Решение № 11739 от 5.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12491/2016 г.

Решение № 11739 от 5.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12491/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - К. против решение № 182 от 19.09.2016 г. на Административен съд - К., постановено по административно дело № 69/2016 г. по описа на съда, с което е: 1) отменена заповед № Н-390/25.11.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - К., потвърдена с решение № РК-10-09 от 29.01.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - К., с която е отказано на Н. Х. Н. отпускане на социална целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2015-2016 г.; 2) изпратена административната преписка за ново произнасяне на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - К. по молбата-декларация на Н. № Н-390/2810.2015 г. за отпускане на целевата помощ при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на съдебното решение; 3) осъдена Дирекция "Социално подпомагане" - К. да заплати разноски. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд и потвърждаване на отменената с него заповед. Ответникът по касация Н. Х. Н. с постоянен адрес с. Д., общ. Н., обл. К., действащ чрез пълномощника адв. Генов, оспорва жалбата и моли съдебното решение да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на направените по делото разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното съдебно решение да се отмени. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд П. е оспорената от Н. Н. № Н-390/25.11.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - К., с която е отказано отпускането на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2015/2016 г. с мотива, че лицето не отговаря на условието на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/2008 г. за реда и условията за отпускане на целева помощ за отопление във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП. При осъщественият административен контрол заповедта е потвърдена с решение № РК-10-09 от 29.01.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - К. В хода на първоинстанционното съдебно производство безспорно е установена верността на направената фактическа констатация от административния орган, че Н. Н. има декларирани недвижими имоти - земя в с. С., едноетажна жилищна сграда с двор, находяща се на ул. "А. В." .№... в гр. К., и едностаен апартамент, находящ се в гр. К., кв. "Запад" бл. .... За да уважи въпреки това жалбата, с която е бил сезиран, решаващият съдебен състав е приел от заключението на вещото лице, че имотите, притежавани от Николов, са в състояние, което ги прави негодни за придобиване на доходи от продажба или наем. Имотите са съсобствени и няма съгласие на собствениците за тяхното общо управление или разпореждане. Притежаването на съсобственост в имотите само по себе си не е пречка за отпускане на помощта. Въз основа на това е формулиран извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Този извод на съда е в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, което има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК решение. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилни изводи, които не се възприемат от настоящата инстанция. В случая е налице основанието по чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, мотивирало административния орган да откаже предоставянето на целева помощ за отопление, а издадената заповед не страда от пороците по чл. 146 от АПК. Наличието на правото на собственост в патримониума на Николов на гореописаните недвижими имоти /макар и като съсобственик/ обуславя възможността му да се сдобие с допълнителни доходи: същия би могъл да ги продаде, респ. да ги отдаде под наем или да се разпореди по друг възмезден начин с някои от тях. В нормативната уредба не е предвиден критерий в какъв размер трябва да са тези доходи, поради което е напълно ирелевантен размера на насрещната парична престация на евентуалния му контрагент. С оглед на това административният орган правилно е отказал търсената социална помощ по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за социално подпомагане, предвид констатираната пречка за това - неизпълнение на условието по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП. За да възникне право на социална помощ едно от изискванията на цитираната норма е подпомаганото лице да не притежава недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи. Това изискване е императивно и неговото неналичие представлява отрицателна материалноправна предпоставка от категорията на абсолютните за предоставяне на исканата помощ - т. е. препятства възникването на субективното право на целева помощ за отопление. Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските граждани, когато поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. В случая, след като е налице отрицателна предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, за лицето не е възникнало правото на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Следователно оспорената заповед, с която компетентният административен орган е отказал на Н. Х. Н. отпускане на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2015/2016 г., е материално законосъобразна. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че тезата на първоинстанционния съд в мотивите на проверяваното решение не може да бъде споделена, а изложените от касатора съображения са изцяло в унисон с приложимата уредба. При постановяване на атакувания съдебен акт съдът е приложил неправилно материалния закон, поради което и при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение трябва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора неоснователно се явява акцесорното искане на касационния ответник да му се присъдят сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,