Решение № 10586 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1774/2012 г.

Решение № 10586 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1774/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 134/20.12.2011 г., постановено по административно дело № 223/2011 г., Административен съд - Ловеч е: 1) отменил решение № 15/6.07.2011 г. на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на Ваня Йорданова Иванова против разпореждане № РА-128/18.05.2011 г., разпореждане № ПР-166/18.06.2011 г. и разпореждане № ПР-176/6.06.2011 г., и трите на ръководител "ПО" ("Пенсионно осигуряване") при РУСО - Ловеч; 2) разпоредил изпращане на административната преписка на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдил Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч да заплати на Ваня Йорданова Иванова от гр. Ловеч направените по делото съдебни разноски в размер на 300 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч. По съображения за неправилност, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, касаторът претендира отмяна на съдебното решение и оставяне в сила на решението на директора на ТП на НОИ (РУСО) - Ловеч, като прави и възражение за прекомерност на присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация Ваня Йорданова Иванова от гр. Ловеч, чрез повереника си адв. Арабаджиева оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. Ваня Йорданова Иванова е получавала наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, докато се е обучавала в Магистърски факултет на Нов български университет гр. София по специалност "право". С разпореждането от 18.05.2011 г. на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО пенсионният орган е прекратил получаваната наследствена пенсия, считано от 21.12.2010 г., по съображения, че лицето е завършило висше образование и е дипломирано на 20.12.2010 г. С разпореждането от 26.05.2011 г. на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО е наредено Ваня Йорданова Иванова да възстанови сумата общо в размер на 699,81 лв., от която 657,31 лв. главница (представляваща неправилно изплатена сума за пенсия за периода от 21.12.2010 г. до 31.03.2011 г.) и 42,50 лв. лихва (начислена към 25.05.2011 г.) Ваня Йорданова е подала молба до РУСО - Ловеч да й бъде възстановена наследствената пенсия за времето, през което полага задължителен неплатен юридически стаж към Министерството на правосъдието. С разпореждането от 6.06.2011 г. на основание чл. 97, ал. 1 от КСО и чл. 34, ал. 3 от ПЗР на КСО ръководителят на "ПО" при РУСО - Ловеч е отказал възстановяването на наследствената пенсия на Иванова, с мотив, че е защитила държавните си изпити и от 21.12.2010 г. вече не е учаща. Трите разпореждания са атакувани от Ваня Иванова по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред ръководителя на ТП на НОИ (РУСО) - Ловеч. При осъществения административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 6.07.2011 г. директорът на РУСО - Ловеч не е уважил сезиралата го жалба, като е приел, че обучението завършва с полагането на държавните изпити и съответно правилно пенсията е прекратена след последния от тях и няма основание за възстановяването й, като следва недобросъвестно получените суми за пенсия да се възстановят със съответната лихва. Решението на Ловешкия административен съд, с което жалбата до него е уважена като основателна, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Подложеният на касация съдебен акт е постановен при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения контролен акт на ръководителя на ТП на НОИ и на потвърдените с него разпореждания на пенсионния орган) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че процесното решение на директора на РУСО е издадено в противоречие с приложимия материален закон. Провеждането на стаж като стажант-юрист е задължителен елемент от сложния фактически състав по придобиване на юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт. Правилно в тази връзка съдът е приел, че до полагане на държавния практико-теоретичен изпит след задължителния стаж дипломираните студенти-юристи не са придобили юридическа правоспособност и професионална квалификация, за да могат валидно да упражняват професията си, следователно продължават обучението си, продължават да учат и имат право да получават наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от КСО (ако отговарят на другите условия по тази норма, което в случая е безспорно) през време на 6-месечния задължителен стаж и до успешното полагане на изпита за правоспособност. Целта на обучението по дадена специалност и дипломирането на студента винаги е получаването на правоспособност да упражнява съответната професия. За упражняването на юридическа професия законодателят е поставил задължителното изискване юристът да притежава удостоверение за правоспособност, като завършилите висше образование по специалността "право" придобиват юридическа правоспособност едва след шестмесечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит след това (чл. 294, ал. 1 от ЗСВ). По време на задължителния неплатен предварителен практико-теоретичен стаж стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове - т. е. със стажа продължава професионалното обучение на дипломираните студенти по специалността право, следователно те продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и съответно стажът се включва в срока на обучение по смисъла на тази норма, до полагането на задължителния изпит за правоспособност, през което време няма основание да бъде прекратявана получаваната наследствена пенсия, още повече, получените през периода пенсии да бъдат връщани, и то с лихва поради недобросъвестност. Както прецизно е отбелязано в мотивите на проверяваното съдебно решение, тълкуванието, направено от Министерския съвет с чл. 34, ал. 3 от НПОС (Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж) по отношение на стажант-юристите не следва да бъде прилагано по силата на чл. 15, ал. 3 отЗакона за нормативните актове, като норма, противоречаща на акт от по-висока степен (в случая на посочените от първоинстанционния съд разпоредби от глава ХIV на Закона за съдебната власт). Позоваването на касатора (направено и пред Ловешкия административен съд) на чл. 11, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 от Наредбата за единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "право" и професионална квалификация "юрист" е неоснователно в настоящия казус, защото тези разпоредби уреждат завършването на академичното образование от студентите по специалността "право" и дипломирането им, но не и правото да работят юридическата професия. Последното става факт едва след провеждането на задължителния теоретико-практически стаж и полагане на изпит за правоспособност (по арг. от чл. 13, ал. 3 от същата наредба). Т. е. с полагане на държавните си изпити по гражданско-правни, наказателно-правни и публично-правни науки обучаващите се по специалността "право" спират да учат като студенти, но продължават да учат като стажант-юристи (арг. и от ал. 6 на чл. 13 от наредбата, определящ провеждания стаж като "практическо обучение на стажант-юристите"). Задължителният стаж няма самостоятелно правно значение, защото се явява своеобразно продължение на обучението по специалност "Право" от практически аспект. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и законосъобразност на процесните административно решение и разпореждания, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Ловешкия административен съд за материална незаконосъобразност на тези административни актове. В случая пенсионният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО, НПОС и цитираната наредба. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Ловеч също е издал незаконосъобразен акт. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки решението на директора на РУСО - Ловеч и изпращайки му преписката за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. За пълнота на изложението трябва изрично да се отбележи и, че административният орган не е направил в хода на съдебното производство пред Административен съд - Ловеч възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от физическото лице възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. С даване ход по същество на делото в първата инстанция възможността за подобно възражение е преклудирана. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,