Решение № 85 от 20.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 103/2012 г.

Решение № 85 от 20.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 103/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на П. И. Г. от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 09.11.2011 г. по в. гр. д. № 719/2011 г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 15.09.2011 г. по гр. д. № 713/2011 г. на Районен съд - Харманли, с което са определени мерки по чл. 5 от Закона за закрила срещу домашно насилие спрямо П. Г. и е издадена заповед за изпълнение на това решение. В молбата за отмяна се сочат отменителните основания по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна Г. К. Г. оспорва молбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, но е неоснователна. С решение, постановено на 09.11.2011 г. по в. гр. д. № 719/2011 г. на Хасковски окръжен съд, е оставено в сила решение от 15.09.2011 г. по гр. д. № 713/2011 г. на Районен съд - Харманли, с което са определени мерки по чл. 5 от Закона за закрила срещу домашно насилие спрямо П. Г. и е издадена заповед за изпълнение на това решение. Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК може да се допусне, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Молителката сочи основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, с доводи, че декларация, на която е основано решението е неистинска, но не твърди и не представя доказателства неистинността да е установена по надлежния съдебен ред, тъй като неистинността им не може да се установява инцидентно от съда по отмяната. Същото се отнася и до свидетелските показания. Наличието на присъда или решение решение по чл. 97, ал. 4 ГПКотм., съответно по чл. 125, ал. 5 ГПК-нов, са основанията да се иска отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение, основано на неистински документи и свидетелски показания. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото между тези основания е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в разглеждането на делото. В случая доводите са, че процесуалният представител на страната не е могъл да се яви по делото поради ползване на служебен отпуск поради избирането й за председател на ОИК. Причината за неявяването трябва да бъде внезапна и непреодолима или преодоляването й да е свързано за страната с рискове, които е неоправдано да се иска тя да понесе. В разглеждания случай причината за неявяването на процесуалния представител на страната - адвокат е ползването на служебен отпуск, чието ползване е започнало повече от две седмици преди съдебното заседание, което не сочи на внезапна причина за неявяване в съдебно заседание. При тези данни неоснователно се твърди от молителката, че са нарушени правата й за участие по делото. Предвид изложеното молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.