Решение № 4503 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10186/2016 г.

Решение № 4503 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10186/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" (АМ), против Решение № 3728/01.06.2016 г., постановено по а. д. № 11321/2014 г. по описа на Административен съд С. град (АССГ). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АССГ е отменил Заповед на директора на АМ № 3340/22.05.2013 г. с която, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на К. К. В. и е прекратено служебното му правоотношение като старши инспектор с ранг II младши в М. Ю. (МЮ), Митнически пункт Г. (МПГ). Недоволен, директорът на АМ обжалва решението чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон при постановяването му и необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд не е установил правилно фактическата обстановка по делото. Моли отмяната му, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна първоначалната жалба на В. Претендира и юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - К. В., чрез процесуален представител- адв. Атанасов, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените от него разноски. Прокурорът дава становище за основателност на касационната жалба. С решение № 3317/19.05.2014 г., постановено по адм. дело № 6168/2013 г. по описа на АССГ- сочената по-горе Заповед № 3340/22.05.2013 г. е отменена като незаконосъобразна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение с решение № 13404/10.11.2014 г. постановено по адм. дело № 9194/2014 г. - отменил първоинстанционния акт. За да постанови решението си касационния съд е приел, доводът за непълно и неправилно установена фактическа обстановка по делото, развит в касационната жалба, за основателен. ВАС констатирал пропуски, допуснати от съда при изясняването на действителната фактическа обстановка по налагане на дисциплинарното наказание на служителя В., което не е позволило да се даде законосъобразна правна квалификация на деянията му, описани в оспорения акт. Съдът отменил първоинстанционното решение, като с оглед пълното изясняване на делото от фактическа страна, върнал същото за ново разглеждане от друг състав на съда. Посочил също така, че необходимостта от установяване на факти, за които събраните писмени доказателства не са достатъчни, налагат при новото разглеждане да се изиска от ответника АМ представянето им по делото при спазване на посочените в мотивите, изисквания за тяхната валидност. Въз основа на повторното разглеждане на спора е постановено решението, предмет на настоящото производство. Възприета е следната фактическа обстановка: К. В. е заемал длъжността "старши инспектор" в АМ, Митнически пункт/МП/-Г., М. Ю. с ранг II-младши. С писмо рег. № 4426/214/26.04.2013 г. на ЦМУ, началникът на М. Ю. уведомява директора на А. М. за резултатите от извършена проверка във връзка с осъществения митнически контрол и оформяне на три товарни автомобила с македонска регистрация при влизането им в Р. Б. през ГКПП Г.. Видно от Докладна записка рег. № 2700-0015/24.04.2013 г., изготвена в хода на проверката, по информация на Съвместния контактен център Г., на 22.01.2013 г. в 02:52ч., през ГКПП "Д. баир" от Р. М. е преминало моторно превозно средство/МПС/ с македонски регистрационен номер ....../......, превозващо 22 260 кг. бруто тегло чесън, обща стойност 33 810 евро, стойност на 1 кг. - 1,61 евро като стойността е съгласно Invoise № 004/21.01.2013 г., издадена от "E. Т."ДООЕЛ, гр. Г., Р. М. След направена справка в БИМИС. е установено, че няма данни стоката, натоварена в соченото МПС да е поставена под митнически режим на МП ГЮЕШЕВО на посочената дата. Направена е и справка в Регистъра на празните превозни средства в БИМИС като е установено, че на 22.01.2013 г. в 04:11ч. в Р. Б. от Р. М. влиза празно МПС с македонски рег. № .... (влекач) и рег. № .... (ремарке). След направената справка в модул Пътни такси и разрешителен режим (ПТРР) към БИМИС е установено, че посоченото МПС е с регистрирано тегло 12 940 кг. и е преминало контрол по линия на ПТРР през МП Г. на 22.01.2013 г. в 04:18 ч. Установено е от справки в Регистър празни превозни средства и модул ПТРР на БИМИС въвеждането на данните за това МПС е извършено от жалбоподателя К. В. Посочена е информацията съдържаща се в писмо на Областна дирекция на МВР Б., с вх. № 2800-0051 от 08.05.2013 г. и от 14.05.2013 г. на ТМУ Югозападна, става видно, че МПС с македонски регистрационен номер ...../......, е влязло в Република Б. през ГКП Г. на 22.01.2013 г. в 04:01 ч., като не се предоставя информация дали това МПС е превозвало товар или е било празно. Сочи се също така, че е направен е сравнителен анализ на данните за теглото на автомобила, въведени в модул ПТРР и данните за теглото на превозваната от него стока, от който е установено, че МПС с македонски регистрационен номер ....../....., е с товар 22 260 кг. чесън, а е регистрирано на МП Г. с общо тегло 940 кг., като е прието че в случая са манипулирани данните от претеглянето на автомобилите. Прието е, че в докладната записка се цитират показанията на македонския гражданин П. С. - водача на автомобила с македонска регистрация дадени по време на разпит в съдебно заседание на Окръжен съд - К. от 30.04.2013 г., който е заявил, че на 21.01.2013 г. в безмитна зона Г. на неговия автомобил са натоварени около 20, т. чесън, който по документи е бил предназначен за Р. Р.. Общото тегло на автомобила и стоката е било около 30, т. На 22.01.2013 г. с автомобила си и превозваната стока е напуснал Р. М. през МП "Д. баир" и е влязъл в Р. Б. през МП-Г.. В показанията си свидетелят не уточнява дали митническият контрол и оформяне на МП Г. е осъществен от един или двама митнически служители. С. е категоричен, че кантарът на пункта мери осите една след друга, след което резултатите се събират, както и че когато е бил спрял автомобилът за измерване на кантара, един митнически служител го е върнал назад, но не знае по каква причина. От МП Г. водачът е поел към П. тъй като така му е разпоредил неговия "началник". На 5-6 км. след този град е спрял на един плац, където стоката е била претоварена на български автомобил. След това е напуснал Република Б. през ГКПП К. и е отишъл в Гърция. Посочени са от съда обяснения на жалбоподателя, съгласно които по време на дежурството си на 21/22.01.2013 г., не е обработвал камион с нередовни или съмнителни документи, като в докладната записка са посочва, че жалбоподателят не коментира факта, че с неговия УЕП/удостоверение за електронен подпис/ е извършена именно регистрация на МПС с регистр. № ...../....., с регистрирано тегло 12 940 кг. на 22.01.2013 г. в 04:18 ч. Посочено е също така от първоинстанционния съд, че със Заповед № ЗАМ-422/16.05.2013 г., издадена на основание чл. 96, ал. 1 ЗДСл. от директора на А. М., е наредено на Дисциплинарния съвет, назначен със Заповед № ЗАМ-826/30.11.2012 г. да образува дисциплинарно дело срещу К. В.. Проведено е заседание на дисциплинарния съвет на 17.05.2013 г., за което е съставен протокол, видно от който съветът излиза със становище по дисциплинарното дело, че жалбоподателят, като е въвел на 22.01.2013 г. неистински данни в БИМИС относно МПС с рег. № ...../..... и е допуснал въвеждането на митническата територия на Европейския съюз, респ. Р. Б. необщностна стока, без да получи митническо направление и без да бъде обезпечено или заплатено съответното митническо задължение, е нарушил разпоредбите на чл. 15, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл. във вр. с V. 1, V. 2 и V. 10 от длъжностната му характеристика, подписана от служителя на 14.02.2003 г., което е прието за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. Жалбоподателят е бил изслушан от директора на А. М., видно от Протокол № 97/20.05.2013 г. и е дал обяснения, заведени с рег. № 4426/166 от 20.05.2013 г. Издадена е оспорената заповед № 3340 от 22.05.2013 г., с която дисциплинарно-наказващият орган е приел, че осъществените действия от служителя представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл. Изложено е, че като е въвел на 22.01.2013 г. неистински данни в БИМИС относно МПС рег. № ...../..... и е допуснал въвеждането на митническата територия на ЕС, респ. Р. Б., необщностна стока, без да получи митническо направление и без да бъде обезпечено или заплатено съответното митническо задължение, В. е нарушил разпоредбите на чл. 15, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл. във вр. с V. 1, V. 2 и V. 10 от длъжностната му характеристика, подписана от служителя на 14.02.2003 г., което е прието за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. Дисциплинарно-наказващият орган не е кредитирал обясненията на служителя, тъй като посоченото не давало основание за освобождаването му от дисциплинарна отговорност. Приел е, че нарушението е извършено виновно от К. В. което е основание за ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл. Заповедта е връчена лично на служителя на 23.05.2013 г. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, по която страните не спорят, първоинстанционния съд е извел правните си изводи, че в дисциплинарното производство са допуснати съществени процесуални нарушения; нарушен е и материалния закон при издаване на оспорената заповед. Тези изводи се споделят от касационния съд. Правилно АССГ приема, че в заповедта не са посочени конкретни действия на служителят В., които да са в противоречие с конкретни негови служебни задължения, както и, че липсват съображения относно формата на вината. В. е санкциониран за това, че е допуснал въвеждането на митническата територия на ЕС на необщностна стока, без да получи митническо направление и без да бъде обезпечено или заплатени съответното митническо задължение- нарушение разпоредбите на чл. 15, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл. във вр. с V. 1, V. 2 и V. 10 от длъжностната му характеристика, подписана от служителя на 14.02.2003 г., което е прието за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. Както правилно приема АССГ- в чл. 15 от ЗМ - са посочени най общо функциите и задачите на митническите органи във връзка с митническия надзор и контрола върху стоките, превозните средства и лицата на територията на страната /ал. 2, т. 1 на чл. 15/, както и да изискват обезпечаване на мита, такси и други публични държавни вземания/т. 2 на с. текст/. В чл. 21 от ЗДСл също най-общо са формулирани задълженията на държавния служител при изпълнение на държавната служба. Правилно административният съд приема, че сочените в заповедта нарушения не са осъществени. Изводите, че на посочената в заповедта дата и час описаният в акта товарен автомобил е въведен на територията на Р. Б. от служителя В. без да е поставена под митнически контрол се основават основно на показания на свидетел- водача на товарния автомобил и съпътстващите го документи, предоставени от Р. М.. Обосновано първоинстанционния съд е счел, че същите не доказват по категоричен начин визираните в заповедта нарушения извършено от В. - доколкото при съпоставянето им - се констатират съществени различия във вида, цената и количеството на транспортираната през границата стока. Поради всичко изложено следва да се приеме, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, тъй като не е установено същият да е допуснал описаните в заповедта нарушения. Ето защо като отменя оспорената заповед, съставът на Административен съд - С. град постановява решение в съответствие със закона. По тази причина възраженията на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Касационните доводи за необоснованост на съдебния акт също са неоснователни. Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие със събраните по делото доказателства. Заключението за нарушения във формата на заповедта следва от съдържанието на административния акт и констатираните в него противоречия и непълноти, водещи до невъзможност да се преценят действително допуснатите от служителя нарушения на служебните задължения. Изводите на съдебния състав за отсъствие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя се обосновават от събраните доказателства. Липсата на такива, които да сочат, че служителят В. е извършил манипулиране на техническото устройство, с което се извършва замерване на превозните средства, налагат заключението, че от страна на митническия инспектор не са допуснати описаните в заповедта нарушения. Ето защо доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на съдебния акт са неоснователни. При постановяване на решението не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на издадената заповед на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК и на страните е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на направените доводи. Съдебният акт е постановен след съвкупна преценка на представените доказателства, като са изложени конкретни съображения в подкрепа на направените изводи. Поради това и тъй като конкретни процесуални нарушения от страна на касационния жалбоподател не са посочени, следва да се приеме, че от при постановяване на решението такива не са допуснати. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд С. - град е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на останалите, посочени от касатора и в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника. Такива са поискани в писменият отговор на касационната жалба. Липсват доказателства за действително направени разноски в касационното производство от страна на В., поради което не следва да бъдат присъждани. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,