Решение № 162 от 17.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4959/2015 г.

Решение № 162 от 17.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4959/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 250 ГПК. С молба от 4.08.2015 г. адв. Н. Д., пълномощник на К. П. К. и Р. Г. К. е поискал допълване на постановеното по делото решение от 11.07.2016 г. в частта по предявената от тях претенция по сметки чрез присъждане още на сумата 26 306,50 лв., представляваща половината от стойността на разходите за изграждане на магазинния етаж. Твърди се, че при определяне общата стойност на дължимото обезщетение съдът е пропуснал да добави разходите за изграждане на обекта, които тези съделители са претендирали своевременно и по отношение на които в мотивите на решението е прието, че въззивният съд е дължал произнасяне. По този начин съдът не се е произнесъл по цялата им претенция, заради което искат допълване. Ответниците по молбата К. Г. М. и М. Г. М. изразяват становище чрез пълномощника си адв. Т.. Считат, че молбата е неоснователна, тъй като съдът че съдът се е произнесъл по цялата претенция по сметки, така както е предявена, включително по разходите за строителство. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа молбата приема следното: Молбата е подадена в срока по 250, ал. 1, изр. 2 ГПК и е допустима. С постановеното касационно решение, след отмяна на обжалвания въззивен акт досежно претенцията по сметки на К. и Р. К., са осъдени М. Г. М. и К. Г. М. да заплатят на К. П. К. и Р. Г. К. още сумата 49 421,29 лева по предявените по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки, която сума представлява разликата над присъдените 4369,71 лв. до дължимите 53 611 лв, включващи: 48 563 лв. обезщетение за изравняване на дяловете, 4030,50 лв. направени разходи за проектиране, строителен надзор, инвеститорски контрол и съпътстващи разходи, и 1017,63 лв. заплатени данък сгради и такса смет за съсобствените имоти за периода от 2007 г. до 2012 г., заедно със законната лихва от предявяването на претенцията на 8.11.2012 г. до окончателното изплащане; въззивното решение е оставено в сила в отхвърлената част на претенцията по сметки над уважения размер от 53 611 лв. до предявения такъв от 233 180 лв. При преценка основателността на претенцията по сметки е посочено, че тя е предявена за сумата 233 180 лв., включваща пазарната стойност на S ид. ч. от магазинния етаж, който е построен изцяло от К. и Р. К., с техни средства, както и съответната част на заплатения данък сгради и такса битови отпадъци за периода от 2007 до 2012 г. При предявяването на претенцията не е извършено конкретизиране на отделните пера по вид и размер, но във въззивната жалба е уточнено, че наред с разходите за строителството, включително тези за проектиране, строителен надзор, инвеститорски контрол и съпътстващи разходи, К. претендират и стойността на 31,13 кв. м., представляващи получената от ответниците по-голяма площ над притежаваните от тях 17,5 кв. м. от магазина в старата сграда до получените при делбата 48,63 кв. м. от новопостроените магазини. Прието е, че въззивният съд е постановил решението си при нарушение на съдопроизводствените правила като не е изложил мотиви във връзка с последната претенция, касаеща искането за обезщетяване на ищците за получената от ответниците по-голяма площ при допускането на делбата. Тази претенция е изчислена в размер на 48 563 лв. на база цената на един квадратен метър осъществено строителство. Изложени са съображения, че освен тази сума К. имат право да получат съответна част от направените разходи за проектиране, за строителен надзор, за инвеститорски контрол и съпътстващи разходи, които за дела на ответниците са 4030,50 лв., както и заплатените данък сгради и такса смет за магазините от 2007 г. до 2012 г., които за частта на съсобствениците М. възлизат на 1017,63 лв. По този начин е формирана общата дължима сума 53 611 лв., а до пълния предявен размер от 233 180 лв. е оставено в сила отхвърлянето на иска. С оглед на това е видно, че липсва самостоятелна претенция, по която съдът не се произнесъл, така че да е необходимо допълване. Следва да се отбележи, че сочените от молителите разходи за изграждане на обекта не са били конкретизирани по размер в течение на производството, а и те са включени в сумата 48 563 лв., която е определена въз основа на стойността на строителството. Изложените съображения за по-справедливо решаване на спора касаят правилността на решението и не могат да бъдат обсъждани в производство по чл. 250 ГПК. Поради изложеното молбата за допълване на решението се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 250 ГПК Върховният касационен съд, състав на II г. о.