Решение № 15184 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6398/2015 г.
ВАСIV отделение11.12.2017 г.докладчик Диана Гърбатова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. А. Д. подадена против заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г., издадена от министъра на земеделието и храните, в ЧАСТТА, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. са останали изцяло три парцела с декларирана обща площ 33.88 ха., а именно: парцел № 56277-328-1-3 с декларирана площ 8.65 ха в землището на гр. П., парцел № 61371-223-1-1 с декларирана площ 13.75 ха и парцел № 61371-844-1-4 с декларираната площ 11.48 ха. и двата в землището на с. Р., общ. П.. ОСЪЖДА К. А. Д. от гр. П., ул. "А. К." №..., да заплати на Министерството на земеделието, храните и горите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 15184 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6398/2015 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на К. А. Д. от гр. П., подадена против заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г., издадена от министъра на земеделието и храните, в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. са останали изцяло три парцела, а именно: парцел № 56277-328-1-3 в землището на гр. П., парцел № 61371-223-1-1 и парцел № 61371-844-1-4, и двата в землището на с. Р., общ. П., с декларирана обща площ 33.88 ха. С жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на акта в оспорената част, тъй като е издадена въз основа на теренни проверки, с които са установени недопустими площи, които не отговарят на истината и за които земеделската производителка не е уведомявана и са извършени в нарушение на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Жалбоподателката твърди, че декларираните земеделски площи са постоянно обработвани и са в добро земеделско състояние. М. В. административен съд да отмени посочената част от обжалваната заповед. Ответникът - министърът на земеделието, храните и горите /правоприемник на министъра на земеделието и храните, съобразно решение на НС за структурни промени в МС, публикувано в ДВ, бр. 37 от 9.05.2017 г./ оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Чавдаров, който в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за отхвърлянето й, като неоснователна и недоказана. Излага подробни аргументи за законосъобразност на обжалвания административен акт и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като прецени правнорелевантните факти и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелството, че със заповед № РД 09-807/5.12.2014 г. министърът на земеделието и храните е одобрил обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, актуализиран за 2014 г. чрез дешифриране на нова цифрова ортофото карта на страната. В раздел IV от същата заповед е указана възможността за земеделските стопани в едномесечен срок от уведомяването да подадат възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. От приложената към делото преписка се установява, че от страна на жалбоподателката е подадено възражение с вх. № П0-03-3044 от 12.12.2014 г. чрез ОЗ "Земеделие" - П. с посочени в него три парцела, с вписани идентификатори: № 56277-328-1-3 с декларирана площ 8.65 ха, № 61371-223-1-1 с декларирана площ 13.75 ха и № 61371-844-1-4 с декларираната площ 11.48 ха. Възражението е разгледано и видно от изпратеното на К. А. Д. писмо изх. № 94-2373/5.05.2015 г., то е прието за неоснователно по отношение на гореописаните три парцели с обща декларирана площ 33.88 ха, която изцяло е останала извън площите, допустими за подпомагане /ПДП/ след разглеждане на възражението. В горепосоченото писмо е отразено, че обновяване на СИЗП за процесната площ е извършено чрез теренни проверки на МЗХ. С процесната заповед № РД 46-287/6.03.2015 г., министърът на земеделието и храните на основание чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като е разпоредил слоят, заедно с останалата информация от СИЗП, да бъде предоставен на Разплащателната агенция за извършване на задължителните кръстосани проверки по ЗПЗП на подадените през 2014 г. заявления за подпомагане за кампания 2014 г. за извършване на окончателна оторизация и плащания на площ за 2014 г., както и за прием на заявления за подпомагане през 2015 г. Предаването на цифровите географски данни за специализирания слой за кампания 2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е извършено с писмо изх. № 13-1439/12.03.2015 г. Земеделската производителка К. Д. е останала недоволна от процесната заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г., в частта й досежно описаните по-горе три парцела, с оглед на което е оспорила акта с жалба, подадена на 18.05.2015 г. чрез МЗХ до Върховния административен съд. При така изяснената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи: По допустимостта: Решаващият съдебен състав намира, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като предявена от надлежна страна - адресат на акта в оспорената му част, която е неблагоприятна за оспорващата. Съобразно т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на I и II колегии при Върховния административен съд, заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а от ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105 от 2006 г. представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски производител, който е заявил площи за подпомагане, с оглед на което жалбоподателката има правен интерес да установи дали декларираните от нея парцели попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", като това установяване е пряко свързано с възможността да получи субсидия за подпомагането, за което кандидатства. Съдът констатира, че писмо изх. № 94-2373/5.05.2015 г. е изпратено на жалбоподателката с писмо с известие - обратна разписка, което е получено от нея 11.05.2015 г., с оглед на което решаващият съдебен състав приема, че оспорването е осъществено в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването. По основателността: Съдът счита, че жалбата на К. Д. е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Според настоящия съдебен състав обжалваната заповед е постановена от компетентния за това орган, тъй като издателят на процесния акт - министърът на земеделието и храните е централен орган на изпълнителната власт с обща компетентност в областта на селскостопанската политика. Правомощието му да издаде оспорения акт се извежда от действащите нормативни актове, приети от ЕС, които са задължителни за изпълнение от всички държави-членки, а именно: Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19.01.2009 г. за установяване на общи правила и схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Съгласно чл. 4, ал. 2, б. "г" от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) споделената компетентност между Съюза и държавите-членки се прилага и в областта на селското стопанство и рибарството, с изключение на опазването на морските биологични ресурси, а съобразно чл. 7 от Д. С. следи за съгласуваността между различните политики и действия, като отчита всички свои цели и се придържа към принципа на предоставената компетентност. Според чл. 14 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19.01.2009 г. всяка държава-членка е задължена да създаде и да прилага интегрирана система за администриране и контрол (интегрирана система), която съгласно чл. 15 се състои от следните елементи: компютъризирана база данни; система за идентификация на земеделските парцели; система за идентификация и регистрация на правата на плащане; заявления за подпомагане; интегрирана система за контрол; единна система за регистриране на самоличността на всеки земеделски стопанин, който подава заявление за подпомагане. Съгласно чл. 17 от същия регламент системата за идентификация на земеделските парцели се създава на базата на карти или документи от поземлените регистри или други картографски документи. Използваните техники се основават на компютризирана географска информационна система. В областта на общата селскостопанска политика на Европейския съюз органът с обща компетентност, който по силата на вътрешните актове представлява централен едноличен орган на изпълнителна власт, е министърът на земеделието и храните /сега министъра на земеделието, храните и горите/. Това следва от създадената в Р. Б. система на органите на изпълнителната власт, уредена подробно в Закона за администрацията. Следователно по силата на устройствените правила на администрацията в България и нормата на чл. 33 от ЗПЗП с обща компетентност за създаване и поддържане на ИСАК разполага именно министърът на земеделието и храните. Това правомощие му е предоставено от акт на Европейския съюз, който се ползва с върховенство по отношение на вътрешното законодателство и има непосредствено действие на територията на страната ни като държава-членка. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че издателят на процесния акт разполага с компетентност да одобри специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", която е упражнена в рамките на предоставените му законови правомощия. Решаващият съдебен състав счита, че обжалваната заповед е издадена в предвидената за това писмена форма и в оспорената й част е мотивирана с излагане на фактически и правни основания за издаването й, които се обективират в съдържащите се в преписката документи и снимки от GPS. Съдът счита, че процесната заповед е постановена при спазване на административнопроизводствените правила и съответства на приложимите материалноправни разпоредби. Това е така, защото атакуваният административен акт е надлежно обявен на интернет страницата на МЗХ към дата 9.03.2015 г. Оторизирането на заявените за подпомагане площи е извършено след административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, която проверка представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. Съгласно чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП, Министерството на земеделието и храните създава в СИЗП специализиран слой "Площи допустими за подпомагане", включващ допустимите площи в рамките на всеки физически блок. По законовата делегация на чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите, за което е приета Наредба № 105/2006 г. Съгласно чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. /в приложимата й редакция/ данните в СИЗП за физическите блокове и специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" се обновяват ежегодно чрез дешифрация /дистанционно разчитане/ на актуална цифрова ортофото карта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане, чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и на допустимата за подпомагане площ в тях или чрез осъществяване на проверки на място. В чл. 16а, ал. 4 от посочената наредба е предвидено, че теренните проверки се извършват въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните и не са проверки на място по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП, като резултатите от тях служат за обновяване на информацията в СИЗП. По делото е представен и приет като писмено доказателство Протокол № РАZ-08-РМ-14017/29.10.2014 г., за специализирана теренна проверка на физически блокове от 14.10.2014 г. в землището на Р., община П., ЕКАТТЕ 61371, от съдържанието на който е видно, че относно физически блок /ФБ/ № 61371-884, в който се намира декларирания от жалбоподателката парцел № 61371-884-1-4 е извършена специализирана теренна проверка по визуален метод при действието на разпоредбата на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., поради което и актуализацията на специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" по този начин е допустим. В горепосочения протокол е отразено, че е установената причина за недопустимост по чл. 2 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. на МЗХ, а именно: неземеделски площи, непригодени за извършване на земеделска дейност /трайно пустеещи, необработвани земи/. Визираният протокол за теренни проверки е съставен в съответствие с Указанията за провеждане на теренни проверки на физически блокове за 2014 г., одобрени със заповед № РД-04-8/18.07.2014 г. на заместник- министъра на земеделието, които са публично известни, тъй като са надлежно обявени на интернет-страницата на МЗХ, секция ИЗП. Съдът констатира, че гореописаният протокол за специализирана теренна проверка е подписан от длъжностни лица - специалист в ОСЗ - П., който е извършил проверката и е утвърден от директор ОД "Земеделие" П. и от гл. специалист в ОД "Земеделие" П., поради което има характер на официален документ, който не е оспорен по съответния ред от страна на жалбоподателката. Аналогично е положението по отношение на парцел № 56277-328-1-3 с декларирана площ 8.65 ха и парцел № 61371-223-1-1 с декларирана площ 13.75 ха. Заявеният парцел № 61371-223-1-1 се намира в части от ФБ № 61371-838 и ФБ № 61371-841, описани в горепосочения протокол № PAZ-08-PM-14017/29.10.2014 г., а парцел № 56277 - 328 - 1 - 3 е включен във ФБ № 56277-785, който е описан в Протокол № PAZ - 01 - II - 12949/14.10.2014 г. за специализирана теренна проверка на физически блокове от 9.10.2014 г. в землището на П., община П., ЕКАТТЕ 56277 . Настоящият съдебен състав установи, че и за двата декларирани парцели в цитираните протоколи е отразено, че са неземеделски площи, непригодни за извършване на земеделска дейност. По искане на оспорващата е допуснат един свидетел при довеждане, но той не се е явил, с оглед на което същият е заличен. Съдът е указал на жалбоподателката на основание чл. 171, ал. 4 във вр. с чл. 163, ал. 3 от АПК, че тя носи доказателствената тежест за установяване на фактите, обстоятелствата и твръденията, релевирани в жалбата й, включително и с експертиза, но такава не е поискана от страна на жалбоподателката. При тези данни съдът приема, че оспорващата не е е оборила констатациите на ответния административен орган, обективирани в гореописаните протоколи за теренни проверки и приетите като доказателства снимки от GPS относно процесните парцели. Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че е била лишена от възможността да участва в административното производство, защото в настоящия случай са извършени теренни проверки, а те не представляват проверки за контрол. Осъществяват се от служители на ОД "Земеделие" и тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи в Интегрираната система за администриране и контрол и се извършват по реда на чл. 16а от Наредба № 105/2006 г. Теренните проверки са различни от проверките на място, за които земеделският производител се уведомява. Последните се извършват от инспектори на съответната териториална структура на ДФ "Земеделие", като имат за цел да инспектират земеделското стопанство. Поради това и фактът, че жалбоподателката не е уведомена за извършените теренни проверки, за да участва в административното производство, не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила. С оглед изложеното, неоснователни са доводите на оспорващата за материалната незаконосъобразност на атакуваната заповед, както и за липсата на подходящи административни процедури за определяне на допустимия слой. По делото са приложени протоколите от извършените теренни проверки и копия от снимки от извършеното заснемане на площта, от които е видно, че площта е неподдържана и заета от непочистени храсти и дървета. В този си вид, парцелите не отговарят на критериите за подпомагане. Следователно в конкретния случай в системата за идентификация на земеделските парцели е създаден специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва допустимите площи, при спазване на изискванията на чл. 33а, ал. 1 и 2 ЗПЗП. Ето защо съдът намира, че обжалваната от К. Д. част от процесната заповед е в съответствие с приложимия раздел V от Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища /сега отменена/, като в случая се потвърждава липсата на допустима площ от парцелите, поради което съдът приема, че законосъобразно процесната обща площ от 33.88 ха е изключена от допустимия слой с процесната заповед. От тук следва изводът, че административният орган е създал в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва допустимите площи, при точно спазване на изискванията на чл. 33а, ал. 1 и 2 от ЗПЗП, като парцелите следва да се обработват по границите, установени от МЗХ, но при заявяването им от жалбоподателката, тя е включила в очертаването площи, които не са обработвани през 2014 г., поради което са останали извън допустимия за подпомагане слой. Решаващият съдебен състав счита, че в случая обжалваният акт в атакуваната му част не противоречи на целите на ЗПЗП, формулирани в чл. 2, т. 1 - т. 11 от ЗПЗП. По изложените съображения настоящият състав приема, че при постановяване на процесната заповед в оспорената й част не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК, което обстоятелство налага отхвърляне жалбата на К. Д. като неоснователна. По РАЗНОСКИТЕ: С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК оспорващата следва да заплати на ответника своевремено претендираното юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,