Решение № 9993 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7136/2025 г.
ВАСЧетвърто отделение20.10.2025 г.докладчик Мира Райчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 533 от 12.06.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка K3K-310/311/2025 г.
ОСЪЖДА Топ Хоспитал Сървис ЕАД, ЕИК 202161036, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Манастирски ливади, ул. Бяло поле 16а, да заплати на Министерство на здравеопазването разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА/п/ МИРА РАЙЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Топ Хоспитал Сървис ЕАД, представлявано от И. Батинков, чрез адвокат Д. Петрова, против решение 533 от 12.06.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка K3K-310/311/2025 г., в частта с която е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу решение F628287 от 25.02.2025 г. на министъра на здравеопазването, за откриване на открита по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация, обучение и гаранционен сервиз на медицинска апаратура по обособени позиции - Втора част, в частта по обособени позиции 7, 9,12 и 13. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Отправя се искане решението на Комисията да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено ново решение по същество, с което да бъде отменен оспореният акт на възложителя в частта по обособени позиции 5 и 25. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Н. Седефов, който поддържа жалбата по наведените в нея доводи и моли същата да бъде уважена. Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез упълномощените процесуални представители, с писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакувания акт на КЗК да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Ответникът "Инфинита" ЕАД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: С решението на КЗК, в обжалваната му част, е оставена без уважение жалбата на Топ хоспитал сървис ЕАД срещу Решение F 628287/25.02.2025 г. на министъра на здравеопазването за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация, обучение и гаранционен сервиз на медицинска апаратура по обособени позиции Втора част, в частта по обособени позиции 5 и 25. Със същото решение КЗК е оставила без уважение жалбата на "Инфинита" ЕАД срещу акта на възложителя в частта по обособена позиция 22, и е оставила без разглеждане жалбата на Топ Хоспитал Сървис ЕАД в частта по обособена позиция 4. В тези части, решението, като необжалвано, е влязло в сила. За да постанови обжалвания резултат, КЗК е разгледала и преценила като неоснователни всички доводи на Топ Хоспитал Сървис ЕАД, отнасящи се до частите по обособени позиции 5 и 25. Обсъдила е диспозитивния характер разпоредбата на чл. 100, ал. 1 ЗОП и обстоятелството, че изцяло в оперативната самостоятелност на възложителя е дали да направи или не промени в условията на обществената поръчка, тъй като тази е преценка е по целесъобразност. В обобщение е посочила, че от първостепенно значение при откриването и реализирането на обществената поръчка е удовлетворяване специфичните нужди на възложителя и в този контекст осигуряването на равен достъп до участие не следва да води до нарушаване на принципа за ефективно разходване на средствата, което би се получило, когато възложителят бъде принуден да получи нещо, което не може да му върши ефективна работа. Според КЗК възложителят е посочил детайлно причините и обстоятелствата, които налагат залагането на оспорваните минимални технически характеристики, изложил е конкретни аргументи относно избора и относимостта им към предмета на поръчката, дейността на възложителя и предвидените дейности, които ще бъдат извършвани. Акцентирала е на обстоятелството, че ЗОП позволява и допуска предлагането на еквивалентна технология, поради което всеки участник, който предложи еквивалентна технология ще отговаря на изискванията на възложителя, като е необходимо единствено да се представят данни в техническото предложение, че оферираната технология действително е еквивалентна на изискуемата. КЗК е разгледала оплакванията на жалбоподателя по отношение оспорените технически изисквания по двете обособени позиции, приемайки, че заложените технически изисквания са обосновани. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, по подробно изложените в него, обосновани и законосъобразни мотиви, които споделяни от касационната инстанция, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, във вр. с чл. 216, ал. 7 ЗОП, е ненужно да преповтаряни в цялост в текста на настоящото решение. С оглед данните по делото за конкретното съдържание на документацията за участие, правилно КЗК приема, че изискванията на възложителя по обособена позиция 5 "Компютърно- томографска система за изследнаве на деца- 4 броя" и 25 "Магнитен резонанс за педиатрични изследвания, с напрегнатост на полето 1.5 Т, с инжектор - 1 брой" от техническата спецификация не противоречат на чл. 2, ал. 2 ЗОП и съответно - не ограничават кръга на потенциалните участници в процедурата, нито сочат на конкретен производител на медицинска апаратура, още повече, че за тези изисквания в спецификацията са предвидени само минимално допустимите параметри. Доказателствата по делото действително не съдържат данни, налагащи извода, че така, както са заложени изискванията на възложителя в техническата спецификация относно доставяното оборудване, сочат на само един производител, в какъвто смисъл са поддържаните, включително и пред касационната инстанция, оплаквания на касатора. Обосновано Комисията формира извода, че в жалбата не са изтъкнати конкретни твърдения за допуснати нарушения, още по-малко - са представени доказателства за такива нарушения. В тази връзка следва да се подчертае, както това правилно е изтъкнато и в атакуваното решение на КЗК, че възможностите на заинтересованите по смисъла на § 2, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗОП лица да изпълнят дадена обществена поръчка и собствените им виждания по отношение на това как би следвало да бъдат формулирани условията на поръчката, в това число включените в техническата спецификация и методиката за оценка на офертите изисквания, са без правно значение относно законосъобразността на решението за откриване на процедурата, а оттам - и за дължимия от Комисията в качеството й на орган по преразглеждането, контрол за законосъобразност. Ирелевантни в това отношение са и направените по реда на чл. 100, ал. 2 ЗОП предложения на жалбоподателя за промяна в условията на поръчката, неприемането на които от страна на възложителя, само по себе си не обуславя извод за незаконосъобразността на акта за откриване на процедурата. По посочените съображения и по споделените мотиви на Комисията към които препраща, касационният съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение на КЗК, с което е оставена без уважение жалбата на "Топ Хоспитал Сървис" ЕАД срещу решение F628287 от 25.02.2025 г. на министъра на здравеопазването, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски е неоснователно, а своевременно заявената претенция на процесуалния представител на ответника- възложител за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение - основателна. Следва да му бъдат присъдено такова в размер на 200 лв., съобразно обема на осъществената защита /изготвяне на писмен отговор и процесуално представителство в с.з./ Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК във вр. с чл. 216, ал. 6 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,