Решение № 9041 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15435/2014 г.

Решение № 9041 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15435/2014 г., III о., докладчик председателят Албена Радославова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Милена Иванова Минкова, нотариус с район на действие РС - Пазарджик и с адрес на нотариалната кантора - гр. Пазарджик против Заповед № ЛС-И-521/28.05.2013 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 34б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/, в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 7930/2010 г. по описа на ВАС и Протокол от 28.05.2013 г. на назначената за целта комисия, на жалбоподателката е отказано преместване в качеството й на нотариус от район на действие РС - гр. Пазарджик в район на действие РС - София. Минкова поддържа, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби. Моли актът на министъра на правосъдието да бъде отменен като незаконосъобразен. Редовно призована за съдебно заседание, Милена Минкова не се явява. Представлява се от адв. Т. Ангелова, която поддържа жалбата, не ангажира нови доказателства извън вече събраните при първото разглеждане на жалбата, а по същество твърди незаконосъобразност на административния акт по съображения, подробно изложени в депозирани от нея писмени бележки. Ответникът, министърът на правосъдието, редовно призован, се представлява от юриск. Ташева, която оспорва жалбата, а по същество моли същата да бъде отхвърлена, тъй като заповедта на административния орган е правилна и законосъобразна. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, трето отделение констатира следното: Производството по делото е образувано и се движи по чл. 226 от АПК . С решение № 930/3.07.2014 г. по адм. д. № 8763/2013 г. ВАС е отхвърлил жалбата на Милена Минкова срещу Заповед № ЛС-И-521/28.05.2013 г. на министъра на правосъдието. Същото решение е атакувано по реда на касационното обжалване, по повод на което е образувано адм. д. № 11025/2014 г. по описа на ВАС, петчленен състав на I колегия. Със свое решение № 15029/11.12.2014 г. по адм. д. № 11025/2014 г. петчленният състав на ВАС е отменил решението на тричленния състав на ВАС по адм. д. № 8763/2013 г./ВАС и е върнал делото за ново разглеждане от друг първоинстанционен състав на ВАС. За да отмени решението, касационната инстанция е приела, че същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - тричленният състав на ВАС не бил обсъдил всички представени пред него писмени доказателства за актуалния брой на населението на гр. София към датата на издаване на обжалваната заповед, довело от своя страна и до необоснованост на съдебния акт. Доколкото пред първоинстанционния съд са представени различни, взаимнопротиворечиви доказателства за броя на лицата с настоящ адрес в гр. София, изхождащи от различни източници - Дирекция "ГРАО" при МРРБ и НСИ, според петчленния състав първостепенният съд е следвало да изложи мотиви кой от двата източника приема за достоверен и защо, както и към кой момент следва да се извърши тази преценка. Като не е сторил това, съдът бил допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон при извършване на преценка за наличието или липсата на първата материалноправна предпоставка по чл. 34б, ал. 1 от ЗННД - открито място по чл. 10 от същия закон, в който случай министърът на правосъдието действал при условията на обвързана компетентност. При преценка на събраните по делото доказателства и в изпълнение на указанията по прилагането на материалния закон, съдържащи се в решението на петчленния състав на ВАС, I колегия, Върховният административен съд, трето отделение, приема от фактическа и правна страна следното: Производството по издаване на обжалваната заповед на министъра на правосъдието е образувано по заявление на жалбоподателката рег. № 94-М-110/1.04.2010 г., с което Милена Минкова, нотариус с район на действие РС - Пазарджик е поискала да бъде преместена като нотариус с район на действие РС - София. Като важни причини за това свое желание Минкова първоначално е изложила здравословни проблеми - необходимост да бъде подложена на ин витро процедури с цел бременност и раждане на дете. По това заявление е формиран мълчалив отказ, отменен с влязло в сила съдебно решение, като съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне . След съдебното решение с допълнителна молба вх. № 94-М-110/10 от 30.05.2012 г. до министъра на правосъдието жалбоподателката е посочила нови обстоятелства, обуславящи наличието на важни причини за преместването й - отглеждането на новородената й дъщеря, грижите за която я поставят в частична невъзможност да изпълнява функциите си на нотариус с район на действие РС - Пазарджик. С атакуваната Заповед № ЛС-И-521/28.05.2013 г. министърът на правосъдието е отказал нотариус Милена Минкова, вписана под № 571 в регистъра на Нотариалната камара, да бъде преместена от район на действие РС-Пазарджик в район на действие - РС-София. За да постанови заповед с това съдържание, административният орган е приел, че в случая не е налице нито една от двете материалноправни предпоставки, които по закон следва да са осъществени кумулативно, за да се извърши исканото преместване. Липсвали свободни места за нотариуси по смисъла на чл. 10 от ЗННД. При действащи 135 нотариуса с район на действие РС - София, допустимата бройка съгласно последното преброяване на населението на съдебния район на РС - София била 129. За да стигне до този фактически и правен извод, административният орган се е позовал както на писмо-становище на председателя на Съвета на Нотариалната камара със списък на свободните места за нотариуси, така и на публикуваната на интернет страницата на Националния статистически институт официална информация за броя на населението от последното преброяване през 2011 г. Според министъра на правосъдието твърдените от Минкова причини за преместването - необходимостта от полагане на ежедневни грижи за едногодишната й дъщеря не можели да се квалифицират като "важни причини от семеен характер" по смисъла на чл. 34б от ЗННД, тъй като същите са преодолими и съставляват житейски проблеми, съпътстващи повечето семейства в България. Заповедта на министъра на правосъдието е незаконосъобразна като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Настоящият съдебен състав не споделя развитите от жалбоподателката доводи за това, че при издаване на атакувания административен акт следва да се прилага процедурата, относима към датата на първоначалното заявление - 2010г и не следва да се изисква становище за преместването от Съвета на нотариалната камара, каквото становище разпоредбата на чл. 34б, ал. 4 от ЗННД предвижда, считано от 2011 г. Обосновани обаче са оплакванията на жалбоподателката за издаване на заповедта в противоречие с императивните разпоредби на чл. 35 и чл. 36 от АПК, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото се нарушава правото на защита на заявителя- от една страна, а от друга- ако актът беше издаден при съблюдаване на тези разпоредби, административният орган би могъл да стигне до друг краен извод. Основателни са доводите на Минкова, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК и не е уведомил заявителката за събраните по преписката данни, вкл. за становището на Съвета на НК, с което я е лишил от възможност да направи възражения и своевременно да представи доказателства. Министърът на правосъдието е нарушил и изискването на чл. 36 от АПК, като, при преценката си за наличието на предпоставката "открито място по чл. 10 от ЗННД" и допустимия брой нотариуси, се е позовал едностранчиво само на данните, предоставени му от съвета на Нотариалната камара и от последното преброяване на населението от 2011 г., без да събере и служебно доказателства за актуалния брой на жителите с настоящ адрес в гр. София към датата на произнасяне - м. май 2013 г. Видно от представените за първи път в съдебното производство по обжалване на заповедта доказателства - Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес област София /л. 127/ и писмо от МРРБ - Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" /л. 139/ - съгласно Национална база данни "Население" броят на населението на Столична община към 15.05.2013 г. надвишава с над 110 000 установения брой от последното преброяване през 2011 г. Това обстоятелство директно влияе на допустимия брой нотариуси с район на действие РС - София с оглед критерия по чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗННД, съответно - на преценката за наличието на първата от двете предпоставки по чл. 34б от ЗННД - "открито място по чл. 10", включително и на възможността такова място да бъде открито по преценка на министъра на правосъдието при условията на чл. 10, ал. 4 от ЗННД, в т. ч. и с цел преместване на нотариус. Като не е събрал служебно от МРРБ - служба ГРАО актуални данни за броя на населението с настоящ адрес в област София, административният орган е постановил акта си при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довела и до неправилно приложение на материалния закон. В резултат нарушаването на чл. 36 от АПК материално незаконосъобразна е преценката на органа по отношение обективната предпоставка по чл. 34б от ЗННД, включително преценката му за липса на необходимост от откриване на място за нотариус по чл. 10, ал. 4 от ЗННД, каквато преценка съгласно мотивите на решението на петчленния състав на ВАС административният орган дължи при условията на обвързана компетентност. Дори само на това основание административният акт следва да бъде отменен, а преписката - върната на министъра на правосъдието за ново произнасяне след преценка на актуалния брой на населението с настоящ адрес на територията на област София, допустимия брой нотариуси по смисъла на чл. 10, ал. 1, свободния брой незаети места и необходимостта от откриване на ново място, включително и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗННД. След извършване преценка за наличието на обективната предпоставка по чл. 34б от ЗННД, административният орган отново следва да се произнесе за наличието на субективната предпоставка - "важни причини" за преместването. Предвид гореизложеното настоящият състав на Върховния административен съд, III отделение намира жалбата за основателна, а обжалвания с нея административен акт- за незаконосъобразен като постановен в противоречие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Заповедта на министъра на правосъдието следва да бъде отменена, а преписката -върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК Върховния административен съд, III отделение