Решение № 1056 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6616/2016 г.

Решение № 1056 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6616/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Делото е във фаза на втора касация. Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Д. Р. Д. против решение № 1185 от 25.02.2016 г. на Административен съд - С. град, постановено по адм. д. № 6442/2015 г., в частта с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 2001106474/15.02.2012 г., издаден от Е. Н., главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., изменен с решение № 3024/21.12.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -С. при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Дечева в с. з. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. По същество е неоснователна. Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 7766/26.06.2015 г. по адм. дело № 8153/2014 г. на ВАС, VIII отд. е отменил решение № 1508 от 11.03.2014 г. по адм. дело № 2030/2013 по описа на Административен съд - С. град и е върнал делото за разглеждане от друг състав на съда. ВАС е дал указания, че при новото разглеждане на делото съдът следва да изясни твърденията на касатора във връзка с представените документи. Същите, следва да бъдат обсъдени, както и да бъдат взети предвид при евентуално нова експертиза. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Д. Р. Д. и е посочил, че съгласно чл. 10, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.) подлежат на облагане доходите, произтичащи от продажба и замяна на недвижимо имущество и ревизиращите органи правилно са определили данъчната основа и данъка върху доходите, който следва да се заплати. Същата е определена по реда на чл. 24, ал. 1 и ал. 3 ЗОДФЛ (отм.), като е формирана данъчна основа, съобразена с режима на СИО. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че предвид получаването от страна на Д. Д. на парична сума от С. Р. в кратък период от време след сключване на договора за дарение на недвижимите имоти и на приблизителна стойност колкото е пазарната им цена, не може да се приеме, че договорът за дарение е сключен с дарствени намерения, а дарената сума от С. Р. на Д. Р. Д. следва да се третира като плащане. С тази аргументация е мотивиран извод, че избягване от данъчно облагане се постига посредством сключения договор за дарение между Д. Р. Д., И. Д. и С. Р., а не както е приел ревизиращият орган, чрез осъществената впоследствие от С. Р. продажба на придобитото имущество. Д. Д. не е страна по тази сделка и същата може да се осъществи без неговото волеизявление. Жалбоподателят е избегнал заплащането на данъчно задължение като е сключил договор за дарение на недвижимите имоти, за които е установено, че впоследствие е получил парична сума като цена. Ирелевантно е обстоятелството от къде е получената сумата, която С. Р. е дарила на сина си. Същественото е, че тази сума покрива цената на получените от нея като дарени недвижими имоти. Съгласно чл. 10, т. 7 ЗОДФЛ (отм.) подлежат на облагане доходите, произхождащи от продажба и замяна на недвижимо имущество, пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства. Данъчната основа при продажба или замяна на недвижимо имущество е разликата между продажната и по-високата от фактическата и актуализираната цена на придобиване на това имущество - чл. 24, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.). Данъчната основа при продажба или замяна на недвижимо имущество е разликата между продажната и по-високата от фактическата и актуализираната цена на придобиване на това имущество - чл. 24, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.). В случая като продажна цена следва да се разглежда установената пазарна такава на недвижимите имоти към датата на договора за дарение - 31.01.2006 г. Разликата между пазарната оценка и реално получената сума от Д. Д. не следва да се облага, тъй като е възможно същата да е предоставена от С. Р. с дарствени намерения. Актуализираната цена на придобиване на имуществото следва да се приеме, че е установената от експертизата пазарна цена към 21.06.2002 г., тъй като, видно от полученото от община Несебър, дирекция ПАМДТ писмо с изх. № 10-24-14-522/08.09.2011 г., програмният продукт за определяне размера на данъчни оценки не може да изчисли каква е била данъчната оценка към датата на продажба през предходни години. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗКПО (отм.) вр. чл. 18 от ЗОДФЛ (отм.) когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка данъчното задължение се определя при условията, които биха възникнали, ако е осъществена прикритата сделка. М. Д. Д., съпругата му И. Д. и С. Р. е сключен договор за дарение на недвижими имоти и е прехвърлена собствеността върху същите. Няколко месеца след сключването на договора за дарение е сключен друг такъв между Д. Д. и С. Р., с който С. Р. дарява на сина си парична сума, приближаваща като стойност цената на прехвърлените недвижими имоти. При тези данни изводът е, че фактически осъществената сделка между страните е договор за покупко-продажба на недвижимо имущество, прикрита чрез договор за дарение. Целта е чрез сключването на договор за дарение вместо договор за покупко-продажба да се приложи по-благоприятният режим по действащия към момента на осъществяване на сделките ЗОДФЛ. Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.) не се смята за доход полученото при продажба или замяна на имущество, придобито по наследство, завет, дарение и на реституирано имущество, както и наследствата и даренията. Следователно, след като С. Р. е придобила чрез дарение продадените от нея недвижим имоти, то получената за тях цена няма да се третира като доход за целите на ЗОДФЛ. От друга страна, съгласно чл. 12, ал. 1, б. "б" ЗОДФЛ (отм.) не подлежат на облагане доходите от продажба или замяна на до два недвижими имота, които не са основно жилище на продавача, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако времето между придобиването и продажбата. или замяната е повече от 5 години. В случая имотите са придобити през 2002 г. и отчуждени през 2006 г. Изминалото време е по-малко от пет години, поради което доходът от продажба подлежи на облагане по реда на ЗОДФЛ /отм/. Посредством сключването на договор за дарение вместо договор за покупко-продажба на недвижим имот и впоследствие на получаването на парична сума като дарение, което не се третира като доход за целите на ЗОДФЛ, се постига избягване облагането на цената на прехвърлените недвижими имоти. Действително, съгласно чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Правилно е посочено, че непосредствено след извършената продажба майката е дарила сина си със сумата 1 600 000 евро, равностойни на 3 129 328 лв. Продажбата не е извършена директно от РЛ, тъй като полученият доход от нея би бил облагаем поради това, че не са изтекли 5 години от придобиването на имота. По тази причина продажбата е опосредена чрез дарение в полза на С. Р., а същата е дарила сина си със сума, приблизителна на продажната цена, тъй като съгласно чл. 12, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.) полученото от продажбата не се смята за доход и не би подлежало на облагане по ЗОДФЛ (отм.). Ето защо получената сума от продажбата на въпросните имоти е доход за Д. Д., който подлежи на облагане по реда на ЗОДФЛ (отм.) Правилен е и крайният извод, че данъчната основа по реда на чл. 24, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) при актуализирана цена на придобиване на имота в размер на 177 980 лв и продажна цена по реално получена от РЛ сума 1 600 000 евро, равностойни на 3 129 325 лв, респ. 1 564662,50 лв /при съобразяване режима на СИО/ - разликата между тези две стойности формира данъчна основа в размер на 1386682,50 лв и обуславя данъчно задължение по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 332167,80 лв заедно със съответните закъснителни лихви. С оглед гореизложеното решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени разноски в размер на 5851 лв. на осн. чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,