Б., всички от с. Ж., Софийско и С. П. В. от София, за установяване, че към датата на кооперирането /отнемането на имота/ В. Д. Т., поч. на 27.03.1999 г., е бил собственик на 1/2 ид. част от нива, находяща се в землището на с. Ж., местността "Плужина", възстановена като имот № 7019 от 3.430 кв. м. по картата на землището, съгласно решение № 1* от 27.01.1999 г. на ПК при район "Панчарево". Софийският градски съд е приел, че събраните доказателства не установяват по безспорен начин твърдението на ищцата, че 1/2 ид. част от имота е принадлежал само на нейния наследодател В, а не на неговия баща - общия наследодател Д. Ищцата не се е справила с доказателствената тежест в процеса, която е налагала да установи поддържаното в производство придобивно основание, а именно давностно владение за времето от 1938 г. -1958 г. Ответниците са осъществили насрещно доказване с гласни доказателствени средства, разколебаващи показанията, депозирани от свидетелите на ищцата. Наличието на писмен договор за продажба от 1941 г., с който имот от 6 дка е закупен на името на В. М. П. и П. М. Т., последният представляван от баща си М/Димитър/ Т. П., не е достатъчен да легитимира собствеността към 1958 г., при липса на данни владението да е предадено по-рано, както и относно лицата, на които е предадено владението към момента на подписване на договора и които са осъществявали фактическа власт до релевантния момент. Жалбата е неоснователна. Въззивният съд е направил разбор на всички доказателства по делото, като е отчел придадената им закона доказателствена сила. Стигнал е до обоснования извод, че не е доказано придобивното основание на наследодателя на ищцата В, което трябва да е осъществено към момента на кооперирането. Липсват доказателства кога е започнало владението на посоченото лице, дали е непрекъснато и спокойно, дали е осъществено само от него и/или чрез другиго /баща му/ с оглед необходимостта да се обори презумпцията на чл. 69 ЗС. Ако това е така не е установено защо имотът е внесен в ТКЗС от общия наследодател и защо наследодателят на ищцата е поискал възстановяване на собствеността в патримониума на наследниците на Д. П. /своя баща/, а не в личния си патримониума. Възстановяването на собствеността е извършено с решение на ПК, което е издадено приживе на заявителя В. Т. и е съобразено с посочените от него данни за собствеността върху имота към момента на кооперирането, които са били потвърдени и от писмените доказателства за внасянето му в ТКЗС. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г. о.