Решение № 10427 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3758/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на “Многопрофилна болница за активно лечение – Благоевград“ (МБАЛ – Благоевград) АД, действаща чрез пълномощниците адвокати Ядков и З.-Коцакова, срещу решение № 180 от 19.01.2026 г., постановено по административно дело № 1014/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е: 1) отхвърлена жалбата на “Многопрофилна болница за активно лечение – Благоевград“ АД срещу писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-27-169/17.04.2025 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Благоевград; 2) жалбоподателят е осъден да заплати на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ сумата от 120 /сто и двадесет/ евро, представляващи разноски по делото. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът претендира отмяна на оспореното решение като неправилно. Възвежда и искане за присъждане на съдебните и деловодните разноски за производството в двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на РЗОК - Благоевград, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Достумска, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност и обоснованост на оспореното с нея решение, като моли жалбата да се отхвърли. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд – Благоевград, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, евентуалното съществуване на които би обусловило наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Предмет на съдебен контрол пред Благоевградския административен съд по реда на чл. 145 и следв. от АПК, е оспорената от „Многопрофилна болница за активно лечение – Благоевград“ АД писмена покана № РД-27-169 от 17.04.2025 г. на директора на РЗОК - Благоевград, издадена на основание чл. 76б, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) след влизане в сила на заповед за налагане на санкция, за възстановяване на сума в размер на 42 519,44 лв., получена без правно основание в резултат на извършени нарушения на ЗЗО. За да не уважи сезиралата го жалба срещу процесната писмена покана Административен съд - Благоевград е аргументирал извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Проверяваното решение е правилно, а касаторовите възражения срещу него са неоснователни. Издаването на поканата е предшествано от извършена по заповед на директора на РЗОК – Благоевград проверка на лечебното заведение (изпълнител на болнична медицинска помощ по договор с НЗОК), констатациите от която са обективирани в констативен протокол и в протокол за неоснователно получени суми от извършилия я контрольор, на който тя е била възложена. Във връзка с констатираните нарушения при проверката, на 27.03.2025 г. е издадена заповед за налагане на санкции „финансова неустойка“ в общ размер от 4000 лв. (20 бр. нарушения х 200 лв.). За нарушението по т. 21 от заповедта е наложена санкции „финансова неустойка“ в размер на 50 лв., но същото не е предмет на настоящето дело. Заповедта не е обжалвана от лечебното заведение пред Административен съд – Благоевград, поради което е влязла в законна сила на 12.04.2025 г. Поканата е издадена след влизане в сила на заповедта за налагане на санкция и касае връщане на неоснователно получени суми от изпълнителя на болнична медицинска помощ в резултат на същите нарушения, за които е санкциониран с посочената по-горе заповед. Неоснователен е доводът, че заповедта за налагане на санкции не е влязла в сила, тъй като не е връчена на „МБАЛ – Благоевград“ АД. От прието по делото известие за доставяне се установява, че заповед № РД-25-242/27.03.2025 г. за налагане на санкции е връчена на лечебното заведение на 28.03.2025 г., чрез приемането й от отбелязан в нея получател, положил подписа си върху известието, С. Н., която е заемала длъжността „санитар“ в болницата, и като необжалвана е влязла в сила на 15.04.2025 г. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че приложимите в случая правила за съобщаване на акта на неговия адресат са чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 18а АПК, в частност чл. 18а, ал. 9 АПК, които допускат съобщаването да се извърши чрез връчване на съобщението на лице, което е съгласно да получи съобщението – в случая на служител на лечебното заведение. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната покана съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилен краен правен извод. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, някои от които поддържани и пред настоящата инстанция. В хода на производството пред Административен съд - Благоевград (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на поканата, и дадената от него правна квалификация на установеното при проверката. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Противно на твърдяното в касационната жалба, съдът правилно не е допуснал назначаването на съдебно–медицинска и съдебно–техническа експертиза с мотив, че същите са неотносими към установяването на фактическия състав по чл. 76б от Закона за здравното осигуряване. В случая преди издаване на поканата е установено, че има извършени нарушения и за тези нарушения има влязла в сила заповед за налагане на санкции, с което материалноправните предпоставки за издаването й са били налице. След като с влязъл в сила индивидуален административен акт са безспорно установени нарушения поради неспазване на съответната клинична пътека (КП № 209 и КП № 205), предвид установеното отсъствие на извършена консултация с неврохирург, спорът в тази връзка е окончателно решен и извършените при тези нарушения дейности не подлежат на заплащане от НЗОК, а заплатените за тях суми следва да бъдат възстановени в бюджета на Касата. Поради това директорът на РЗОК – Благоевград, действайки в условията на обвързана компетентност, е издал и процесната писмена покана в изпълнение на правомощията си по чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО, при наличие на елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба. Писмената покана има същите фактически основания, както и цитираната заповед за налагане на санкции. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира, че като не е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора съдебни разноски на касатора не се дължат, а претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение трябва да се удовлетвори. На основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, „Многопрофилна болница за активно лечение – Благоевград“ АД следва да бъде осъдена да заплати на РЗОК – Благоевград разноски, представляващи възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт в производството пред касационната инстанция, в размер на 100 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение