Решение № 13198 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11060/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. Ф., гражданин на Сирия, [ЛНЧ], с предоставен хуманитарен статут, чрез адвокат К. Владимиров, срещу решение 30166 от 16.09.2025 г., постановено по адм. д. 6613/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение 6303 от 27.05.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), с което му е отказано да се събере на територията на Република България със своята леля Г. Р. А.. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяна на решението на председателя на ДАБ. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез юрк. Кръстева, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, свързана със събиране на семейството. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Административен съд София-град е сезиран с жалба на А. А. Ф., гражданин на Сирия, роден на [дата]., [ЛНЧ], подадена чрез адвокат К. Владимиров, назначен за служебен защитник с Решение 2026/17.08.2023 г. на председателя на Национално бюро за правна помощ, срещу Решение 6303/27.05.2024 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказано събиране на оспорващия с неговата леля Г. Р. А. на територията на Република България. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че при издаването на административния акт е спазена предвидената в закона писмена форма, спазени са административнопроизводствените правила и оспореният акт е издаден в съответствие с приложимия материален закон. Съставът на Административен съд София-град е приел, че искането на чуждестранния гражданин с предоставена закрила за събиране с леля му може да бъде разрешено чрез установяване наличието на предпоставките по § 1, т.3 от ДР на ЗУБ. Жалбоподателят е навършил пълнолетие на 15.02.2025 г. и следователно не отговаря на условието да е непридружен непълнолетен по смисъла на чл.34, ал.4 ЗУБ. По тези съображения първоинстанционният съд е намерил за правилен извода на административния орган за липса на предпоставки за приложението на чл. 34, ал. 4, във вр. с § 1, т. 3, б. г от ДР на ЗУБ. Постановеното решение е правилно. Според разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗУБ, чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. Материалноправна предпоставка за вземане на положително за молителя решение представлява изпълнение на изискването за събиране с член от семейството му. Легалното определение на понятието членове на семейство за целите на закона е дадено в § 1, т.3 от ДР на ЗУБ, като според б. г от разпоредбата такива са настойникът или попечителят на непълнолетното, невстъпило в брак лице, на което е предоставена международна закрила. В конкретния случай жалбоподателят е поискал събиране с леля си, като е представил съдебно решение за учредено в нейно лице настойничество, с дата 17.08.2023 г. А. А. Ф. е роден през [година], от което следва, че към [година] той не е бил малолетен, тъй като е имал навършени [възраст]. Институтът на настойничеството и попечителството намира приложение спрямо определени категории лица, които поради възрастовата си незрялост или умствена недоразвитост, не могат сами да се грижат за себе си и се нуждаят от съдействие. По силата на чл.153, ал.1 от Семейния кодекс настойничество се учредява над малолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права, както и на непридружени малолетни чужденци, които са на територията на Република България; настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение. Съобразно ал.2 от същия нормативен текст попечителство се учредява над непълнолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права, както и на непридружени непълнолетни чужденци, които са на територията на Република България; попечителство се учредява и над лица, поставени под ограничено запрещение. А. А. Ф. е роден на [дата]. и от [дата] е навършил пълнолетие, като няма данни същият да е поставен под запрещение. Той е пълнолетно лице, поради което и спрямо него не могат да намерят приложение правилата за настойничеството и попечителството. Действително, към момента на образуване на производството пред Държавна агенция за бежанците А. А. Ф. е бил непълнолетен, но към момента на приключване на устните състезания в съдебното производство пред Административен съд София град същият е пълнолетен. Съгласно чл. 142, ал.2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Следователно, правилно от страна на съставът на АССГ е преценено, че спрямо жалбоподателя не могат да намерят приложение правилата на чл. 34, ал.4 от ЗУБ. Тази норма цели предоставянето на закрила за лице, което поради своята възраст (малолетни или непълнолетно) или специфично състояние (запрещение) се нуждае от грижа. По тази причина председателят на ДАБ позволява събиране с родителите му или с друг пълнолетен член на семейството му, или с лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, когато родителите му са починали, или са в неизвестност. При положение, че лицето е пълнолетно, както и не са налице данни същото да е поставено под запрещение, то няма основание за приложение на цитираната разпоредба на чл. 34, ал.4 от ЗУБ. Жалбоподателят е навършил пълнолетие на [дата] и не отговаря на условието да е непридружен непълнолетен по смисъла на разпоредбата, не е поставен и под запрещение. Постановеното в същия смисъл решение на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от Адмнистративнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение