Решение № 9236 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1832/2020 г.

Решение № 9236 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1832/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Ч. Русинов, чрез пълномощник адвокат Челебиев от АК – Хасково, срещу решение № 2160/11.12.2019 г., постановено по адм. дело № 2717/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлено оспорването срещу решение № 1012-02-220#2/15.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с него разпореждане № 27/25.07.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Бургас. Наведените в жалбата възражения относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, обусловили неправилно приложение на нормата на чл. 104, ал. 3 КСО са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт, а преписката да се върне за ново произнасяне на пенсионния орган. Претендира се присъждане на съдебно - деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Бургас не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира, че обжалваното решение се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се отмени, а предвид забраната за фактически установявания, разписана в чл. 220 АПК, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 1012-02-220#2/15.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с него разпореждане № 27/25.07.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Бургас, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е определена в действителен размер, отпуснатата в минимален размер, лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО на Ч. Русинов. Спорен от правна страна е въпроса относно квалификацията на два периода от стажа на жалбоподателя в "Бургаски медни мини" ЕАД, от 01.04.1995 г. до 16.06.1996 г., когато е изпълнявал длъжност "главен инженер рудник" и от 19.07.1996 г. до 01.03.1999 г., когато е изпълнявал длъжност "гл. инженер рудник, началник рудник", респективно налице ли са предпоставките за приложимост на разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО. Първоинстанционният съд приема, че двата спорни периода от трудовия стаж правилно са зачетени от първа категория, но положеният труд първа категория по чл. 4в от ПМС № 40/1968 г. не обосновава приложението на чл. 104, ал. 3 КСО. Изложени са съображения, в съответствие с които, разпоредбата е приложима, но не общо за всички случаи, когато работата е била извършвана под земята в подземните рудници, а само при изпълнението на посочените в разпоредбата длъжности. Решаващият съд намира за неизпълнено горното изискване по отношение на процесните два периода, поради което приема, че пенсионният орган правилно е извършил превръщане по реда на чл. 104, ал. 2 КСО на стажа, реализиран при изпълнението на ръководни длъжности, по-високи от ръководител на участък, като три години осигурителен стаж от първа категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно. По силата на чл. 104, ал. 1 КСО, в сила от 01.01.2000 г., Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. С нормата на чл. 104, ал. 3 КСО не е създадено правило за причисляване на положен труд към първа категория. С разпоредбата е уредено превръщането от първа категория към трета категория на осигурителния стаж, придобит от работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство. Логическото тълкуване на тази разпоредба води до извода, че критерият, възприет от законодателя при определяне на категорията труд е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали изпълняваната длъжност е била включена в щата на участък. Преценявани в систематично отношение съществените критерии при определяне на категорията труд, положен при условията на хипотезата на чл. 104, ал. 3 КСО следва да бъдат изведени от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 КСО. Това са характера и особените условия при неговото полагане, а не структурно-функционалното звено, към което се числи длъжността. Следователно, същественото е дали трудовата функция на работника или инженерно - техническия специалист и нейното изпълнение го прави "зает на работа под земята". Необосновано е становището, съобразно което за изпълнението на хипотезата на чл. 104, ал. 3 КСО е необходимо работниците и инженерно - техническите специалисти да са работили на длъжност по щата на участък, тъй като ако такова е била волята на законодателя, то в разпоредбата не би било включено изискването "заети на работа под земята", доколкото работещите на длъжности в щата на участък от подземен рудник, или подземен геологопроучвателен или хидростроителен обект, несъмнено са заети на работа под земята. В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд, както следва: решение № 10540 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2518/2012 г., VI о., решение № 10047 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2762/2012 г., VI о., решение № 16241 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12713/2013 г., VI о., решение № 9138 от 22.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2900/2016 г., VI о., решение № 925 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8220/2015 г., VI о., решение № 6780 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 820/2015 г., VI о. Решение № 10791 от 17.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2067/2016 г., VI о., решение № 15298 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8274/2017 г., VI о., решение № 2966 от 8.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 96/2017 г., VI о. и др. През периода 01.04.1995 г. до 01.03.1999 г. намират приложение разпоредбите на отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила до 31.12.1999 г., в чл. 1 от който се признава първа категория за подземна и подводна работа по отношение на инженерно-технически работници до началник (ръководител) на рудник включително, инженерно-технически работници до началник (ръководител) на предприятие включително, в предприятията на безруднична структура и хронометражисти, заети с подземна работа в мините, тунелите и други подземни обекти; началници и зам. -началници на минноспасителните станции и минноспасителните пунктове. В първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, установени в нормите на чл. 170, ал. 1 АПК и чл. 171, ал. 4 АПК, обезпечаващи правилността на решението. Настоящата инстанция счита, че правните доводи на Административен съд - Бургас са изградени при неизяснена фактическа обстановка, като не е установено какви точно са били характерът и условията, при които жалбоподателят ежедневно е полагал своя труд, което е довело до необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от АПК, съдът може служебно да назначава вещи лица, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и други. В процесния случай при съпоставка между съдържанието на писмото на началник сектор "Отпускане на пенсии" (л. 73) и съдържанието на отговора с множество условности относно обема на проверката (л. 74) са били налице основания по чл. 171, ал. 2 АПК за назначаване на съдебно – икономическа експертиза, на която да се възложи проверка на намиращата се в осигурителния архив документация от вида на посочената (л. 73), с оглед на установяване на обстоятелства относно характера, вредността, тежестта на положения труд за спорните периоди. Делото е останало неизяснено от фактическа, поради което се препятства възможността за ефективна проверка на законосъобразността на оспорените актове на пенсионните органи. Предвид установената в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК, претенциите на страните във връзка с разноските ще бъдат обсъдени от съда след решаване на спора по същество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,