Решение № 14152 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11418/2015 г.

Решение № 14152 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11418/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия против решение № 5346 от 27.07.2015 г., постановено по адм. д. № 1114 по описа за 2014 г. на Административен съд - С. град. Р. се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на оспорването против административния акт. Ответникът - А. С. С. оспорва основателността на касацонната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - софия град е отменил по жалбата на А. С. С. решение № 2-282 от 08.01.2014 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съдът е приел, че с оглед заемана от А. С. длъжност - чл. на Медицински съвет в лечебно заведение от 1992 г. до настоящия момент, лицето не попада в приложното поле на чл. 3, ал. 2, т. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти, отделил е спорното от безспорното и е очертал предмета на доказване в настоящия правен спор, а именно дали лицето попада в приложното поле на ЗДРДОПБГДСРСБНА с оглед заеманата от него длъжност и дали същият е принадлежал към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съдът обосновано е приел, че разпоредба на чл. 3, ал. 2, т. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предвижда, че публична дейност е и дейността на управителите, изпълнителните директори, както и на членовете на управителните и контролните съвети на лечебните заведения и изброяването е лимитивно, поради което е недопустимо разширителното тълкуване на цитираната разпоредба. Медицинският съвет има само консултативна дейност, видно от чл. 76 от ЗЛЗ. Н. М. съвет не са възложени управителни или контролни функции на лечебното заведение, каквито имат УС или КС. С оглед на това е обоснован извода на съда, че лицето не заема публична длъжност по смисъла на чл. 3 от Закона и обявяването на принадлежността му към органите на ДС е незаконосъобразно. С оглед на установеното от съда, че лицето не попада в обхвата на лицата по чл. 3 от закона, ирелевантно за спора е обстоятелството дали административният орган има задължение да изследва извършването на дейност като съдържател на явочна квартира, каквато принадлежност е установил за жалобподателя, в каквато насока са оплакванията в касационната жалба. Както съдът правилно е установил за жалбоподателя извършването на административнопроизводствените действия на административния орган не са относими, тъй като същият не е обхванат от субективните предели на закона. С оглед на изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният адимнистративен съд