Решение № 124 от 2.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1980/2018 г.

Решение № 124 от 2.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1980/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производство по глава ХХIV ГПК. Образувано е по молба на Д. И. И. с искане на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 3 ГПК да бъде отменено влязлото в сила решение № 8295/08.12.2017 г. по гр. д. № 5302/2017 г. на Софийски градски съд. Молителят счита, че вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишен от възможността да участва във въззивното производство и не е могла да се яви лично или чрез повереник в откритото съдебно заседание от 26.10.2017 г. поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Молителят твърди, че нейният адвокат М. П. е бил длъжен да подаде въззивна жалба с обосновани оплаквания срещу първоинстанционното решение, а в нарушение на съдопроизводствените правила второинстанционното производство е било образувано само по въззивната жалба на молителя. Той твърди също, че на 24.10.2017 г. е заболял внезапно и е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност в периода 24. 10. – 27.10.2017 г. Това го е възпрепятствало да се яви лично пред въззивния съд и да упълномощи друг адвокат, след като представителната власт на адвокат М. П. е била прекратена поради оттеглянето й. Ответникът Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при Българската академия на науките, ответник и по молбата, възразява, че е неоснователна. С определение № 190/19.06.2018 г. по настоящото дело тя е допусната до разглеждане. По първото искане за отмяна на влязлото в сила решение (по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК). Молителят го обосновава с довод, че след като страната е представлявана по гражданското дело от адвокат, адвокатът е длъжен да упражнява всички процесуални действия, а лично предприетите са невалидни (не пораждат правни последици). Доводът не намира опора в правната уредба на първоинстанционното и второинстанционното производство по граждански дела. Обстоятелството, че страната се представлява от адвокат, не я лишава от възможността и сама да извършва процесуални действия, а лично предприетите са валидни (пораждат правни последици). Изискване за задължително представителство от адвокат по гражданското дело има единствено при подаване на касационната жалба и то е условно, ако касаторът не притежава юридическа правоспособност (чл. 284, ал. 2 ГПК). Обяснението на разпоредбата е в засилените изисквания към касационната жалба. По правило, касаторът е длъжен да обоснове основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, освен ако твърди вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на въззивното решение, както и да направи точно и мотивирано изложение на касационните основания (чл. 284, ал. 1, т. 4 ГПК). Поради това разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ГПК урежда изключение, не се прилага по аналогия и е неприложима за въззивната жалба. Следователно жалбата срещу първоинстанционното решение, която молителят е подал лично, въпреки упълномощената към онзи етап адв. М. П., допустимо е сезирала втората инстанция и е пренесла пред нея спора за решаването му по същество. Съдопроизводствените правила не са били нарушени, а с това – и правото на молителя на участие във въззивното производство. По второто искане за отмяна на влязлото в сила решение (по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 3 ГПК). С молба от 24.10.2017 г. молителят е уведомил въззивния съд, че не е в състояние да се яви в откритото съдебно заседание за 26.10.2017 г. и е помолил то да бъде отложено. Позовал се е на внезапно заболяване, което го възпрепятства да се яви лично или да упълномощи друг адвокат, доколкото е оттеглил представителната власт на адвокат М. П.. В откритото съдебно заседание от 26.10.2017 г. въззивният съд е отхвърлил молбата поради липса на документ, засвидетелстващ невъзможност за явяването на въззивника (чл. 142, ал. 2 ГПК). Разгледал е делото, обявил го е за решаване и постановил влязлото в сила решение. С болничният лист, които молителят представя в настоящото производство, му е определен домашен амбулаторен режим за периода 24. 10. – 27.10.2017 г. Документът обаче не засвидетелства заболяването, нито да е било такова, че да е попречило на молителя да се яви пред органите на съдебната власт (чл. 18, ал. 2, пр. 2 от Наредбата за медицинската експертиза). При неблагоприятни последици на доказателствената тежест настоящият състав на Върховния касационен съд е длъжен да не приема за осъществено и другото заявено основание за отмяна на влязлото в сила решение – непредвидено обстоятелство, което молителят не е могъл да преодолее, за да се яви лично в откритото съдебно заседание от 26.10.2017 г. или да упълномощи друг адвокат, вместо адв. М. П.. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. И. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 8295/08.12.2017 г. по гр. д. № 5302/2017 г. на Софийски градски съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 3 ГПК.