Решение № 16079 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7242/2013 г.

Решение № 16079 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7242/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Велико Търново" ЕАД, гр. Велико Търново, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно пред първата съдебна инстанция - адвокат Димитър Стоянов, срещу решение № 165 от 09.04.2013 г. по адм. дело № 1161/2011 г. на Административен съд - гр. Велико Търново. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Велико Търново в производство по чл. 226 АПК е отхвърлил жалбата на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Велико Търново" ЕАД, гр. Велико Търново, срещу писмена покана изх. № 29-02-145 от 31.08.2010 г., в частта, с която директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Велико Търново е започнал производство за принудително възстановяване на неоснователно получени от лечебното заведение суми (плащания) през 2009 г. в три случая по клинична пътека (КП) № 45 (ИЗ № 362, № 766 и № 816), в един случай по КП № 48 (ИЗ № 452) и в два случая по КП № 49 (ИЗ № 446 и № 1315). За да постанови този резултат съдът е приел, че "видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза (...) лечебното заведение - жалбоподател не е имало основания да отчита клиничните пътеки, които е посочило, а други такива, поради което и оспорваната покана за възстановяване на сумите е законосъобразна". Решението е правилно по своя резултат. С решение № 15004 от 16.11.2011 г. по адм. дело № 1619/2011 г. Върховният административен съд, шесто отделение, е констатирал, че с писмена покана изх. № 29-02-145 от 31.08.2010 г. директорът на РЗОК е започнал производство за възстановяване на два вида неоснователно получени от лечебното заведение - жалбоподател плащания по клинични пътеки: а) плащания по КП, получени в резултат на извършени нарушения на правилата, установени с решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. (заместващо липсващия за 2009 г. национален рамков договор за медицинските и за стоматологичните дейности), за които нарушения на лечебното заведение са наложени санкции, и б) плащания по КП № 45, КП № 48 и КП № 49, които не са получени в резултат на извършени нарушения, но при проверка от контролните органи при РЗОК е било установено, че тези плащания са направени по КП, неправилно отчетени като изпълнени. С посоченото решение Върховният административен съд е приел, че по втория вид неоснователно получени от лечебното заведение - жалбоподател плащания Великотърновският административен съд не е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК за цялостна служебна проверка на законосъобразността на оспорената пред него писмена покана и затова е отменил в тази му част решението за отхвърляне на жалбата и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия административен съд. При новото разглеждане на делото съдът е установил, че от своя страна вторият вид неоснователно получени плащания по КП също са два вида: а) едно плащане по КП № 48 (ИЗ № 452 от 2009 г.), при което неоснователността се изразява в това, че същото ЗЗОЛ в рамките на изписването му по ИЗ № 452 е било хоспитализирано и по КП № 49 (ИЗ № 527 от 2009 г.), а според забележката (поставена след изискването за завършеност на КП № 49), "в рамките на 30 дни от дехоспитализацията по предходната КП, в едно и също ЛЗБП, на едно ЗЗОЛ, когато се отчитат КП № 48 и КП № 49, НЗОК заплаща само КП № 49, при условие, че са спазени изискванията за завършена КП"; б) в трите случая по КП № 45 (ИЗ № 362, № 766 и № 816, всичките от 2009 г.) и в двата случая по КП № 49 (ИЗ № 446 и № 1315 от 2009 г.) плащанията не са били дължими, респ. сумите по тях са получени неоснователно от лечебното заведение - жалбоподател, защото във всичките тези случаи липсва крайният резултат на приложената терапевтична процедура с код по МКБ-9 КМ 36.01 "Премахване на обструкция на коронарна артерия" - възстановяване на кръвотока в стеснения съд. За неоснователността на първия вид плащане (за КП № 48 по ИЗ № 452) между страните не се спори, а и с оглед на цитираната забележка към КП № 49 за 2009 г. такъв спор е излишен. Спорът между страните е бил досежно основателността на плащанията за КП № 45 по ИЗ № 362, № 766 и № 816, и за КП № 49 по ИЗ № 446 и № 1315. Становището, изразено в медицинския протокол за резултатите от направената проверка (медицински протокол № 77 от 28.09.2009 г.) и възпроизведено в процесната част на писмена покана изх. № 29-02-145 от 31.08.2010 г., е: "Терапевтичната процедура КМ 36.01 е процедура за реканализация на запушен или разширяване на стеснен коронарен съд. Крайният резултат е възстановяване на кръвотока в стеснения съд. От представената документация по ИЗ № № ... липсва крайният резултат от извършената коронарна интервенция за възстановяване на кръвотока в стеснения съд. Реално процедурата е извършена на ниво диагностика и би следвало случаят да бъде отчетен по съответната клинична пътека, съобразно индикациите за хоспитализация и извършената дейност." Още с възражението срещу констатациите в медицинския прокотол проф. д-р Младен Владимиров Григоров, изпълнителен директор на лечебното заведение - жалбоподател, е изразил следното становище: "Проверяващият екип неправилно интерпретира, че реално процедурата е извършена на ниво диагностика, което показва незнание кое е интервенция и кое диагноза. При диагнозата не се влиза в коронарния съд, а контрастната материя се впръсква селективно и директно в изследваните съдове. При интервенционалната процедура се влиза в коронарния съд и съответно се прави опит за балонна дилатация и евентуален стент. Както и при гръдните, и при коремните операции, и тук не е гарантиран успех на процедурата (в случая на балонната дилатация) ... която процедура може да се доведе до край на всяка цена, но пациентът ще почине ... В КП № 45 и в другите интервенционални пътеки няма поставено изискване процедурата балонна дилатация да се счита за изпълнена само когато е възстановен коронарния кръвоток." При новото разглеждане на делото във Великотърновския административен съд с молба - становище вх. № 833 от 03.02.2012 г. процесуалният представител по пълномощно на лечебното заведение: а) е заявил: "Между страните съществува медицински спор дали е спазен диагностично-лечебният алгоритъм на КП ... съответно дали са завършени тези клинични пътеки ... Считам, че в случая единственото доказателствено средство се явява независимата съдебно-медицинска експертиза." б) е направил искане да бъде назначена такава експертиза, вещото лице по която да отговори на 4 въпроса, подробно и ясно формулирани в молбата - становище. В проведеното на 08.02.2012 г. открито съдебно заседание по делото Великотърновският административен съд е постановил определение, с което допуска исканата от процесуалния представител на лечебното заведение - жалбоподател медицинска експертиза, "която да отговори на въпросите, посочени в цитираната по-горе молба - становище". По делото е прието писмено заключение от доц. д-р Иво Спасов Петров, който е изслушан от съда и страните в проведеното на 20.03.2013 г. открито съдебно заседание. Процесуалният представител по пълномощно на лечебното заведение - жалбоподател е присъствал в това заседание и нито е поставил някакви въпроси на вещото лице, нито е поискал да бъде извършена повторна експертиза, защото в писменото заключение и в устните обяснения на вещото лице доц. д-р Иво Спасов Петров не се съдържат отговори на поставените в молбата - становище на този процесуален представител 4 въпроса към експертизата. Причина за това е най-вероятно избраният начин за защита - според процесуалният представител на лечебното заведение - жалбоподател "процесният административен акт е издаден при неправилно тълкуване и прилагане на чл. 235, ал. 2 от НРД 2006 г. и в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК, който регламентира задължителното съдържание на административния акт". Така на практика е останало неопровергано и прието без оспорване от лечебното заведение - жалбоподател изразеното от вещото лице становище, че: а) "НЗОК има точни и ясни изисквания за изпълнението на клиничната пътека 45, които не са изпълнени, така че проверяващата комисия има основание да отхвърли клиничните пътеки. Считам, че в такива случаи най-адекватно е да се отчита и съответно изплаща от НЗОК диагностична пътека (номер 38), каквато е и моята лична практика"; б) "ИЗ 446 - неуспешен опит за реканализация, въпреки което е отчетена клинична пътека 49"; в) "По отношение ИЗ 1315 ... По реквизитите на касата има няколко критерия, единият от които е да бъде постигнато възстановяване на кръвотока в таргетния съд. В случая това не е постигнато, поради което ... лечебното заведение няма основание да отчита клинична пътека 49, погледнато формално." На това експертно заключение Великотърновският административен съд е основал решението си, с което отхвърля жалбата на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Велико Търново" ЕАД, гр. Велико Търново и срещу процесната част на писмената покана. При наличните по делото доказателства това решение е правилно (законосъобразно и обосновано) по своя краен резултат. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Непълнотата на доказателствата, възникнала като резултат на процесуалното поведение на представителя по пълномощно на лечебното заведение - жалбоподател не е касационно основание, респ. не е основание за отмяна на съдебното решение. С касационната жалба и с писмената защита, представена в касационното производство от новия процесуален представител по пълномощно на лечебното заведение - жалбоподател отново се настоява на неправилното становище, че "съдебното решение на Административен съд Велико Търново е постановено в грубо нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, чл. 235, ал. 2 от НРД 2006 г. и чл. 233, ал. 2 от НРД 2006 г." А това становище е неправилно, защото в процесната й част писмена покана изх. № 29-02-145 от 31.08.2010 г. съвсем не е основана на чл. 235, ал. 2 и чл. 233, ал. 2 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (НРД 2006 г.). В тази й част писмената покана не съдържа посочване на правно основание за нейното издаване, но за сметка на това фактическите основания за издаването й са описани ясно и подробно, а освен това са били предмет на назначената по делото медицинска експертиза. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, споделя становището, изразено от процесуалния представител по пълномощно на директора на РЗОК в представения от него писмен отговор на касационната жалба. Вярно е, че според чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК писменият административен акт трябва да съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Водещи в процесния случай обаче са фактическите основания, поради което липсата на посочено правно основание за издаването на писмената покана в процесната й част не е съществено нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за съдържанието на писмените административни актове. Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на базата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му, като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените с акта правни последици. Такава преценка Великотърновският административен съд е направил и като е възприел неоспореното от процесуалния представител на лечебното заведение - жалбоподател експертно заключение на доц. д-р Иво Спасов Петров е постановил законосъобразно по своя краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от този изход на касационния спор, искането на процесуалния представител на директора на РЗОК за присъждане на разноски по делото е неоснователно, поради липса на доказателства за такива разноски. Този процесуален представител е адвокат, овластен с пълномощно от първата съдебна инстанция, която е присъдила в пълен размер заплатеното от директора на РЗОК адвокатско възнаграждение. Интересен в процесния случай е и въпросът щом като медицинските дейности, осъществени в трите случая по КП № 45 и в двата случая по КП № 49, следва да бъдат отчетени и заплатени по КП № 38 "Инвазивна диагностика при сърдечно съдови заболявания" (каквото е становището на доц. д-р Иво Спасов Петров), защо с процесната част на писмената покана се иска да бъдат изцяло възстановени заплатените по тях суми. Този въпрос обаче не е бил поставен за обсъждане от лечебното заведение - жалбоподател, нито пък са събирани доказателства (напр. съдебно счетоводна експертиза) за размера на дължимите плащания по КП № 38, поради което евентуалната претенция на лечебното заведение за заплащане на осъществени от него диагностични процедури следва да бъде заявена по исков ред. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,