Решение № 12582 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8306/2008 г.

Решение № 12582 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8306/2008 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба Борис Ралчев Тасев - в качеството му на изпълнителен член на Управителния съвет на ПФК "Пирин" АД със седалище гр. Благоевград, против решение № 325 от 03.04.2008 г., постановено по адм. дело № 594 от 2007 г. на Административния съд - гр. Благоевград. В жалбата се твърди за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационната жалба - кметът на община Благоевград и ФК "Пирин" ООД със седалище гр. Благоевград, не са изразили становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение Административният съд - гр. Благоевград, е отхвърлил жалбата на ПФК "Пирин" АД - Благоевград, срещу заповед № 947 от 01.08.2007 г. на кмета на община Благоевград, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е било наредено изземване на общински недвижими имоти, представляващи два броя футболни игрища, намиращи се в с. Рилци, община Благоевград. Съображенията за това са били, че между страните липсва наемен договор, имащ за предмет въпросните игрища. Съдът е посочил, че съществуващият договор за право на ползване на игрищата от 27.04.2001 г. е бил със срок до 27.04.2004 г., продължен с анекс до 27.04.2007 г., като впоследствие не е бил продължаван. Направен е извод, че при тази фактическа обстановка жалбоподателят държал игрищата без правно основание. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Така приетото е законосъобразно. Изложените мотиви за наличие на условия за издаване на заповед за изземване се споделят напълно от Върховния административен съд - трето отделение. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай всичките тези изисквания са били налице. Това е така, защото между страните е имало сключен наемен договор за общинските имоти, чийто срок не е бил продължаван след 24.07.2007 година. Неоснователно е твърдението, че договорът не бил прекратен, тъй като не било взето решение на общинския съвет. Съгласно чл. 2 от договора за безвъзмездно учредяване право на ползване на общински недвижим имот от 27.04.2001 г. срокът на предоставеното право на ползване на двете футболни игрища е 3+3+3+1 години, считано от посочената дата, като след изтичане на всеки тригодишен срок договорът се продължава с анекс, одобрен с решение на общинския съвет след представяне на отчет за изпълнение на задълженията по договора и инвестиционната програма към него. Следователно с цитираната клауза е определен максимален срок на действие на договора 10 години, но при условие че след изтичане на всеки тригодишен период бъде подписан анекс за продължаване на договора за следващите три години и бъде представен отчет за изпълнение на задълженията по договора и на инвестиционната програма към него. В случая по силата на допълнително споразумение от 18.05.2004 г. срокът на действие на договора е продължен до 27.04.2007 година. Няма подписано ново допълнително споразумение (анекс) за последния тригодишен период, поради което обосновано административният съд е приел, че след посочената дата договорът се счита прекратен поради изтичане на срока, за който е сключен, и съответно, че от този момент имотите се владеят без правно основание. Следва да се отбележи, че основанието, на което договорът е прекратен, не попада в нито една от хипотезите на чл. 21, ал. 1 от самия договор, само при които е необходимо изрично решение на общинския съвет. След като от представения по делото АДС е установено по безспорен начин, че игрищата са общинска собственост, а жалбоподателят не е могъл да докаже правно основание, въз основа на което държи същите, то явно са били налице основанията на чл. 65 ЗОС за издаване на заповедта. С оглед изложеното дотук правилно административният съд е счел, че следва да отхвърли жалбата срещу атакуваната заповед. Решението е законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,