Решение № 5492 от 7.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9191/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Деметра 17 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, чрез процесуален представител адв.М.Стоянова срещу Решение 3552 от 01.06.2023 г., постановено по адм.д. 5100/2019 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед РД 09-229 от 01.03.2019 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой Площи допустими за подпомагане за кампания 2018 г., в частта касаеща декларираните за подпомагане от Деметра 17 ЕООД площи, останали извън специализирания слой Площи допустими за подпомагане /ПДП/. Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че органът е посочил и доказал фактическите и правните основания за недопустимост на площите, като е недопустимо едва в съдебното производство, чрез експертиза да става ясно как е установена същата. Посочва, че вещото лице по назначената по делото експертиза не е потвърдил констатациите на органа, а просто ги е възпроизвел, поради което и изводите на съда в тази насока противоречат на събраните по делото доказателства. Излага съображения и за несъответствие на установеното от съда с изискванията на приложимата Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, както и че оспорената заповед в обжалваната част не съдържа фактически и правни основания. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се уважи жалбата на дружеството. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрк. Ненков, в с.з. оспорва касационната жалба. Иска оспореното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед РД 09-229 от 01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой Площи допустими за подпомагане за кампания 2018 г., като част от Система за идентификация на земеделските парцели, в частта й, в която изцяло или частично заявени за подпомагане от Деметра 17 ЕООД парцели, общо 29 /двадесет и девет/ на брой, заявени за подпомагане като постоянни или временни пасища за паша на животни /пасища и мери за паша/, са определени като такива извън слоя Площи допустими за подпомагане, а именно: БЗС 51281-159-1-1; БЗС 51281-174-1-1; БЗС 51281-219-1-2; БЗС 51281-227-1-5; БЗС 51281-30-6-1; БЗС 51281-35-1-2; БЗС 51281-35-2-1; БЗС 51281-35-3-1; БЗС 54287-205-3-2; БЗС 54287-50-2-1; БЗС 65419-45-11-1; БЗС 80282-126-5-1; БЗС 80282-126-6-1; БЗС 80282-126-7-1; БЗС 00549-136-2-1; БЗС 00549-488-4-1; БЗС 00549-528-1-1; БЗС 02258-181-15-1; БЗС 02258-193-1-1; БЗС 02258-236-2-1; БЗС 07555-172-17-1; БЗС 07555-184-12-1; БЗС 07555-185-19-1; БЗС 07555-185-20-1; БЗС 07555-186-6-1; БЗС 22647-31-3-2; БЗС 51281-1-2-1; БЗС 51281-155-1-1; БЗС 51281-155-2-1. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 33а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) /в относимата редакция/, при спазване на изискването за форма и на административнопроизводствените правила. От приложените в административната преписка доказателства и неоспореното заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установил, че за кампания 2018 г. земеделския стопанин е заявил за подпомагане 90 парцела, като процесните парцели /някой частично, а други изцяло/ са останали извън обхвата на специализирания слой Площи допустими за подпомагане. Установил е, че състоянието на 13 от БЗС-та е било определено посредством теренна проверка на място /предимно от октомври 2018 г. и една от ноември 2018 г./, а за останалите 16 БЗС-та от ново заснемане на територията през 2018 г. /самолетно летене от 18.08.2018 г. и сателитни снимки от 02.06.2018 г. и 08.06.2018 г./ Счел е, че процесните площи правилно са определени като недопустими за подпомагане и изключени от специализирания слой, тъй като имотите са оценени като неподдържани неизползваема/пустееща земя по чл.4 и чл.10, ал.2, т.1 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. , площта е непригодна за зем.дейност/заета от трайно недопустими елементи по чл.2 и чл.10, ал.1, т.1 и т.4 от Наредба 2 от 26.03.2018 г., площта е неземеделска по чл.3, ал.1 от Наредба 2/2018 г. или недопустима за подпомагане на основание чл.3, ал.1, чл.8, ал.2, т.1 и т.3 и чл.10, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от Наредба 2/2018 г. като: 16 бр. от тях са заети с мозаечно разположени храсти и дървета-пустееща земя, 3 бр. са неземеделски площи, 5 бр. са пустееща земя/неизползвана, 4 бр. са пустееща земя, непригодна за земеделска дейност и 1 парцел е без промяна границата на ДП е същата като предходната кампания. В заключение е обосновал извода, че по отношение на процесните имоти не е допуснато нарушение на материалния закон, а оспорената заповед е съобразена с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Нормативната рамка, определящ реда и условията, по които се определя специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" се съдържа в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба 2/2018 г.) и Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба 105/2006 г.). В мотивите на Тълкувателно решение 8 от 11.12.2015 г., постановено по т. д. 1/2015 г., на ОСС, І и ІІ колегия на ВАС е посочено, че по отношение на отделния земеделски производител заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" е индивидуален административен акт. Тя има непосредствено значение за него и от нея зависи възникването и упражняването на правото на подпомагане по схемите и мерките за подпомагане, посочени в ЗПЗП По своя характер тази заповед съставлява съвкупност от множество индивидуални административни актове. Тя има конкретно определено съдържание и засяга единствено отделните лица, претендиращи право на подпомагане въз основа на един или повече имоти, включени или не в същата. Следователно при оспорване на тази заповед следва да се установи по отношение на оспорващия дали са изпълнени условията за включване на заявените от него площи в специализирания слой. Следва да се провери дали заявените от земеделския производител имоти отговарят на критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, определени в Наредба 2/2018 г. Следва да се провери и дали е спазена процедурата по създаване на специализирания слой, регламентирана в ЗПЗП и Наредба 105/2006 г. Предвид спецификата на заповедта, с която се одобрява окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" съдебната практика приема, че не е възможно в заповедта да се съдържат детайлни аргументи за всеки отделен парцел, като мотивите за издаване на заповедта се съдържат в приложенията към нея, в случая и частта от административната преписка, разположена на информационния носител CD, с относимите за процесните БЗС-та цифрови данни и протоколите от теренните проверки. В тази връзка, неоснователни се явяват твърденията в касационната жалба, по които отговор е дал и първоинстанционния съд, че в процесната заповед не се съдържат фактически и правни основания за недопустимост на заявените парцели. По делото се установява, че за част от процесните парцели са извършени теренни проверка, а други са попаднали под самолетно/сателитно заснемане, като при извършената дешифрация на актуалната цифрова ортофото карта (ЦОФК), административният орган е приел, че площи на посочените парцели попадат извън специализирания слой площи допустими за подпомагане /ПДП/, оценени са като неподдържани и негодни за подпомагане, съгласно Наредба 2 от 26 март 2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. В приложения CD към административната преписка и представената от вещото лице таблица, са отразени площта на всеки от 29 - те парцела, извън окончателния обхват на слой ПДП и причините за изключването им. В депозираното пред административния орган възражение дружеството изрично е посочило, че се е запознало с обхвата на проекта на слой Площи допустими за подпомагане за кампания 2018 г., като е възразило за размера на недопустимите за подпомагане площи от процесните парцели. Предвид изложеното се налага извода, че същият е наясно с мотивите на административния орган да изключи процесните площи от специализирания слой ПДП. Тъй като административният орган е изложил фактически и правни основания за недопустимост на заявените за подпомагане от дружеството жалбоподател площи, административният акт е издаден при спазване разпоредбите на чл.59, ал.2, т.4 и чл.35 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 170 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая назначената по делото експертиза е потвърдила основанията за недопустимост на изключените площи, поради което обосновано в обжалваното решение е прието, че същите правилно не са били включени в специализирания слой ПДП, предвид посочените от административния орган, в обобщената справка, разпоредби от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Съдът е базирал изводите си на неоспореното от дружеството заключение на вещото лице и при липса на безспорни доказателства в обратната насока, твърденията на касатора се явяват несъстоятелни. Неоснователни, бланкетни и неконкретизирани са и оплакванията на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението. Правото на участие на страните в процеса не е препятствано, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и задълбочено е анализирал релевантните за спора обстоятелства, поради което обжалваното решение е надлежно мотивирано. По изложените съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение