Решение № 7084 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 663/2018 г.

Решение № 7084 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 663/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. И. Г. от гр. С., подадена чрез пълномощника му адв. З. О., срещу решение № 6259 от 3 ноември 2017 г., постановено по адм. дело № 11127 от 2016 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РА-18-124/30.9.2016 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед и да се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът - Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излага съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административния съд С. - град е образувано по жалба на Д. И. Г. против заповед № РА-18-124/30.9.2016 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2, ал. 3, ал. 6 и ал. 7, във връзка с чл. 56 от ЗУТ и Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, е наредено да бъде премахнат незаконосъобразно поставения преместваем обект "навес-метална конструкция" монтиран пред "Лоби-бар" и "Кафе-аперитив" - "Аркадия", находящ се в УПИ - I, кв. 101, м. "Л. II ч. ", с административен адрес ул. "К. П." .№..., гр. С.. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материално-правните разпоредби на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. В подкрепа на този извод съдът е изложил мотиви, че в случая е налице преместваем обект по чл. 56 и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, който е поставен без разрешение за поставянето му и без писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото са приети като доказателства одобрени през юни - юли 1999 г. проекти за "Преустройство и промяна на предназначението на експозиционна зала в "Лоби-бар" и "Кафе-аперитив", кв. 101, УПИ-I, м. "Л.", ул. К. П." .№..., гр. С., въз основа на които главният архитект на район "Л." на Столична община е издал разрешение за строеж № 105 от 23.07.1999 г. за преустройство и промяна на предназначението на експозиционна зала в ЛОБИ-БАР и КАФЕ-АПЕРИТИВ в парцел I, квартал № 101, по плана на гр. С., район "Л.", намиращ се на ул. "К. П." .№..., съгласно одобрения проект. В този проект е предвидено изграждането на открита тераса към обекта "Лоби-бар и Кафе-аперитив" с площ от 42,4 кв. метра, с под - дюшеме и таван - тента. След изграждането на обектите по посоченото разрешение за строеж за тях е издадено разрешение за ползване № 227-ПК-275 от 02.04.2002 г. от началника на Столична РДНСК. В отговора на касационната жалба административният орган признава, че въз основа на разрешението за строеж от 1999 г. е изградена тераса и тента, че за тях е дадено разрешение, но не и за навеса. Преценката дали има съответствие между извършеното преустройство и промяна на предназначението на експозиционната зала в Л.-Б. и К.-А. и одобрените за това проекти и издаденото въз основа на тях разрешение за строеж № 105 от 23.07.1999 г., обаче е извън определения с чл. 218 от АПК предмета на касационната проверка за валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение № 6259 от 3 ноември 2017 г., постановено по адм. дело № 11127 от 2016 г. на Административен съд С. - град. О. спорен въпрос по делото е дали обектът, чието премахване е наредено с оспорената заповед № РА-18-124/30.9.2016 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община, има правните характеристики на "преместваем обект". Вещото лице по основната и допълнителната единична съдебно-техническа експертиза е дало заключение, че съгласно одобрените проекти от 1999 г. се предвижда на прилежащата площ към жилищния блок да се обособи открита тераса, която се намира и заема пространството над английските дворове, съществуващи към жилищния блок и които са част от жилищната сграда, че изграждането на тентата, предвидено в проекта, е свързано и с изпълнение на конструкция, която да я държи, че металната конструкция - навес, чието премахване е наредено с оспорената заповед, е изпълнена в зоната на откритата тераса и че без нея покривът от винил не може да стои, както че ако металните колони се отделят от земята и металните греди се отделят от сградата, навесът е застрашен от самосрутване. Вещите лица по неоспорената тройна съдебно-техническа експертиза дават заключение, че по своята функция металната конструкция - навес е слънцезащитно покритие над открита тераса, както и че съоръжението е строго индивидуално, а не е от модулен или универсален тип, поради което то трябва да се демонтира, за да се пренесе на друго място и че след демонтажа то ще трябва да се адаптира съществено към новия търговски обект, към който би било присъединено. Легално определение за "преместваем обект" е въведено с § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ със ЗИД, обн. ДВ, бр. 82/2012 г., и според него това е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Определящи при правното квалифициране на обекта, чието премахване е наредено с оспорената заповед, са предназначението му - за търговска дейност, и съществуването на възможност той да бъде отделен от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура, да бъде преместен в пространството и да бъде поставен на друго място, където да бъде ползван със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, "без да губи своята индивидуализация", което следва да се тълкува като изискване за преместване без да се нарушава целостта му. В случая, от заключенията на вещите лица по единичната и тройна съдебно-технически експертизи, се установява, че металната конструкция държи покрива от винил над терасата към обекта "Лоби-бар" и "Кафе-аперитив" на ул. "К. П." .№... в гр. С., чието изграждане е разрешено с одобрените през 1999 г. проекти и издаденото въз основа на тях разрешение за строеж № 105 от 23.07.1999 г., както и че ако металната конструкция бъде отделена от връзките си с терена и фасадата на сградата, тя е застрашена от самосрутване, т. е. няма да запази целостта си при демонтажа като обратен процес на монтажа, и че трябва да се преработи, за да се присъедини и да бъде използвана към друг търговски обект. Поради това, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че металната конструкция - навес, чието премахване е наредено с оспорената заповед № РА-18-124/30.9.2016 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община, не попада в кръга на обектите, изброени примерно в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ - тяхното отделяне от сградите към които са присъединени ги застрашава със самосрутване, както и не отговаря на легалното определение за "преместваем обект" по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ - ако след отделянето си е заплашена от самосрутване, то металната конструкция - навес не може да се премести в пространството и да се използва на друго място, а ако използването й на друго място изисква преработка това предполага промяна на индивидуализацията й, т. е. преработената след отделянето й метална конструкция - навес, не е същата метална конструкция - навес, която е отделена от сградата и от терена. Като е приел противното, Административният съд С. - град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество за отмяна на оспорената заповед. При този изход на делото разноските са в тежест на органа, издал отменения акт и следва да се присъдят в полза на касатора, който са направил своевременно искане за това и до доказаните размери за платени държавни такси, възнаграждения за вещи лица и платени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство пред двете инстанции - общо 2572 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,